Стихове и поезия от съвременни български автори
Не съм мечтал
деца и внуци - пълен рой
и всеки ден след път да се завръщам,
все тук, в привидния покой.
Не съм мечтал дори, че теб ще имам, ...
Мейл до А.
„Чудо“ и „връх“
са самотни понятия.
И двете стоят
надалеч, ...
В битка за едно сърце 3...
Стихоплетството ми май не ти се нрави,
в миг сърцето ми в пустиня ти превърна,
огромна дупка в него ти направи,
бих дал всичко, оазис там да зърна!... ...
Топло сиво
за сетен път ще плаче върху мен.
Не знам дали на триста километра
оттук усещаш - вече няма ден.
Но знам, че след като измръзнеш, ...
Рай
в неописуема, вълшебна красота...
С нежни звуци на арфи трептях,
с ангели, с гълъби бели летях,
с орхидеи цъфтящи се сливах, ...
Главоблъсканица
Че чувам, чувам, но какво?
Че тръгвам, тръгвам, но не стигам.
Че стигам, стигам, но защо?
Че помня, помня, но не зная. ...
Без неделя
със може би години
за срещата
в неделята.
Един измислен танц ...
... Или по-добре не се завръщай!
Напук на всички правила!
Говориш малко, малко питаш...
Летуваш нейде по света.
А зимата долиташ с пълни шепи - ...
Дочуто в новините
чакащите за операция. (Изключение: спешните случаи)
Народе, чу ли новината:
Ще ни раздават номерца
за операции на черен дроб, далак, червата, ...
И в смъртта да ме обича...
Те плачеха за слънцето и моя ден
и много бяха, еднотипни, почернели,
а в теб косача ме докосна вкочанен.
Косата ти блестеше под тревата, ...
Eсен
Дъждовете днес объркват планове.
Потушават слънце и копнежи.
Преобръщат тръпките във ядове.
Пренасищат зеници с валежи. ...
Нощният град...
се разля пред очите ми.
Тихо глъхнат твоите стъпки във мрака.
Нощен площад в есенен град –
плаче ли, плаче душата ми... ...
Пастири
търкаля слънцето в тревата.
Зората, сънена, капризно
отпива глътка от росата.
Едно момиче с дълга плитка ...
Още чакам
Семенцата засяваше лудата моя душа.
После хвърли косата и в друга посока замина.
А пък аз още чакам. И от чакане май оглупях.
Претоварени, нервите късаха чувствата-жици. ...
Щурчо-емигрантът
Забрави, че артист е. Не пее, не играе.
За шепичка трошици от чуждата трапеза
не свири вдъхновено красива „полонеза”,
а тънък кръст превива в домовете чужди, ...
... ти дойде
Виждах само мрак, но не и светлина.
Знаех какво е болката,
но не знаех какво е любовта...
Приятелка ми беше самотата, ...