Къде си, бабичко? Проклета скитнице.
Измами ме. Отне ми всичко искрено.
Не дишам вече. Нямам тези сили...
В зениците удавени, заспали
съм скрила образа ти на светица. ...
Потъвам в неговите топли длани,
събуждам се в прегръдките на друг.
А дълбоко във сърцето си мечтая
ти да бъдеш тук!
Заспивам с него, а сънувам тебе, ...
Отрежи ме... колкото съм нужна...
"… отрежи си колкото е нужно и… напиши стих…"
"Дръж ябълка до пръчката, за да я дадеш на детето,
когато се справя добре." – Мартин Лутер
Все още съм дете. За да ти вярвам. ...
Той никога не подаряваше цветя,
пристигаше със тихите си стъпки.
Във шепите не носеше дори мечта
и в тишината шиеше си кръпките.
Той никога не влизаше във кръчма, ...
Сама не зная... Може би любов е,
когато се събуждам променена
и всеки ден като молитва нов е,
защото ти притихнал спиш до мене.
Когато във очите ти поглеждам ...
Откровение
Косите ти красиви искам да погаля.
Очите ти игриви нежно да целуна аз.
Отново огъня любовен в тебе да запаля.
Да се почустваш най-желана та дори за час. ...
На Галена Воротинцева
Яви се - светла точица на сайта -
зареяна в ъглите на всемира,
с един мотив на руска балалайка
в табуна български... И няма спира. ...
Влюбена съм в нощите безсънни.
Влюбена съм в тишината звездна.
В чувствата си – езера бездънни -
ритуално чиста влезна.
Гмурна се до дъното, където ...
Посипах с пепел аз косите си,
за да не се оглежда слънцето в мен,
погребах тайничко мечтите си,
за да не бленувам теб до мен.
Убих и пламъка в очите си, ...
За първи път те видях да плачеш -
ранена от действията човешки.
Ах, защо си замълчах,
защо не те спасих от чуждите грешки.
Изведнъж рухна смелостта ти, ...
На кръстопът отдавна аз стоя,
мъглата всички пътища покрива.
С молба поглеждам бялата луна -
пътека да огрее, та дори трънлива.
А тя покрива своето лице, ...
Зазида ме във песен. Триста пъти.
Оваля ме във нотите до страшна гнилост.
Съзирам плам в очите и дъха ти.
Изсвирваш ме без страх и милост.
Пианото заключва ме в зандани - ...
Имах мечта, но с времето тя се превърна в надежда!
Надеждата бавно умря, а след нея се появи болка!
Болката породи сълза, а след нея последва още една!
Сълзите с времето станаха неброими, а любовта ми към теб нелечима!
Нелечимо нетърпима - писа докторът в графата! ...
Годините летят като подгонени,
но теб ми връщат, за да ме убиват.
"Останаха ли сълзи непроронени?" –
посочват ме със пръст и се присмиват.
„Изпратихме ти хиляди любови, ...