ЖЕНА
... Жената е небе за птици – и майчица на светлини,
със роклица на вихрулици из моя светъл сън ситни,
тя ме посочва, тя ме иска, тя ме избира, тя мълви –
момче, готова съм за риска да тръгнем в дългите треви, ...
Аз, нямам дом в който да приседна
Спокойна пак се радвам на денят
Не знам, защо ми казват, че съм бедна
Аз, праскови сънувам в сънят.
Мечтите си с тежките сълзи изпращах ...
Стихотворението е посветено на великия Джек Лондон
Сезонът на мълвите ме привлича.
Съзирам в него петия сезон.
И вместо риза своята душа обличам,
за да се скитам пак - моряк на кон. ...
АВТОПОРТРЕТ С КАСКЕТ ПРЕД ХРАМА
... когато нямаш никакви мангизи и няма със какво да купиш хляб,
и сам переш кириливите си ризи, и цял ден мъкнеш железа за скрап,
и съчленяваш градските кашони със три въженца простичък сезал,
и книжици продаваш – за милиони, на пейката във своя тъп квартал, ...
Всеки път когато съм до вас!
Много съм щастлива аз.
Отново днес се смях.
И отново заредена с положителни емоции бях!
Искам да знаете, че сте моето емоционално зареждане, ...
Цял живот жонглирам с тъгата. С болката танцувам.
В спор съм със смъртта.
И облечена във ярко „мотли“ се целувам
Със палачите на всички чудеса.
И под гилотината звънчетата ми пеят. ...
Този свят натежал е от страх -
за безбожници пътят е лек.
Носи кръст на вселенския крах
блудник в кожа на вярващ човек.
Този свят натежал е от грях - ...
Бях стресирана. Истински. В мене са бореха сякаш
настървено несбъднати и неродени мечти.
Аз живеех далече от шум и от показен блясък,
да мечтая забравила бях от отдавна почти.
И не зная защо, разтуптяло се лудо, сърцето ...
Разгърнатата книга на живота
поемам и разсеяно чета,
останала след толкоз сини нощи --
забравена, изтупвам от прахта.
Разказва ми за миналите случки, ...
В престилка овехтяла къта дните,
назад и не поглежда, а назад
мъглата се разлиства и заплита
дантелен шал за старата бреза.
Чевръсто се измъква като крадла, ...
Жадувах на фона на цветната есен
да бъдеш ти заедно с мен
Да крачим, държейки се с теб да ръцете,
загледани двама напред…
Природата тихичко, бавно да гасне, ...
Няма ги народните будители
да ни изкарат от съня дълбок,
в общество от консуматори и зрители
наложително е да направим скок –
да се върнем във годините обратно, ...
За жените съм писал ли писал.
Чак до гуша дошъл съм ви, знам.
И понякога даже без смисъл,
съм умирал от болка и срам...
Как търпял съм вина, че обичам ...
ВНЕЗАПНА ЛАСКА
… щом някой ден се скрия от света на някоя по-хубава планета,
и стихчета ще пиша – и чета! – на извънземния орляк врабчета,
ще си броим по цяла нощ звезди със някое зеленичко човече –
ще му река и как мечтах преди да те прегърна в есенната вечер, ...
Любовта съм и като лодка обикалям,
обикалям всяко кътче по света.
А морето ме отвежда надълбоко,
да събирам сродните души.
Обикалям и оставам в сърцата, ...
По-важно ми е даже и от секса
(Това въобще, какво ли всъщност беше?)
грешките при прочита във текста
и писнало ми е да поправям вече!
И членът трябва да е във идеален вид ...
Празнувах скоро своя имен ден.
Получих поздравления различни
от хора близки (и не толкова) за мен
и пожелания – стандартни или лични.
От всичките избрах си само две: ...
При мене любовта не си отива,
защото тя е вечен послеслов,
дори и някой някак да се срива,
изпращам го докрая със любов.
При мене любовта не си отива, ...
Подмолно и лукаво, неусетно,
пробутват ни се чужди вери,
замислят ли се, че е неуместно,
наш'та вяра, кой ще я намери?!
Потурчването още помним ли?! ...