Да знаеш кога му позвъниш след полунощ в един
да се отзове и той е само един
"Темная ночь, только пули свистят по степи
Только ветер гудит в проводах, тускло звезды мерцают"
и знаеш той ще е там.. ...
Зад маската... се крие друга маска...
Зад нея също и това си е парад...
Без тях? Недей човека стряска!
И той не знае отговора, брат...
Отдавна е загубил ориентация, ...
Бездната която шумно зее насред царския ми друм
постлан с дълбоки пропасти от нощното мъртвило
поредна вечер пълня с пепелта на обгорял тютюн
чийто дъх превръща ме в ковано майсторски кандило.
Сновейки в аромата на катранените изпарения ...
В Е Ч Н О С Т
Кога свършва това,което не е още започвало,
къде са сенките на не проявената светлина,
как се прехвърля информацията от почвата
и оформя архива на новите семена? ...
ЕДНА ЦИГАРА ВРЕМЕ
... тъй както си вървях по тротоара, самотен във припадащия здрач,
допуши ми се изведнъж цигара – и спрях един случаен минувач,
извади той пакета – и почерпи, и казах му: – Благодаря ти, брат! –
приседнахме си като двама шерпи, ни той бедняк, и нито аз – богат, ...
"Изборите две в едно желаем,
сами блестящо се прецакахме!
Радев, пред теб кротко се каем,
че властта ще свърши плакахме,
пардон, за сто милиона ридаем!"
От надежда отгледах си плод,
сбрах го в шепа - парченце поука.
Пожелах си за този живот,
още малко късмет и сполука.
За да може, щом срещнем се пак ...
Момчето от другата планета,
пак нагоре и надолу с колати си лети,
а аз не спирам да го наблюдавам и си миля,
какви по цял ден ги върти.
Черноок, висок, ...
Забавих се по пръстите на тъмното,
потопена в по-дълбоки слоеве на съпротива.
Отсъствието на програма
и спектакъл с главно действащо лице,
най-често е причина за незначителност. ...
Научих се да чакам... в тишина
(избягах пак от властващата мода),
научих се да бъда хем сама,
а да се сливам с цялата природа...
Научих да "разбирам", да простя ...
За теб запалвам свещ днес в храма
За теб мое нежно слънчево дете!
Че нивга неродено ти остана
и тъжно пак е моето сърце...
Не пожелах в света да те създам ...
Никола Анастасов светла му памет
Реплики да забравиш на дебют и Мутафова да не знае
Калоянчев да чакаш, теб и още трима братя да спаси
излезе моят любимец "Дошъл съм да се женя"
малко ще ме разберат за тази пиеса ...
ПОСЛЕДНИТЕ СТЪПКИ КЪМ ЗАЛЕЗА
Колко много мъже са осъмвали с тебе пияни?
Но безкрайните нощи на страст и на бурен кипеж
издимяха в небето и над покрива сприхави врани
чоплят мраморен свод над застинал и мрачен строеж. ...
Додето още – Вятърът гърми
от удари във гръб или под кръста.
А Залезът – посреща Вечерта
с паница празна в старата си къща.
Не чуваш ли, как иде Пролетта ...
БЕСЕДКАТА НА МОЯТА СЪСЕДКА
Във малката предблокова беседка,
със меката си плетка във ръце,
присяда вечер моята съседка –
плете наопак, сетне – налице, ...
Разтвори вятърът криле, снегът отдавна разпиля се,
по корените плъзна мед и хоризонтът стана ясен
щом лъч от утринна заря разтури облачното влакче...
... Невероятно! Слънцето изгря, дъждецът спря да плаче,
под смръзналия кукуряк, врабче с оскубано калпаче ...
Денят събира слънчева оскъдност.
Паркът още помни птичи гласове.
И на хората – така ни беше отсъдено,
спомени да носим, бъдност да зовем.
Все посрещаме-изпращаме любови. ...
Разпръсква зората божурени краски
в небе от сатенен сапфир бистроросен.
Дарява нощта, безразсъдно прекрасна,
вълшебство, което блаженство ни носи.
Във утрин такава и аз съм родена, ...
Л О Я Л Н О С Т К Ъ М П Р О Б Л Е М И Т Е
Отдавна отминаха тежките времена
за нашето племе човешко,
когато често пъпа се режеше със сърпа
по жътва през лятото жежко. ...