Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Хаос

ХАОС
Господи, кой съм в световния хаос? – питам и отговор просто не ща.
Сигурно мама роди ме нахалост? – бях вейхайвей и за моя баща.
Нито живях в светли бездни от Обич, нито изгарях в несвестни мечти.
В пранги, вериги, синджири и скоби моят животец и мен озапти. ...

Валери_Станков

Поезия

393 2 1

Сестри

Две сестри си имам аз -
недалече, на малко път оттук.
Но и една, по своя воля,
по общ избор, съдба и път.
Само две са кръвни, но мои ...

Хайт

Поезия » Любовна

812

Безкрайност

Предизборна
кампания -
следизборна
компания.
Калпава теза ...

самин

Поезия » Епиграми

649

Завръщане

Аз дълго чаках те да дойдеш
От сън да се превърнеш във реалност
Във вените ми огън да запалиш
В очите тъжни пак да грейне радост.
Вратата ти отвори смело ...

koc1

Поезия

468

Есенни щурци

Под бледия, изнемощял светлик
на есента щурците звучно свирят,
дори да им остава само миг
се радват на живота и не спират.
Не се страхуват даже да вали ...

СилвияМилева

Поезия » Друга

757 1 3

На Веско

Веско, я недей ми пъшка!
Недей се в болницата тръшка,
а ставай бързо от леглото,
че става в службата валмото!
Купонът там май замъждука, ...

байГецан

Поезия » Философска

947

Интерпретации

И Н Т Е Р П Р Е Т А Ц И И
-Тате,тате...,това какво е?-
-Кран казва се детето ми.-
-А...у,колко е огромен
и в Пространството с претенции... ...

krasio0109

Поезия » Свободен стих

511

Ще ти напиша

Ще ти напиша най-красивите слова
и те за теб ще са една вселена.
Ще те докосват с нежна красота,
каквато само в приказките има.
Ще ти напомнят всеки миг в нощта, ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

928 2

На любимата баба

Помня дългите и топли дни при баба,
с мирис на кафе и топъл кекс,
помня как ме посрещаше от двора
и как ме гледаше с вечен благослов.
Лесно се не забравя любимата отмора, ...

Nasety

Поезия » Друга

622

Мечта

Мечтаех жена,
като теб, но някак различна,
жена, красива, умна, добра,
и все пак някак на тебе прилична!...
Мечтаех за такива очи, ...

Dobr_1

Поезия » Любовна

506 1

Борба за власт

От тъпомислие получих просветление,
но то какво бе, тъй и не разбрах...
Оставих мозъка си в една морга за лечение
и гадже-пациентка там хванах.
Направих после тест за интелект, ...

mislitel

Поезия » Пародии

1K 2 2

Сплин

Quo vadis
и
колко ли планети
описват кръгове около теб
оскверняването на шестата божия заповед ...

Филип

Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих

790 1

Аз и вселената

Венера с облачно ветрило
повя над здрачните поля;
потъна земното светило
в нощта до новата зора.
Шептяха в тишина дървета ...

ЛЕЦ

Поезия

507 2

Тази нощ

Тази нощ звездите са се скрили...
не от свян или от самота.
Небето тъмно крие свойте печали
от срам, че загубили сме човечността.
Тъмно е... а в тъмнината кроят се бесове. ...

aap

Поезия

503 2 4

Не псувах дълго нашата държава

половин час за четене
Когато бях на път да се предавам,
а нямах за беда полезен ход,
не псувах дълго нашата държава
и нашият така добър народ. ...

Yuri

Поезия » Хумористична

1.2K 9 15

Горчиво-сладък стих

Пак вдишвам ненаситно мириса на дим,
горчиво-сладък. Трезва, а пияна.
Ноември гушва ме и просто си мълчим,
в деня ми – само шепичка останал.
Той грее, смее се и пее, като луд, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

618 2 5

Мимикрия

В огледалото ме гледаше изопнато.
Аз повторих ѝ червилото на устните.
И взаимствах от очите ѝ моретата.
Разкроих си небосвода като нейния.
И поникнаха по билото му чайките. ...

JujuBuju

Поезия » Бели стихове

814 2 3

Тъга и мечти

Мила моя, пак те няма! Липсваш ми!
Цяла вечер ме връхлитат спомени,
…Как ме галиш с нежните ръце…
и … полудявам от твоето докосване…
Чувствам, че съм аз благословен - ...

johnandreev

Поезия » Любовна

787

Сънно тайнство

Не събуждай ме, хич не помисляй,
тъй жадувам за пъстро небе.
За блещукащи извори чисти,
устремени в безмерно море.
Не, недей ме събуждай, все още, ...

dansyto

Поезия

1.3K 2

Щастливо пътуване

От всяка твоя дума мълчалива,
която грее и попива в мене,
прашец събирам, за да полетя.
Дали съм пеперуда, но щастлива,
душата ми сияе, а не стене ...

zelenaradost

Поезия

496 1 1

В утрото на есента

Пъстра, лекокрила пеперуда
пърха в утрото на есента...
Влиза есента ми, по принуда,
ала лятно е и палаво в душа.
Възраст зряла (няма драма), ...

Етчи

Поезия » Друга

877 2 2

Избраница

Обсебваш моето съзнание
и мислите ми ти изпълваш,
това е моето наказание –
безкрайно много да ми липсваш...
Желая устните ти меки ...

koc1

Поезия » Любовна

1K

Есенен пейзаж

Красиво капеха листата от своя дом,
а моята душа търсеше за сетен път подслон.
Вървях по есенната пътека,
жадувах за нов живот
и тогава се появи ти - ...

kompanska

Поезия » Друга

923

Синьо вино

Изгрей луна, петелът джафка.
Аз синьо вино снощи пих.
Трева цъфти и пей хлебарка.
Лети овцата в ден студен,
а трактор спи в леглото тих. ...

Jotor_Amer

Поезия » Хумористична

835 1 1

Фарадей

Ф А Р А Д Е Й
Кървава пътека
по водата пламеней
и ноща полека
спуща тъмен клей... ...

krasio0109

Поезия » Свободен стих

489

Блага Втора

Да бъдеш душа - това е болка.
Когато ставаш роден, боли.
Когато ставаш живял, боли.
Когато ставаш умрял, боли.
Но най-непоносима на земята ...

самин

Поезия » Пародии

602 2

Един последен есенен шансон

ЕДИН ПОСЛЕДЕН ЕСЕНЕН ШАНСОН
… мете Айшето жълтите листа и в дрипави чували ги събира.
На Седмата ми пейка Есента допива предпоследната ми бира.
Мелтемът чорли нейните коси и тихо дипли светлата ѝ рокля.
На лятото – из сетните роси! – ще я търкулна, че да се омокря. ...

Валери_Станков

Поезия

972 2 4

Моят личен Бог

Замислям се и в мене става тъжно.
От толкова прегръщания в мрака.
От тежките сълзи излял ги мъж,
по тези, дето тъй и недочака...
Не връщам лентата с носталгия, ...

diesto

Поезия » Любовна

977 2

Прориви

Прориви
Явления появят се нови - птици на настъпващото щастие.
Нов хлеб в магазините - с квас вече има.
С мая не. Вреден е тоз хлеб.
Хлебът нов е - символ. ...

Лесничея

Поезия

473

Посредственост

Превърнах се в кошмара на всеки девиантен индивид,
да съществувам вместо да живея,
да работя вместо да лудея,
да се оплаквам вместо да копнея -
ах,как намразих този гнусен паразит ! ...

Христевич

Поезия

599

***

Между всички
привички
и естествени нрави,
аз дълго си мисля,
че така не се прави. ...

goredoly

Поезия

704 1 1

"Имаше ли Гюро глава, или немаше?"*

Кажи ми, Гюро, що ти е главата?
За капа става, а за друго – не,
щом само далаверите пресмята,
кратуната на твойте рамене.
И мечката все гладна си остава, ...

Patrizzia

Поезия » Гражданска

753 3 6

Има любов!

Мълчи, нека мълчи!
Моливът не трябва да пише
за повече мъка, обида!
Стига толкова, стига!
Нека пише за любов и за щастие, ...

Dobr_1

Поезия » Любовна

584 1

ДНК-то ли ми е сгрешено

Покрит съм с поетични (и житейски) рани,
омръзна ми дори да ги броя...
Омръзнало ми е от гноми-великани
и аромати с чара... на пръдня...
Алергия получих от лъжи ...

mislitel

Поезия » Философска

560 1

Едно сърце в един живот...

Един живот за срещи и раздели,
едно сърце за обич и за завист.
Безброй мечти в криле на птици бели,
простреляни с куршуми от ненавист.
Един живот за грешка и за прошка, ...

Ромашка

Поезия » Философска, Гражданска

815 4 5

Контрол

Той беше и властен, и сприхав.
Не говореше никога с низшите.
Нямаше как да го чуеш да хлипа,
но пък можеше да го видиш из нишите
в разделеното време на четири, ...

goredoly

Поезия

853 3 2

На него

Кой си, ти че света ми обръщаш безпощадно?
Без теб сърцето ми е гладно.
Магьосник? Заклинател? Тъмен жрец?
Извършил безброй подвизи храбрец,
Нямаш име. Ти си безкрая, ...

Марчетоо

Поезия » Любовна

674

Несломим

Погледът ми събира пера от земята.
Дъждовни очите прелистват тъги.
Не чувам щурци далечни в тревата,
а последното ято в мъглата се скри.
Ухае въздухът от влага пропит. ...

Лютиче

Поезия

491

Огледало си ми ти

Не знам дали светът се е побъркал,
но повечето хора с пръст ни сочат.
Нас, влюбените, дето дръзнахме
във бурното море сами да скочим.
Представяш ли си колко странно е, ...

diesto

Поезия » Любовна

690 3 2

Кой съм аз?

КОЙ СЪМ АЗ?
Вятърът в шубраците си охка, сетне сякаш шибва ги с камшик,
подир миг – в къртичината рохка – шмугва се и слепият къртик,
кротко таралежът, щом топурка – чорли туфи есенни листа,
и мъгла преде като на хурка кукувича прежда над света, ...

Валери_Станков

Поезия

444 1 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

Хаос

Сестри

Безкрайност

Завръщане

Есенни щурци

На Веско

Интерпретации

Ще ти напиша

На любимата баба

Мечта

Борба за власт

Сплин

Аз и вселената

Тази нощ

Не псувах дълго нашата държава

Горчиво-сладък стих

Мимикрия

Тъга и мечти

Сънно тайнство

Щастливо пътуване

В утрото на есента

Избраница

Есенен пейзаж

Синьо вино

Фарадей

Блага Втора

Един последен есенен шансон

Моят личен Бог

Прориви

Посредственост

***

"Имаше ли Гюро глава, или немаше?"*

Има любов!

ДНК-то ли ми е сгрешено

Едно сърце в един живот...

Контрол

На него

Несломим

Огледало си ми ти

Кой съм аз?

Опашка