Стихове и поезия от съвременни български автори
Пак във мен се пропи послетебна тъма
Побелях, побеля и земята,
не защото сезонно беше станало зима,
а изобщо в реда на нещата...
Като стихнал порой ме прибра есента, ...
Какво е нещастие?
Тъмнина и тишина.
Облак сив, капак в небето.
Дъжд със форма на сълза.
Думи - значещи безличия. ...
Всяка надежда...
Една надежда лесно се заражда…
… и тя превръща се в мечта!
Една надежда тръгва да гори…
… и започва в пламъци да чака! ...
Името ми спрягат със мъже
Името ми спрягат със мъже
и ме гледат с завист във устата.
Мислят си сега, че съм добре
и проклин ...
Кажи: Здравей!
първи слънчев лъч…
от топлината му
очите да отвориш.
Да се усмихваш, ...
Смелост
над България валеше,
всеки българин
за ближния тъжеше,
всеки вярваше, ...
Вятърът е...
написа твоето име.
Прочетох го...
После събуди Слънцето
и дръпна завивките му, ...
Някога… там
По фотографията –
на Пепина (Пепа Деличева)
„Капка по капка… стих –
стих по стих… стихосбирка!” ...
Две лица
Виждаш ли лицата ми
различни?
Показвам ги на хората
обични. ...
Мъжки стих
днес
и съчиних
един строен,
един тънък ...
И това ще мине...
пристъпваме към царството на тишината,
избягваме и мълком погледите си да срещнем,
държим се днес като напълно непознати.
**** ...
Отмъщението на богинята (сонет)
топи се и, пленник на хищната лъст,
ѝ шепне "Загледани в Южния кръст,
ще встъпим ли двама в загадъчна уния?"
Бе тиха градината. Мигом разбуни я ...
Стръмно...
Търкулва се бъдеще
в пропаст на миг.
...
Изоставена, ...
Без име
aко намеря сили да обикна болката.
Защото все пак нещо трябва да обичам,
макар и да яде отвътре мислите ми...
е, може би едничката надежда още нещо да изпитам ...