Стихове и поезия от съвременни български автори

257.7K резултата

Късно е

Късно е
Късно е да плача. Късно е да страдам.
Късно е да моля, късно е да давам.
Късно е да те обичам,
обичала съм те с години аз, ...
803

Нищо!

Нищо не е перфектно, нищо не е наред,
крясъкът взе секна, блясъкът е блед.
Стоя в нищото и си представям, че съдържа всичко то,
към нищо се протягам и падам глупаво, и ставам,
и лягам, за да се събудя, без да има за какво. ...
1.4K 4

До скоро, море...

По стиха на Джулия Бел
„Сбогом, мое синьо море“
Не казвай...
Не казвай сбогом
на морето! ...
2.6K

Себеотрицание

Време е Съкровището ми да блесне.
Знам, че под грубата обвивка
се крие Опал.
Всеки път отново ще вярвам!
870 8

Сбогом на поезията

Сбогом на поезията
“Ти - моя първа и последна!
Във детството си те залюбих
и ще те любя до смъртта си!”
Поезийо, във младостта си ...
884 6

Денят ми...

Денят ми тихо се надига,
отмята сънно одеало.
А слънцето отвън му смига,
и сякаш, че - ни чуло, ни видяло.
Денят ми нежно се усмихва, ...
1.1K 15

Знаем ли

След толкова мисли в главата
След толкова порив в душата
След толко пътеки в живота
По коя да вървя с охота
Толкова дълги и толкова къси ...
1.2K 21

Виртуална прегръдка

Макар че явно съм в потрес,
ще кръшна от проклетия си стрес.
Защото все ме врънкате за светъл стих,
на характерния си стил смутено аз изневерих!
И на опашка пред Едем най-скромно днес се наредих, ...
1.4K 17

Благодарствено писмо

Има хора, които живеят
със призвание само едно,
изпитания да преживеят,
но да сторят на други добро.
Да раздават сърца и усмивки, ...
6.4K 4 19

Деца

ДЕЦА
Детски крачета тъпчат пясъчни кули,
с улични котки влизат във бой.
Жестоки са те и през май и през юли
и всеки престъпник за тях е герой. ...
735 4

Сряда

Срядата за мен е жълта.
Много време пак ми гълта
рано да се става,
тоалет да се оправя,
пак да гоня автобуса, ...
906 2

* * *

Горско семенце порасло,
цвете малко, недорасло
и решило до лети,
не с крила, а със очи.
Бързо то се извисило, ...
572

Боли ме

Боли ме, без да знам защо...
Отново шепна твойто име!
В гърдите – огнено кълбо!
И тъга – не може да отмине...
Стоя на прага, с протегната ръка, ...
1.9K 5

Всеки ред...

ВСЕКИ РЕД...
Завръщам се към онзи първи лист...
И се опитвам пак да го отворя.
Във него има много празноти...
И кратък ред, във който ти говориш... ...
1K 11

Влюбена във Бог

Влюбена във Бог
Стоиш пред мене като древен Бог
и в дълбините на очите ти се давя,
в погледа мъжествен и дълбок
душата своя мога да забравя. ...
1.1K 6

Частична цялост

Целувам те по тишината -
океан от капки спокойствие.
Стъпки по горещия пясък
ледник топят в душата.
Неудавеният ми крясък „Обичам те!” ...
899 2

Есенно

Есенно
В оная есен дъжд плющя след първите ти стъпки
и сякаш жълтите листа са още като кръпки
по селския ни калдъръм, през който ти прегази...
Видях те... рекох си наум: Тук Господ да ме пази! ...
2.5K 2 28

Самотност

Самотност
В самотността на своeто битие
вървя с наведена глава
и мисля за живота свой,
за своето не леко битие...! ...
973 5

Птица с пречупени криле

Изгубена в предълбокото море,
което всъщност е моята душа,
като птица с пречупени криле
опитах и опитвам да летя.
Защото там, в безкрайното небе, ...
843 2

В огледалото виждам душата си

В огледалото виждам душата си.
Усмихвам се, очите ми тъжно го гледат.
Леките бръчици нагъват се плахо,
и тръгвам аз някъде, нейде по пътя си...
1.1K 2

Начинът, по който те обичам

Когато те обичам – оцеляваш,
а думите ми стават топъл дъжд,
във пролетно-зелено озарявам
очите ти на тъжен мъж.
И в твоето небе студено ...
1.9K 19

Бряг

Пробудих се в разгара на мечтите,
преди да си помисля, че съм стара.
От изгрева останаха лъжите,
пречупени в загиващата вяра,
запомнила на прага си лъчите ...
1.1K 18

Прости ми мамо

Ти ненавреме изостави ме мамо,
тогава аз, все още имах нужда от теб.
Обичаше живота, беше силна и здрава,
как толкова бързо, съдбата от мен те отне...
Годините изминали, не можаха в мен, ...
1.2K 23

Добрият батко

- Батко, ставай от компютъра,
искам да си чатя с Галка!
- Замълчи, момиче глупаво,
ти си още много малка!
- Хайде с мен да си играеш! ...
3.5K 4

Червеният

Има нещо в него...
В червения,
иначе не би имало смисъл
всяка да го пожелава.
Ще ми се да вярвам, ...
1.4K 1

Сама

Сама
”По-добре сами” - това ми каза ти,
целуна ме и си отиде.
А аз плаках и се молих до зори
да дойдеш и да кажеш: ,,Моля те, прости”. ...
1.4K 3

Искам да съм като теб!

Омръзна ли ти?… Както всякога…
Изпи с очи стрелките на часовника.
До днеска многосрично си повтарях: Някога…
И себе си зачитах за „виновника”…
Ухапа ли те гордостта ти?... Или не те хвана… ...
1K 9

Извод

Извод
Живей днес, защото искаш,
усмихвай се, така ще приемеш
по лесно трудностите в живота.
Целувай и обичай без притеснение, ...
924 1

С удивителна и многоточие

Всемирът ме понася...
Оставям му се... Цяла!
Негова съм! Да ме взима! С удивителна!
Ще ме обикне, чувствам...
Аз съм си за обич! ...
1.2K 1

Песента на лалетата

Песента на лалетата
Ще чуем как лалетата говорят,
може би понявга да попеят,
когато аз съм тъжен, тъмен корен,
когато ти си златен прах развеян. ...
1.3K 2

Приливна вълна

Поредната разпенена вълна
приижда и в скалите се разбива –
превръща се в усмивка на жена,
подире ми се смее закачливо!
На вълнолома, стар и помъдрял ...
1.2K 6

Ако този път не отрека

И сякаш сън си,
дето се повтаря
в онези нощи,
когато все не спя.
И щом събудя се ...
1.1K 3

* * *

Сбогом!
Капка дъжд,
която ще ни измие.
В небето има три облака,
едно слънце ...
1.2K 1

На вятъра...

Вратата ми отвори с трясък.
Подхвърли вътре куп листа
и малко сладкодумен пясък,
да ми разкаже за едни места...
Разкъса лесно хубавата книга. ...
842 1

Падаща звезда

Залезът огнен небето разряза,
сякаш прониза го с призрачен нож.
Изтръпна нощта, колебливо се спусна,
за да го скрие в звездния кош.
Душата безмълвна и нажалена, ...
1.1K 6

Незавършена

Понякога сърцето ми те вдишва
със огнените прорези на времето
и дъхав дим на избледняване
се сгушва в мините на златни шепоти.
Изгубя ли те, тоя дим те връща ...
772

Бог на страж стои

Бог до мен стои,
на сърце стихове реди,
съдбата своя яви
за идещите дни.
Идат усилни дни, ...
796 2

* * *

Времето, протегнало ръце над мене,
преплита ги като лозница вита.
И питам се отново изумена –
дали затвор са, или са защита?
Лежа под тях с напрегнат слух, ...
1K 13