Стихове и поезия от съвременни български автори
Нищо!
крясъкът взе секна, блясъкът е блед.
Стоя в нищото и си представям, че съдържа всичко то,
към нищо се протягам и падам глупаво, и ставам,
и лягам, за да се събудя, без да има за какво. ...
Себеотрицание
Знам, че под грубата обвивка
се крие Опал.
Всеки път отново ще вярвам!
Денят ми...
отмята сънно одеало.
А слънцето отвън му смига,
и сякаш, че - ни чуло, ни видяло.
Денят ми нежно се усмихва, ...
Виртуална прегръдка
ще кръшна от проклетия си стрес.
Защото все ме врънкате за светъл стих,
на характерния си стил смутено аз изневерих!
И на опашка пред Едем най-скромно днес се наредих, ...
Благодарствено писмо
със призвание само едно,
изпитания да преживеят,
но да сторят на други добро.
Да раздават сърца и усмивки, ...
Сряда
Много време пак ми гълта
рано да се става,
тоалет да се оправя,
пак да гоня автобуса, ...
Самотност
В самотността на своeто битие
вървя с наведена глава
и мисля за живота свой,
за своето не леко битие...! ...
Птица с пречупени криле
което всъщност е моята душа,
като птица с пречупени криле
опитах и опитвам да летя.
Защото там, в безкрайното небе, ...
В огледалото виждам душата си
Усмихвам се, очите ми тъжно го гледат.
Леките бръчици нагъват се плахо,
и тръгвам аз някъде, нейде по пътя си...
Червеният
В червения,
иначе не би имало смисъл
всяка да го пожелава.
Ще ми се да вярвам, ...
Песента на лалетата
Ще чуем как лалетата говорят,
може би понявга да попеят,
когато аз съм тъжен, тъмен корен,
когато ти си златен прах развеян. ...
Приливна вълна
приижда и в скалите се разбива –
превръща се в усмивка на жена,
подире ми се смее закачливо!
На вълнолома, стар и помъдрял ...