Стихове и поезия от съвременни български автори
Нощни цветя
в нощите прозрачни,
осветени тихо от Луната,
потъват те отново в тишината.
Лунен сърп ги осветява, ...
Дали пък?...
Аз нямам спомен някога да съм те виждал!
Аз нямам спомен за звука на твоя глас,
но в съня ми продължаваш ти... да идваш,
ухаеща на болка и на страст... ...
Ти си...
... Ти си... някъде там...
По-невидима и от феите...
а гората се листи... вишните
бяха красиви. Целите бели! ...
Пак във теб ще се влюбя...
Имам нужда от твоята външност.
Просто искам те тук и те искам сега.
Моя първа любов. Моя истинска същност.
Аз не зная защо ме боли, ...
Вълчи делник
Вълчи делник,
озъбен,
заръфа душата.
Изранено, ...
Бели стихове
и при него отидете,
разкаже те му за мен,
как го чакам всеки ден…
Покажете му любовта, ...
Написах приказка за теб
отпивам дозата... Мечта,
ах, как се моля, как се моля,
аз, Теб да срещна там, сега!
Рисувам ти дъга със Песен, ...
Венец от светлина
Възторг и опиянение.
Тайнственост и загадъчност -
като развихрен танц
на есенни листа. ...
За вярващите Господ е безгрешен
За вярващите Господ е безгрешен!
Обаче аз направо съм му бесен!
Нали, щом самолет се е разбил,
да се разбие Господ е решил? ...
За Душата, Вярата и още нещо...
Разправят си хората, че не умира Душата
и след фиктивната смърт в Небето отива,
а после се слива Там, в Светлината,
а нашето тяло я само обвива... ...
Вярата не трябва да е страх...
но трудно е да ги убия,
някак скъпи са ми, като греховете,
не е тъй просто да се опростят.
Затова прибирам ги за после, ...
Кучето в квартала край морето
В очите му - тъга безкрай
и негова си мъдра тайна.
Лежи си - свито на кравай
между зида и локва кална. ...
Приказен свят
… и на „богатството на всички въображаеми хора”!
Откровения – част I Поздрав за всички откровенци!
Приказен свят
Ръцете ми покрити със патина ...
Мислиш ли...
Мислиш ли, че ще мога отново
света да прегърна с ръцете си?
С двете си натежали от слово
ръце, че ще стигна сърцето си? ...
Пловдив
Техните следи ще ме отведат
в онзи чуден край. Те ще да прегръщат
милите тепета. Спомените връщат
дните - кратка нощ, нощи със слънца. ...
Стрино Пено, стрино Пено, не се фащай за зелено
имам си гайле големо,
цело село се научи
с Геле мой какво се случи!
Я нали съм си учено - ...
Научих се!
да си проправям път през огън,
с очите да подпалвам всичко тленно -
научих се и вече мога...
... да скривам в дълбините на душата - ...