Стихове и поезия от съвременни български автори
И тогава...
ще плачат с твоите стъпки.
Ръцете ми ще са по-празни
от душата ми.
Зеленият чай ще горчи като ...
Където раната остава
нямам място за нова измама,
там силно обичта боли,
но прости, разбери.
Но любовта там не изгасва ...
Надежда
накъде си тръгнала?...
Да търсиш истината
по пътища прашни,
в къщи модерни ...
Пречистване
Да изгори горите и поляните,
а воплите се втурнат по скалите.
Загубени в ехото.
Нека сълзите ме пречистят. ...
Откровение
Как искам да съм вятър –
като полъха на морски бриз,
и вятър – бушуващ ураган,
завихрил всичко в безразборен низ. ...
Някъде, някога?
дружно живели
чичовци, стринки,
вуйчовци, лели.
Цяло семейство ...
"Джобната" Ева
5 твои и 7 мои стъпки
хайку върху пясъка
Мисълта към теб лети...
Сивите павета олекват
от стъпките на хора
и в нощта
неоново звездите само светят ...
S O S
(бедна ми душа̀̀...) -
нещо лошо ако стане,
как ще те теша.
Но не бива. И отчаяна ...
Лицето и очите на жената
или властни са само очите,
стаили в себе си щастие,
или скрили болка в гърдите?
Лицето ли с образ говори, ...
Критика към хода на днешната мода
Битува нещо грешно,
(за мене даже смешно)
повличащо народа
(отделна сал’ порода) ...
Речен човек
Не изказан и не изречен.
Аз съм минало, настояще, късмет...
Да! Мислете за мен като вечен.
Край реката живея и дишам вода. ...
Спокойствието го няма
надявах се да спра да живея в лъжа,
исках да мога свободно да живея,
мечтаех, но спрях из облаците да се рея.
Спях спокойно някога, преди, ...
... като котка
във твоя скут ще лягам спотаена.
Ръцете ми ще те докосват пипнешком,
а устните по тебе ще гадаят...
Във теб ще се промъквам крадешком, ...
Следа
Дочувам горестния плач на времето,
заключено в стрелките и махалото,
от безизходност как отмерва себе си,
за да намери на духа си тялото. ...
Когато теб те няма
аз съм с разбито сърце.
Чувствам празнина голяма
и искам отново да те видя,
за да протегна към теб ръце. ...
Мокра
Дъждът мокри косите.
Ти стоиш студен,
за кой ли път подред.
С пълна сила ...