Изплъзна се, като магия се изгуби
пясъкът, морето, любовта...
И никой в мене не се влюби,
и никой не ме накара да се чувствам жена.
Зад дрехите си крия тяло, ...
Небето заспива топло в ръцете ни.
Уморено от изгреви в дълго сбогуване.
Залезни струни посипват мелодии.
В песента на шурци се сбъдвам бездумно.
Земята прегръща нежно дърветата. ...
Колко часа вече вълните достигат небето.
То е черно и огнено, вятърът блъска със бяс.
А сред бездни от пяна, от могъщи стихии пометен,
кораб бори се храбро сред тътен и трясък.
Пука мачтата тягостно, леера скъсан ...
Донасят прохлада водите на Чая
и в тебе отново със обич се сгушвам,
а въздухът шепне с кристална омая
и в трепета мой на сърцето се вслушвам.
Красиво е там със теб под небето - ...
Излети! Полети! Долети!
Догони ме невидимо в моя сън!
Теб те няма! Ти си в капките дъжд!
Долети пак със лунния лъч!
След това се стопи по земята ми! ...
Жалки сме, нали?! Така сме жалки -
изгубени в човешки смешните тревоги
и във феерия от прелестност, тъй малка
на прозореца ми Бог те е проводил!
Животът ти може би за ден и ще отмине, ...
Татуирай с устни моето име в кожата й,
много ще я заболи.
От много време знам за теб и нея,
правя се на сляпа, но се владея.
Вкъщи ми мирише на нейния парфюм, ...
Каза две думи, а тъй не разбрах
ти ли сгреши или аз тъй видях
думите, сякаш изписани в мен.
Думите станаха моят рефрен.
Пея ги тихичко, после на глас ...
Умирам всеки път, щом не си до мен,
ала, когато те видя, се връщам към нов живот!
Живея само за теб, обич моя, тъй далечна,
но когато знам, че те няма до мен, умирам!
Спри, моля те, тази злочеста болка в мен, ...
Издишвам небето и то ме поглъща,
очите ми, забити в него, ослепяват
от синята му безкрайност и безнадежност
и търся, но облак не намирам.
Ах, колко е безкрайно! ...
Някога протягах ръце и търсех радост,
но тя до днес от мене главата си извърта.
Аз нямам вече сили, усещам лека слабост
и ставам все по-бледа... и някак все по-мъртва...