ЧАЙ ЗА ДВАМА
... наместо да се лутам из Балкана,
снага изправил в синия Безкрай,
реших на Еньовден да ти пристана! –
и ти да ми свариш в котлето чай. ...
Обикнах дрипите и полетях над себе си,
а силуетите са недокоснати цветя.
Как безутешно е да искам повече,
но искам! И какво от това?
И някой пише с нежност, ...
Разливат се акорди на китара
в следобедната лятна мараня
и сякаш пак с приятелите стари
сме в някоя крайпътна механа -
да пием вино и да пеем песни, ...
ИГЛАТА НА БОГА
... започнах да се мисля за излишен, доде редя куплет подир куплет –
уж, Господ Бог диктува ми ги свише, а този свят чете ми ги през ред,
едно говоря в тях – излиза друго! – и много често предизвиква смях –
пък сея ръж във есенната угар? – а всяко лято жъна туфи прах, ...
Непроявеното, безформеното неродено
е на път някъде из необята на вселената.
Шепти на онзи, в чиято утроба сърдечна,
по необходимост неотложна – неизбежна,
ще бъде заченато, след време ще се ражда. ...
- Дойдохме ли? Как сладичко съм спала!
Навън напира Рики да излезе.
Пред нас блести морето засияло,
а слънцето с езиче ми се плези!
Излизай, джафчо! Топло ли ти стана, ...
Звуци и песен
Звуците в света говорят, и тишината звук е също.
Песента магия е - мост е тя и територия, на звуците събрание.
На мисли-чувства и момент тържествен-тежък-лек прекрасен израз.
Леко тя се ражда - и е пътека тясна на труд душевен и духовен. ...
Всяка звезда, чудна, омайна
и Вселена една, огромна, безкрайна
всяка прашинка, малка, една
носи свое значение, чак до вечността.
Безброй планети, дребни ...
Човека от рождение, наивен
расте във този свят нечистоплътен.
Живее му се дълго и щастливо
в самотното и тромаво безпътие...
Тъй свикнал на лъжата си, цинична ...
Лунен рог в небето залюля се
и изсипа грейнали звезди.
Те тпретят, припламват, но не гаснат.
Ще събудят Слънцето в зори.
В жълто и оранжево ще грее, ...
"Айнщайн, по способности те надминах аз,
гений съм, ще свалям своето правителство!
Едва ППДБ се добрахме до толкова власт,
какво правя, имам нужда от попечителство!"
ДЕТЕ НА РАДОСТТА
... и – ето ме! – с Отвъдното смирен,
събрал се като стихче в тиха флашка,
със Обич жаждам всеки идещ ден
и пак със блага Обич го изпращам. ...
Ще тръгна бързо, вятърът ще вземе,
угасналите въглени в стърнищата,
разкъсал в полет нещото и нищото –
човешкия ми порив. И навреме.
Едва загърбвам делник – дребнотемен. ...
Безгрижно си расте по люлки и алеи,
изглежда отстрани глупаченце наивно.
Животът му е книга преливаща с идеи,
извиква умиление детенцето невинно.
Какво би станало, ако решим да се смалим ...
Оставих вратата внезапно отворена…
Аромат на кайсии понесен в страни…
Парфюм и обувка тихо са сторили…
Бягство на мисли, на чувства. Почти.
Ти се разхождаш със новата рокля… ...
Черен денят е, но ярка нощта,
стиска жестоко въжето вратá.
С мрака се сливам и вдъхвам едва
скрита, обвита в горчива тъга.
Синя луна ме посреща с въпрос ...
Пак стъпил си на стълбицата горе,
до тебе вдясно аз, във дежа вю –
задъхан стигнал до финала втори,
а ти там вече даващ интервю.
Щом вкарваш гол и стадионът ечи, ...
Когато не вървят нещата, както често става,
и пътят ти се стори нанагорнище без край,
когато нямаш и петак и никой не ти дава,
не се предавай и не се моли. Кураж си дай.
Когато грижи и тъга на прицел са те взели, ...
..Живот между радост и тревоги,битовизми и несбъднати мечти-дали с това,което знам, и мога, душата ми ще се кали?
Или по парченце все от себе си ще давам,когато за близки ме боли?
И още колко пъти ще анализирам изминалите дни? Умът не спира да работи, а всичко друго спи.
За едни съм бяла,а за други ...
Аз дълго чаках те да дойдеш
От сън да се превърнеш във реалност
Във вените ми огън да запалиш
В очите тъжни пак да грейне радост.
Вратата ти отвори смело ...
Лека нощ любима
Когато Слънцето се скрие, изгрее Луна
и светлината на деня превърне се в тъмнина.
Аз все за теб мисля моя любима жена
и те желая от цялото си сърце и душа! ...
Дъждовалеж капколюбовен нежнолей се
и целувково гушникопнежно гали.
Сърцелюбимата на щуроприказките смей се,
и креватоложни помисломераци в мене пали...
А тя щурченебрежно безчадърно ...
Отеква топлината ми край тебе.
Чудовища, оплетени в косите си,
и страхове, замахващи с косите си,
тълкуват грешно твоя древен жребий.
Един измамен ход – и непотребен, ...