Стихове и поезия от съвременни български автори
Как се става кмет
Хич не ме касае!
С Маджо трябва да си близък.
Всеки туй го знае.
Да си умен, не е важно. ...
Спирала
напук на отеснялата си сянка,
напук на обиграните лъжи,
доброто, че добро ще е посяло...
Противно на човешката съдба – ...
Светлината запази
Когато носиш светлината
сърцето стоплено тупти.
Ти ставаш слънчево богата!
В очите огнен лъч блести. ...
Поетите
Поетите си тръгват от света
със още незавършени куплети!
Самотни ги поема вечността
и в мрака ги изпраща без билети! ...
Водка, мастика и бира
спуснах в старият бунар.
Там ледена водата блика,
от туй и аз ще съм на кяр.
Че във този зноен пек ...
Недовезани ризи
изписана преди време
от самобитен художник,
прелива от отминали дни на тавана …
Отваря се, (от мама си спомням), ...
Свалячът
те си греят горе.
Ще ми кръшка с Валя –
кръшно пяла, море!
Кръшно – да се скърши, ...
Пианистката
и завива следобеда с шал.
Вечер пръски небе по килима разстила,
да завихри звездите на бал.
Насред малкото холче в квартала панелен, ...
Без "сбогом"
Не вярвам, че е пътят извървян.
Как в другата реалност да избягам,
щом няма мост за двама ни избран.
Аз още паля пламъците в здрача ...
На есен с песен
така са климатичните измени.
Листата падат по-отрано
и пробиват дупки по пътищата.
Пътища като швейцарско сирене, ...
Танцът на есента (по “Есен” от Пламен Ангелов)
Вятърът чука по прозореца, и навлиза като през врата.
А дъждът вали, вали, вали и танцуват двамата влюбени.
Дърветата, и те също, със своите шарени поли от листа,
танцуват, танцуват, танцуват и след дъжда изгрява дъга. ...
Момински неволи
ред сополи...
Тежък, момѝнският ден
понася ме
в своите ...
Без лицемерие, моля!
След базов курс по лицемерие,
се питам пак, дали, кога и как.
Ще станем хора с намерение,
да бъдем истински все пак. ...
Пачуърк от видения
... красивото навярно предстои? – и приживе се надам да се случи –
да нарисувам с маслени бои Жена със стомна върху кротък ручей,
авлиги – ято в шеметен летеж! – на юг развяло трепетно ветрило,
и мама в храма как си пали свещ и кръсти се под благото кандило, ...
Докъде стигнахме, Боже
та все измисляме си порции такива.
От стари вестници си правим оригами
и крушова ракия, но от слива.
И дебнем другия без основания ...
Ще бъда
Ще бъда любовта, която те докосва,
ще бъда утрото на твоя ден,
сълза от обич – искрена, красива, нежна,
във песен звучна твой любим рефрен. ...
Любовта наесен
Едва ли любопитство те примами
блажен да полежиш на мойте скути.
За мене най-безценните минути
са тези, във които бяхме двама. ...
Девойката от селската чешма
... и изведнъж – край селската чешма,
доде си мокрех ваклите мустаци,
във храстите съзрях една мома
да ми изпраща тайните си знаци! – ...
Защо, Боже?
защо е този силен страх?
Ще се превърна ли в нищо,
ще се превърна ли в прах?
Трябва да бъда силен, мъж, ...
Залезен смях
Скърцах със зъби наум.
Привечер силно валеше.
Денем горещия друм
хващах. Залитах, примирах, ...
Рекапитулация
Както усещам,ти драги читателю,
желаеш,да четеш само за кеф,
някой друг да променя стандартите,
а ти да почиваш на планина и на море. ...
Лятна врата
още август завъртя,
лятото малее, стене,
пазя лятната врата.
Ето махам ѝ резето ...
Моя милост
Животът няма да ме прекърши
и на сцената ще бъда победител.
Все някога лошото ще свърши,
Всевишният горе е моят пазител. ...
Аз не те обичам, ти не ме обичаш
Стихове, поеми, оди,
периоди...
Ходене по мъките,
обличане на безвремието в думи, ...
Тъй не спечелих златния медал
... Поезията сигурно е писта? – търчат край мен поети! – до несвяст.
И кой съм аз сред тях, дори не мисля, защото знам, че винаги съм Аз.
Баща на болки. Син на рой светулки! – залутани из моя древен род.
Аз дишам в своя стих на пресекулки, тъй както съм го дишал цял живот. ...