Стихове и поезия от съвременни български автори
Отношение
Отношението е на съзнанието позиция вътрешна.
Тя поражда отношения -
Асоциативни връзки - групи във душата.
На хора и животни - същества. ...
Акушер на Светлината
... с тая работа без плата доживях до старини –
акушер на светлината, дишам мъдри светлини,
зная две и помня двеста, бях на римата жених,
рано стана ми невеста тя! – в несръчния ми стих, ...
Приключил
Приключвам, край по тоз въпрос!
Няма какво да се залъгвам-
не ставам никак за матрос!
Не съм участник във романа, ...
Сърцето и други сезони
Закъснява и бавно посипва земята с мъниста.
Стъпва право в очите ти. А светът се смалява до залък.
Дъх след дъх приближава. Дъх след дъх си отива. Лъчиста.
Ако имаш късмет, ще я срещнеш в четвъртък, когато ...
Ти и аз
Вгледах се в очите ти.
Усетих дъха ти.
Почувствах допира ти.
Погалиха ме дланите ти. ...
Харвардски неволи 2
"велик спасител" съм бил аз!
А сега избавям батко ми Боко,
та той да ме крепи на власт!
А властта си е нещо сладко, ...
Звездни атоми
понякога долавям стихове
и ги записвам...понякога мислите
отлитат и се разпиляват във всемира.
Събирам си тогава звезден прах ...
☆☆☆☆☆
Дълбока тишина – небесна,
портал към други светове.
Все някога аз ще изчезна
и сянката ми ще снове – ...
Римо-ветеранска
Безгрижно, ката ден.
Нямам заем, също вересии.
Чувствам се блажен.
Пряко силите света и другите да прекроявам. ...
От слънце и луна роден
от слънце и луна роден.
И нужни ли са ми прогнози?
Кога, доколко, накъде?
Без тях вървя в копнежа влюбен, ...
Най-светлата Жена в квартала
... в кварталната библиотека прелиствах Александър Блок,
в миг влезе ти с походка лека! – и чух изящния ти ток,
красива, утринна, тъй бяла! – чак томчето си изтървах! –
най-светлата Жена в квартала, те гледах, непривично плах, ...
Злеседска рапсодия
панелната килия е творческия замък,
за кратко викам му злесед,
не оставя и за миг камъка до камък.
Трудно се противостои на простотията, ...
Етимология на времето
се протегна напряко
и ми сбърка посоките
между „бързам“ и „чакам“.
И разпуснах минутите ...
Апогеят на разума
Пак повтаря се старата драма.
Кратък миг от безкрайната вечност
и тях вече отново ги няма.
Само камъни, голи дървета... ...
В тихата любов на есента
Във тихата любов на есента
природата вълшебно се разтваря.
Във тихата любов на есента
в душата всичко нежно оживява. ...
Автопортрет с НЛО
... това си го мечтаех от години! –
додето пийвам чаша-две мерло,
събрах на двора стари ламарини
и си сковах прекрасно НЛО! – ...
"Прецакан"
Колко си любил
и колко разлюбил!
Не искам да зная!
Не е в моят живот ...
Примките за вечността
са тук приготвени
и нишките им до безкрайност
биха ни държали
под образа на нечий дух ...
Тишина
Сълзите ми са сякаш заскрежени.
Споделям на въображаем луд
за мои преосмислени проблеми.
Сънувам как сълзите се топят ...
Човекът пъзел
битие, съзвездие съдбата онемее
напасва се, прогнозира се
никой не може да влезе на друг в обувките
бос е тоз свят. ...