Не ме търси във сънищата мокри
на някоя русалка, фея, вещица!
Аз отражение съм в мъничките локви,
очите на невинността във грешница.
Не питай ме къде съм дърт гадател, ...
- Пристигнахме, да сваляме багажа,
завърши морската почивка кратка!
Делфина пак ще заведем на плажа
през есента, ти обеща ми, татко!
Росица се огледа и прекрачи ...
Гръдът ми отесня до пълен задух
и вдишах абстинентно хоризонта,
а взора към летището от "Младост"
напомня ми с носталгия Торонто.
Оглеждам се за стария си куфар, ...
Трите свята
Яв - светът на явните неща е - наречен още Бял.
Света на Хорс и Светлината негова.
Увереност, опора дава той на всички живи същества, ура.
У-РА символизира света Яв - което значи до Слънцето, пред "окото" негово. ...
Сърцето ми отлита при звездите
да търси среща с твоето сърце.
„Той беше ли при вас, звездици мили?
Остави ли за мене писъмце?“
Сърцето ми се влива във реките, ...
Ще отида откъдето няма да се върна
и горчивата чаша до дъно ще изпия.
Ела за сетен път аз да те прегърна,
мъката не спира, не мога да я скрия!
Ти си прекрасна, добра, незаменима, ...
ЗЕЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ ОТ ВАРНА
... навярно съм Зеленото човече, от Космоса за миг при вас дошло? –
за да ви каже, че светът е вечен! – пък и съвсем не е прогнил от зло,
че хората съвсем не са зловещи – Бог вдига дом в човешката душа,
тъй кротка е вечерята на свещи за всеки гост! – дотътрил се пеша, ...
От вълци дири в клисавата кал.
Дали свирепа глутница ме гони?
Един си имам светъл идеал
и браня го от хищните нагони.
Наслушах се на колективен вой, ...
Сестрата влезе, нова банка включи,
на шкафчето лекарствата остави.
- С късмет сте вие! Много страшни случаи
съм виждала. По-бързо се оправяйте!
Днес главна визитация минава, ...
ПОЕЗИЯТА – МОЯТА ЖАР-ПТИЦА
... с Поезията – моята светулка,
два века вече дишам на света.
Душата ми ликува – и трептулка! –
когато рими пиша и чета. ...
От обед сухи ветрове препускат
и бият се с дървета и стени.
Смени луната слънцето. Пак друсват
тревите свойте шепнещи вълни.
И цяла нощ антените проскърцват, ...
Щом усетиш предутринно ласка от първия хлад,
представи си я – весела, смугла, с нашарени длани.
Есента. Още август разгърден и бос е, и млад,
но тя скита невидима там, сред листа разлюляни,
от докосване плахо. Художник е тя – самоук, ...
Изгарям бавно в твоите прегръдки,
и когато шепнеш ми “Обичам те”.
А денят и нощта са вечните свидетели
на любовта, която ни обвързва.
Като нестинари, вървим по жаравата ...
Спомни си за тях, Българийо моя,
за героите свои ти им припомни.
На българите за историята им своя
ти разкажи, за славните ти герои и битки.
Разкажи за историята на твоите герои сега, ...
Пресипнала от викане във тихото,
една любов внезапно си отиде.
Изтръска пеперудените стихове.
Изпи до дъно чашата с обида...
Нарами престоялата надежда ...
Когато са си отишли зимата и есента
Идва ред на пролетта
Дългоочаквана и топла е тя
Тогава растат най-красивите цветя
Красива магнолия извива своите клони ...