Стихове и поезия от съвременни български автори
Home 🇬🇧
Within her eyes it lays
and makes me long to stay,
to feel the warmth
that only sharing soul can bring. ...
Един ужасен вейхайвей
… все още ми е лятно на душата – и слънчицето кротичко пече.
Понякога и Влада влиза в чата да ми рече: – Здравей, добро момче!
От дъжд на вятър слизам край морето да дишам вятър, сол и светлина.
Релето ми зацепва на заето! – щом зърна в парка хубава Жена. ...
Самопрострел
отекнаха като куршуми.
Чаткаха сричките,
безпрекословно плющяха.
Полуоблечени, ...
Есен на площада
са очите на прозорците
и втренчено
в душата ми надничат.
И мисли – ...
Един поглед
Трябва да си нащрек във нощта,
Нощ луда, съблазняваща,
Разпалваща страстта.
Един поглед, пленяващ, ...
Веднага го получи...
Душата ми получи, твоя зов...
Потрепна във гърдите ми сърцето...
Усетих теб... И твоята Любов...
Не бях отпил... И глътка от кафето..! ...
Там, където завръщане няма
Късна есен полепна с мъглата по моята чаша
и ми даде на залеза сетния дъх да изпия.
Свечери се по-рано, денят зад рида е отпрашил.
Но това е утеха донякъде, даже магия. ...
Последен подпис
… дали защото много ми се иска да бъда пак махленското хлапе
с бермудите и с бялата си ризка, и сламката в чашлето със фрапе,
с раздрънканата своя тротинетка, надянал подпетения си кларк,
да прехвърча край някоя кокетка, приседнала във есенния парк, ...
Въпроси
или пък онзи първороден грях,
за който плащаш и до днес цената,
сервирана с Божествения гняв…
Кажи ми нужно ли ти е пространство, ...
Тихо...
Тихо. Чезнат светлини.
Някой се надява,
тишината сгрява.
Ти. ...
Лунно просветление
на болно и пребито куче.
Животът ми бе приключение,
което нивга не се случи.
Заравям пак в листата есенни ...
С любов ме прегърни
Когато лятото отмина,
налегна ме тъга.
Поисках секси гадже
и лъскава кола. ...
Завърнах се
Душата ми се стегна
На тясно, се намери в тялото ми...
Заболя!
Реших да я лекувам непременно ...
Aurora Borealis
отворихме прозорче на тавана с носле към нощното небе.
Загледани към небосвода, лежахме дълго в тишина.
Сиянието сякаш падна, в леглото край моята снага.
Обгърна ме магично, понесе ме по друми в нощта, ...
Есента ме държи под око
Есента ме държи под око.
Забележки по цял ден ми прави.
Не харесва, че турих сако
върху ризата с дълги ръкави. ...
До следващата зима
животът ти и с поглед кос
поредна пирова победа
поставя под голям въпрос,
спомни си мигове щастливи, ...
По Дефо(лт)
когато пак се пръкна есента,
преспах с една приятелка, в която
навремето бях влюбен три лета.
Девойката бе много променена: ...
Всичката Божия Любов
… време ми е вече да изчезна – нейде си! – из по-добрия свят,
да летя в космическата бездна, дето всеки ще ми бъде брат,
дето и светулката в гората ще ми слита в шепата – сестра! –
искам – Добротата ми е свята! – в своята душа да побера, ...
И няма път...
очите на небето...
И няма път...
И няма път към теб...
Крайпътните брези
Неотменните брезички покрай родния ми дом
драсват вечер три искрички в паметта ми мълчешком.
И полюшват скръбни длани – миг преди да се смаля
върху скутите на мама – тя във сенчица изтля... ...
Лудо стихотворение
… под мижавото слънце на ноемврий вълна́та кърти черните скали.
А вятърът в тръстиките се нерви – търкаля срещу мен валма бодли.
Пресипналите гларуси пикират, изопват върху плажа сив шпалир.
Със Лудия на Варна пием бира – бродяги в поднебесния Всемир. ...
По здрач...
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи ...
Лайка
като прегладнели кучета,
чакат нещо ново, значимо да се случи
и в ума потока тъй от раз да секне,
че безспир в стените той отеква ...
Любов и ревност
Няма те. Обзема ме тъга.
Чудя се дали си ти сама.
Ревността ми пак ме завладява,
и душата на парченца разпилява ...
Бащината къща
отдавна са дните ми.
Все бързат къмто утре …
полудели.
На кръст разпънати ...
Будителят
все търси неразплетени дилеми.
Със знания ще те възнагради
и ще разгърне всеобхватни теми.
Учителят раздава цял живот ...
Смъртен, но вечен
Живея в безпътя - ей тъй - на инат.
Студен съм от пламък. Горещ съм от студ.
Дърво съм от камък, садено със труд.
Горчив съм от сладост. В горчилка - сладня. ...
Моята вярна есен
... в неокосените треви,
надянала съдрана риза,
по хълма есента върви –
и сякаш че за мене слиза, ...