Оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. Матей 15.14.
Нарисувай ни с Твоята четка, Художнико!
Грозотата на тежките наши недъзи
в красота превърни я, единствен Ти можеш го!
Нарисувай ни, само Те моля, побързай! ...
Превива се от напора на спомена,
полуродената ми ясна мисъл
и тъкмо да прекърша твоя корен
ме спря онази болка, че ми липсваш...
Но аз се утешавам със лъжите ...
Търся те на ръба на лунния сърп.
Търся те в сблъсък на облаци сиви.
Търся те в ствола на стария дъб.
Търся те в ручеи буйни, пенливи.
Търся те в жадни за ласка ръце. ...
Заключена в невидимата клетка на страха
не зная още как съм цяла - душата ми
крещи за свобода и за истината свята.
Лъжовен свят - стар, отмиращ и далечен...
дори и мислите крещят...Престанете - ...
Зън,зън,зън чувам далечен камбанен звън.
Тиха нощ,звезди искрят..тишина...
и пак зън,зън,зън ,Боже игра на светлини!
Мираж,копнеж за пробуждане,вековно!?
Няма полъх е,и ни пробужда за дело ново. ...
Не зная името ти, нито кой си,
но си представям как по пътя крачиш
и си задавам хиляди въпроси,
додето чакам да прескочиш здрача.
Отдавна те очаквам, за да върна ...
СПОМЕН ЗА ЖЕНИ
... откакто спрях да вдигам самолета,
животът ми съвсем се промени –
видях – пред мен! – тече реката Лета.
Зад мен притихна цял рояк жени. ...
Отиваш си. Отказах се да мисля.
Че като кост засяда всяко чувство.
Признание, което не дописах,
едва ли е причина за изкуство.
Светулките не знам дали простиха ...
Вярвай - ще свърши твоята тъга,
слънцето лятно в небе ще грее,
ще спре дъждът, ще има дъга,
вярвай и в живота си ще успееш!
От неуспех не се отчайвай - ...
В небето, в светъл юнски ден,
грак гарванов остави дълга диря.
Градът отдолу вече е смутен,
въпроси неотложни го раздират,
а отговорът тук е, в този камък отвален.
И този ден Росица се събуди
с усещане, че нещо ще се случи.
Подтисна го, макар да се учуди
дали гласът е верен. Тя заключи,
на рамото си метна плажна чанта, ...
Горят ни на клади, убиват ни млади,
защото умеем със сърцата си да пеем.
В тази жарава в безпътна забрава изгарят телата
в опит да прогонят душата.
Сковани от страх за техния крах. ...
Медитация
Размишлението е съзнание, то е на ума светлина.
Светлината тази пътя, пътища-пътеките показва - близки и далечни.
Предметите на живота, с които да се взаимодейства и работи може.
Слънцето, ума - на ръцете и краката работа дават. ...
Не всичко е създадено, за да свърши щастливо.
Поне не към момента, в който ни се е случило.
Едва след време можеш да заявиш предпазливо,
че вече разбираш защо не се е получило.
Не всичко, което пристига, при нас ще остане. ...
Разхвърляни по пътя на съдбите си,
бездомници под покрив сме със тебе.
За миг не заживяхме, като в приказка.
Мимансът ни е още от рождение.
Нас има ни. И още ще ни има! ...
ЕДИН ЗАБРАВЕН РОНАЛДИНЬО
... не знам какво е пролетна умора,
пък и не ми се мисли въобще! –
с хлапетата мачле разцъквам в двора
и като тях съм – слънчево дете. ...
Пясъчен замък строи си от лед
и от въздишки, и скрити мечти.
За разбито сърце не води отчет,
просто парчетата от себе си скри...
Тя е самотна, мираж сред пустиня, ...
Очите ѝ веднага ги видяха -
Момчил и сладураната ѝ Поли.
Те с гръб към нея двамата седяха
на масата с една жена. Защо ли?
Сърцето учестено взе да бие, ...
Старици с длани черни и напукани,
приглаждат си забрадките. Едва
замлъкна попрегракнала от кукане,
онази кукумявка. И трева
душѝ полека в дворчетата китките, ...
Да те обичам аз ще спра,
когато небето спре да рони дъжда,
ще спра твоя да бъда пленница смирена,
тъй като ме правиш мишена.
Да те обичам аз ще спра, ...