Стихове и поезия от съвременни български автори
Танго…
свободна е мисълта ми.
Тя се рее из небесата
и далеч отвъде стига.
Като звезден небосвод ...
Невидима клетка
не зная още как съм цяла - душата ми
крещи за свобода и за истината свята.
Лъжовен свят - стар, отмиращ и далечен...
дори и мислите крещят...Престанете - ...
Спомен за Жени
... откакто спрях да вдигам самолета,
животът ми съвсем се промени –
видях – пред мен! – тече реката Лета.
Зад мен притихна цял рояк жени. ...
Подарих ти
подарих ти летните цветя,
подарих ти слънцето от злато,
подарих ти нежно любовта.
И усмивката, която чакаш, ...
Острови в душата - 7
с усещане, че нещо ще се случи.
Подтисна го, макар да се учуди
дали гласът е верен. Тя заключи,
на рамото си метна плажна чанта, ...
Пътуване
защото умеем със сърцата си да пеем.
В тази жарава в безпътна забрава изгарят телата
в опит да прогонят душата.
Сковани от страх за техния крах. ...
Аз снощи
То не е изненада!
А, че яко се опих -
за мене е награда.
Нали съм стар и уморен, ...
Медитация
Размишлението е съзнание, то е на ума светлина.
Светлината тази пътя, пътища-пътеките показва - близки и далечни.
Предметите на живота, с които да се взаимодейства и работи може.
Слънцето, ума - на ръцете и краката работа дават. ...
Времето убива страхливите
с размерите на мойта стая
и толкова голям балкон –
хоро да сбира? Аз не зная.
Летял съм много нависоко. ...
Посока
пътят е за двама,
пътят е за всички,
пътят време – няма.
Пътят е една посока, ...
Безглаголно
болка от чиста душа.
Капки - сълзици отронени.
Дъжд от красиви слова.
Бяла надежда за утрото- ...
Не всичко е създадено да свърши щастливо
Поне не към момента, в който ни се е случило.
Едва след време можеш да заявиш предпазливо,
че вече разбираш защо не се е получило.
Не всичко, което пристига, при нас ще остане. ...
На Сестра ми...
бездомници под покрив сме със тебе.
За миг не заживяхме, като в приказка.
Мимансът ни е още от рождение.
Нас има ни. И още ще ни има! ...
Като децата
отворени широко към Света;
сърцето ми да грее в светлина,
ръцете да създават красота.
Със вяра да живея всеки ден – ...
Един забравен Роналдиньо
... не знам какво е пролетна умора,
пък и не ми се мисли въобще! –
с хлапетата мачле разцъквам в двора
и като тях съм – слънчево дете. ...
Острови в душата - 6
Момчил и сладураната ѝ Поли.
Те с гръб към нея двамата седяха
на масата с една жена. Защо ли?
Сърцето учестено взе да бие, ...
Госпожи, господа – накратко граждани
приглаждат си забрадките. Едва
замлъкна попрегракнала от кукане,
онази кукумявка. И трева
душѝ полека в дворчетата китките, ...
Аз
помен не правя.
(Много обичам
своите мъртви.)
Съ́лзи не лея, ...
Червено вино снощи пих
Червено вино снощи пих
на пейка сред площада.
И вятър галеше ме – тих! –
с къдриците на Влада. ...
Мамино детенце
чувам поне дузина:
,,Ох, на мама детето!"-
от сутрин, та до амина.
Поне да беше мъниче ...
Памет
Казват - времето лекува
а аз тъжа
и ще грейна ли -
кога? ...
Моника по монокини
превъзмогнал своя свян,
да разкрия аз ще мога
съкровения си блян:
- Моника по монокини ...