Стихове и поезия от съвременни български автори
В купето на мечтите
Пушеци от цигари и сервитьор.
В купетата нито куфари, ни сакове.
Водката е посрещащият алкохол.
През прозореца няма движение. ...
Събуждам се, а ти си до мен
а ти си до мен.
Заспивам със залеза,
как да повярвам, че ти отново си с мен?
Събуждам се изгрева, ...
~Детските очи~
Когато гледам детските очи,
сякаш всичко става ново!
Събрани в тях толкова лъчи
правят ме и мила, волна! ...
Зимно
през прозореца навън.
Но заскрежено
и кално бе
стъклото. ...
За каузата
а след това убиец те наричат.
И съдят те,
и хулни думи сипят,
затуй, че всъщност те на теб приличат. ...
Ти сега си сам
И без твоята любов живях.
Сън всяка нощ не спях.
Едничко исках само - теб и обичта.
Геройски молих те и плаках, ...
Да обясняваш на блондинка
Това - да обясняваш на блондинка.
Чувстваш се износен и сакат -
жалка и размазана картинка.
Нищо не разбира тя и мъчи ...
Сън
Така убита,
но все още тук,
все така самотна...
чувствам студ. ...
Събуждам се
от галещите пролетни лъчи
и връщам се в безгрижното си детство,
поглеждам към света през детските очи.
Събудих се и бързо се опомних, ...
Къси лъчи
премръзнал вятър -
вой, рев и див смях,
преплитат се стонове,
негодуват и бучат ...
Имам си букварче
Имам си букварче -
мъничко другарче.
Толкова е малко,
а не се страхува - ...
Едно от многото деца на България!
Приятелство
Ръцете ти студени са от този вятър буен,
който така и не спря...
Гласът ти тъжен и чуден
чувам аз в нощта. ...
Само себе си намираше за истински красива
>>> Затворена във огледален замък на мечти...
>>> И дните и минаваха себично,
>>> а времето ограбваше душата й...
>>> ...
Непоносимост
Въздухът прерязва вените,
а светлината трудно диша...
Непоносимост...
Стои на място времето, ...
За прошката, която не можах да дам... но и не исках!
Аз знам, глава не трябва да извръщам!
Аз знам, че мога да го спра,
но ето, като пaк назад се връщам
и безшумно пак след теб вървя. ...
Няма такова
и то се кълнеше, че всичко е мое, че няма да ми изневери.
Но мина се време, на друг тя сърцето си дари.
И нежните думи, които на мене мълвеше,
сега на друг ги мълви. ...
No comment!
Тълпата подивяла иска смърт.
Палачът и обесникът на ешафода
разменят миг в мига преди отвъд.
Животът, сложил крак във стреме, ...
Навярно си измислял този сън...
Небето изкова ми
самота.
Човешко е.
Прегризах си вините. ...
Нейде там
там, където нощем душата ти лудува,
нейде там, отвъд синевата,
нейде там, отгдето извира светлината.
Там, където вълните стигат хоризонта ...