Стихове и поезия от съвременни български автори
Тихо
Изгаря душата в огнени мъки,
стонове далечни отекват в безкрая до мен,
стонове безкрайни от болки кървящи.
Тихо ангелите пеят в нощта! ...
Дяволска жена
отвън е нежна,
слънчева, добра,
а отвътре -
прототип на дяволска жена. ...
Гласът на вечния въпрос
Дали светът ни разтворена книга е
на писател, уморен от живота,
или прелъстен от някоя муза,
въртоп от мисли изливащ с охота... ...
?
Да е светъл, пъстри думи
да заливат, от него, слуха ми,
да не ме занимава със себе си,
да не го занимавам със мене. ...
Ще ти помогна...
и в тъмнината все пропадам...
Тъга усещам под краката си,
да ме спасиш ще се надявам....
Животъ ми е като облак, ...
Любовна мъка 1
Защо не мога аз без теб?
Защо не мога да заспя
и сълзи се леят по моето лице?
Не вярвам, че ще срещна друг, ...
Така да се случа
Уморено във мен да надничаш.
И Луната по нощите скита се,
но след туй заличава следите си.
Тази нощ не заспивай във мене. ...
Свъсени (според сезона)
(според сезона)
Зимата се свъси край комините,
прихлупи снежния калпак,
врабчетата по бедност са роднините, ...
Подарък за рождения ми ден
Прегръдка бащина да върна...
Ще бъда като приказка слязла
в Зората на Бъдното...
Ще приседна с Онази, която... ...
Живей!
и се спусни по реката
на случайността и неизвестността,
приеми живота си такъв, какъвто е.
И се носи по течението, ...
И разбрах, че отдавна ме няма... (Тази сутрин отворих очите си)
(Тази сутрин отворих очите си)
Тази сутрин
отворих очите си.
И разбрах, ...