Стихове и поезия от съвременни български автори
Без теб
Вечната
ВЕЧНАТА
- Умираш ли!? - попита ме Смъртта.
- Такива като мене не умират,
те са вечни и живеят ...
Хайку (Пробуждане...)
Звезден шепот угасна -
в роса се стопи...
За всеки ден...
събуждам се рано и ставам, закусвам,
обядвам, вечерям и лягам да спя.
И ям аз, и пия, и мезя за тия, с които върви,
а през другите дни си лежа на леглото ...
Съм
и болката е моята икона.
Забрава ли? – Но в бурни нощи чувам
забравата да тропа по балкона.
Прокуда ли? – Та тя е в мен – самата; ...
Искам да танцувам с дъжда
да страдам за тебе сама.
Искам в нощта
да танцувам нежно с дъжда.
Да ме приюти в студените си води, ...
Тишина
когато е сама и тъмна.
Тя е откровена строго,
съди,
болестно е будна. ...
Звяр
Мълчанието казват, че е злато...
Не съм маниак! Никаква цена
не бих платил за нямото богатство.
Очите като бистри езера ...
Тъмно е
Тъмно тъмнее
сърце без сърце,
кръв на тъжно лице
мъчно се лее... ...
* * *
Когато единствени те са опора на дните.
Докосвал ли си небето на птиците?
Когато уж си здраво стъпил на земята.
Прегръщал ли си луната понякога? ...
Не бях ли?...
Не бях ли за тебе лъч светлина?
Не бях ли за теб любовта,
че друга пред мене избра?
На всичко се престорих ...
* * *
върви сега.
Това, което причини,
вече не й личи.
Всичко ще цъфти ...