Ти си...
Ти си гласът, който чувам в главата си,
ти си причината все още да пиша!
На теб, знай, поверявам съдбата си,
ти остана единствен и все още ме слушаш! ...
Отново трябва да се върна към живота,
толкова години мъртва бях!
Край мен изнизваха се дните с неохота,
напред по пътя по инерция вървях!
Не чувах нищо, нищо не усещах ...
(оопс)
Едва ли някога ще имам щастието да си моя (Н)
но аз съм там... ще те чакам на завоя (а)
да дойдеш, мила, и да ме прегърнеш (д)
и отново вярата в любовта ми ти да върнеш, (я,) ...
Мъжете, които обичах,
безочливо ме лъгаха в очите.
Дробиха сърцевината ми на късове.
(Жива ме изръфваха по пладне).
Изцеждаха нектара на сърцето ми ...
Угаси свещта, тя вече не е романтична!
Музиката спри, че звучи ми хаотично!
Всяка радост с теб за мен е излишна!
И не ме докосвай, така ме нараняваш!
Своето право над мен спри да упражняваш! ...
И тази вечер не ще забравя,
и тази вечер няма да заспя,
а само тихичко ще гледам
как отиваш си от мен сега...
Ще те гледам и безмълвно ще те викам, ...
Аз всички посоки към тебе изстрадах,
разбивах се в зли ледове -
събирах парчетата, пак продължавах...
Деляха ни с теб светове!
Деляха ни думи, горчиви обиди ...
Мълчи градът. На български мълчи.
Отсреща е румънска тишина.
Между им само Дунавът лежи,
безмълвен под дебелата мъгла.
На границата гларуси крещят, ...
Понякога, заспивайки, те искам
и между устните, напъпили от страст,
хрущи като сърце на перла
на твойта святост крехката ù власт.
Без свян събличам те от теб самия. ...
МУЗИКА: http://vbox7.com/play:76dcbf6d
Звезди се преструват на вихрушки
в очите ти, играят си на бурни ветрове.
Ела, не се страхувам от разруха,
с ураганната си буря помети ме. ...
Очите ти - те са нежни небеса,
косите ти - прекрасни като лен,
душата ти - добра, смирена,
към усмивката ти аз съм устремен
и много искам за мен да си родена! ...
Тъй бързо нахлува в душата ти мрака
като лепкава кал
и покварата, без да я чакаш,
без да искаш – провал след провал.
Знам – боли те за твоето детство. ...
И как ме забеляза сред тревите? –
Заради мен от пътя се отби.
Дори за името ми не попита –
с цвета си те привлякох, може би.
Или пък е било от любопитство: ...
Не си отивай, чуваш ли не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта,
ни себе си, ни мене не залъгвай...
Дамян Дамянов
Ще си тръгна преди изгрев слънце. ...
Как искам да те видя, слънце мое!
Как искам да държа ръцете ти...
И да забравиш всичко старо що е
преминало разбивайки сърцето ти.
Макар да си и толкова далече, ...
Ние просто не можем да продължаваме
по този начин в свободата се губим.
Толкова години, оставени забравени -
спомените, срещу които воюваме...
Нашите лица дори не са свикнали ...
Има ли лицемерие на този свят?
Аз мисля, че на това е най-богат.
Всеки казва ти приятел,
а всъщност всеки е предател.
Колко уважават те в очите ти го казват, ...