Стихове и поезия от съвременни български автори
Море
галиш ме,
пречистваш ме...
Отпускам се,
сливам се, ...
Любов от пръв поглед
С толкова момичета играехме на двора,
в един клас учехме, лудувахме,
срещахме се с много и различни хора,
растяхме, спортувахме, танцувахме. ...
От колко време
и се превърнаха в ръце крилете ти?
Аз зная, мила, усещам в теб тъгата,
капак човешки има пред небето ти.
Виждам нощем как вятърно си тиха, ...
Бряг ли съм...?
Преоткрих само истини - своите,
в безконечно нестихващо лято,
и прозрях, че на Бога покоите,
в зимен сън ги потули Луната... ...
Кръстопът
познат до болка, нежелан,
трънлив и стръмен си остава пътя,
умира всяка радост, всеки блян.
"Къде си, Истина, коя си?" - ...
В онзи ден проклет
Не гледай ме с болка в очите!
Нека цветя ти донеса поне,
че отдавна пресъхнаха сълзите.
Векове изминаха от последната ни среща. ...
На дъщеря ми....
Ти си въздуха и ти си моят ден.
Ти си нещото, което всеки миг копнея,
ти си всичко важно и съществено за мен!
Ти си моето несбъднато съществувание... ...
Детството не се сбогува
Не я чакай пак - тя няма да се върне,
онова красиво, слънчево момиче,
което можеше вятъра да прегърне
и с венец от жълтурчета да тича... ...
* * *
преди да може да ме обладае.
Живях много преди да осъзная,
че вече не съм дете.
Отдадох се на болката, ...
Магията на малките неща
Какво ли толкова във тях се крие?
Защо ли целите, горещо чакани,
очакването често ще убие?
Магията на малките неща... ...
Поливам незабравките в очите...
без време няма да изсъхнат.
С криле дарявам порива да литне -
жар-птица към простор без дъно...
С дъха си сгрявам вярата да живне. ...
Дубре сме!
- Как е бабата? - И тя.
Девет дена й изнесох,
ходя, нося и цветя.
- Как са младите? - Дубре са. ...
Тази Ярост (2007)
на зловонния ни пир
съм успяла твърде ловко
да отровя твоя мир.
И отровни думи храча ...