Студът ни скова. Уплахата тегне в телата.
Шушулки-рапири изострени, грозно висят.
Проблем със газта, а няма проблеми с креслата,
в които управници наши по цял ден само си спят.
Народът беззъб и с думи отучен да стреля, ...
Идея нямаш как ми писна вече
да спя като бездомна пред вратата ти.
Шпионката ме гледа и пелтечи:
(намигвайки ми) – само за приятели.
Така ми е студено, а звездите ...
Дали ще бъдем звук или нечие ехо,
зависи от нас - от теб и мен, от човека!
Жив е духът ни, останалото е тлен,
без нас ще настъпи всеки нов ден!
И пролетта ще идва след зимата, ...
Да останат, искам, някъде далече -
като картини покрай профучаващ влак,
приетите на гости в хола на сърцето,
прекрачили през прага му със кален крак.
Навън да блъсна рязко всичките прозорци, ...
От някъде долитна бяла птица
и кацна върху топлата ти длан.
Погледна те с мънистени зеници
и песен непозната ти запя.
Седиш замаян, гледаш и не вярваш - ...
Разпръсвам се в мрака хаотично
като кървавочервена мъглявина,
отвява ме вятърът и прозаично
ме понася към непознатото в нощта.
Снишава ме, докосвам земята с пръсти. ...
Овъглиха се очите ми от взиране
по пепелта на минали желания.
Остави ме без дъх - без място за умиране
едно-едничко първо и последно твое обещание:
Да върнеш времето в ръцете ми... ...
С благодарност на Арлекин за колажа, който ме вдъхнови.
Разделени части от цяло - на две...
Белези трайни - тези, посекли лицето.
Взорът-слепец останал да води – къде?
Ще види ли път обратен в сърцето? ...
На вятъра никой не ще попречи
да свири танца на листата,
и на птиците с бъбривите си речи,
да веселят гората и цветята.
Сбъдва природата своите красоти - ...
Нейде, там далече във полето,
съществува място, наречено МГ-то!
Там във студ и пек, и ден, и нощ,
кой каквото и да казва, е разкош!
Учат там математици! ...
За две ръце, протегнати към мене,
бих дала всичко мое на света,
да сгреят с устни този ледник,
наричан философски с името душа.
За тебе, мили, бих обърнала земята, ...
"Всяка радост носи ни усмивка." -
повтаряше ми онзи стар поет,
когато аз (край пътната отбивка)
с трепет гледах дивите коне.
"Този свят е колкото да дишаш. ...
Въобще не съм в хармония със себе си,
но ти опитай, посвири със мен...
Разкрива музиката чудни прелести,
ако не си фалшив, ще бъдеш поразен.
Опитай, докосни ми леко струните, ...
Подай ми ръката си. Ела, любима, с мен!
Светът ни очаква, задъхан от нежност,
ухаещ на пролет, тъй свежо зелен,
изпълнен с аромат и тиха безбрежност.
Да вървим по лунната пътека двама, ...
Не ти се карам, миличко! Сгреших!
Та кой на седемнайсет не греши,
кой може да е млад и да е тих,
спокоен и послушен. Да, реших,
че вече прекаляваш, ала знам, ...
Гледам те и опитвам да си спомня
живота си преди теб -
годините, месеците, неделите...
Не, не мога. Сякаш аз не съм била.
Ти, създаден с толкова любов, ...
Вървеше към мен, а светът завистливо хихикаше.
И звезди към очите ми се завтекоха,
и луната в краката ти коленичи,
и на нощта лигите й потекоха,
когато почна да се събличаш. ...
Изградих... от мислите стени,
в тях покълнала отново ще се скрия,
бягството... отблъснато крещи,
с обичта... душата ще завия.
Ще заровя... "незапомнени" следи, ...
Подобно Луцифер с едно око
ме гледа фарът и ми се присмива. Ив. Т.
Но фарът е с едно око. Не вижда,
че споменът е сбъдната реалност -
отново разрушеното съзижда ...