Стихове и поезия от съвременни български автори
Нали разбираш
Роди се любов и не смея
на никого да кажа, че си тук,
ти обречен си на нея,
а аз трябва да съм с друг... ...
Едно момиче
Своята съдба затрупва с камъните на греха.
Различна е... и по-щастлива, по-щастлива от смеха,
от всички други по-красива, от всички други по-добра.
Хората как рана правят, рана върху рана прясна. ...
Запей или млъкни
е площ на Азис и Доган.
Химера е думата - честност,
лъжата на почит е там!
С чалга залят е простора, ...
Орисия
Какво ли в тоз живот проклет
не му се случва на човек?
От люлката беди безброй -
текат навред като порой. ...
Абат Пиер и Тоанет (из Цикль)
настръхваше той някак безпричинно,
тя бе Антоанет дьо Валоа -
красавица, зачената в невинност.
За първи път на бала я видя - ...
***
и чезне във мъглите суетата.
Отива си със нас презряната вина,
погребват я и нея под земята...
А как са склонни бавно да минават дните, ...
Път
Пух самотен нежен се носи,
да - ето го там!
Лети на белоснежни подноси
цял в лъчите облян... ...
Реалност...
избистрена в кристални нишки.
Обичаща и пареща стрелките,
на часовник отброяващ дните!
... ...
домино
ако сортирам, номерирам всички
вещи,
спомени,
лица, ...
С тебе дишам
моя страна песента?
С много обич и болка,
но и с гордост, че още съм тук...
Че навред шета китната пролет, ...
Ах, не напомняйте ми, моля
отново цъфнал е сега
и пак прострял е в прелести просторно
разцъфналата си снага.
Едва ли още пейката под него ...
Покорена
на моята и твоята обреченост.
Телата ни са мрачни крепости,
духа затворили зад свойте зидове.
Мечтите ни? - ...
Роза за теб
от моите ръце със обич засадена,
какво да ти разкажа?!
Нарекох я на теб, на нас.
Откъснах първия й цвят, ...
Разпродажба
Любов, цветя, крилати фрази, безподобен маскарад!
Вярвайте, защо пък не? На това му викам щастие.
Измама, фарс, безсънни нощи, непосилна смрад.
Благородни думи обещавам, подписа си слагам под това! ...
Пред края
Отново чувам онова стенание,
тихия плач на моето сърце.
Любовта с последното дихание,
отлетя от моите ръце. ...
Мълчанието на агнето във мен
и си мълчим, скрити зад паравана...
От огъня ще взема пламък
ямата да осветя,
като търкаляне с квадратен камък ...
... Девет грама самота...
Точно девет грама.
Само тя остана ми след теб.
Трудно е чувствата си да разкрия,
цялото сърце сковано е от лед. ...
Живот
Съдба ли бе да я желаеш
и сън ли е да те отмине.
Не, вечна мъка на душа злочеста,
оплетена в злощастните сплетни ...
Само да можех...
щях да го дам на бедния, за да го нахраня!!!
Само да можех да взема малко знания от умния -
щях да ги даря на глупавия, за да помъдрее!!!
Само да можех да измъкна малко щастие от щастливия - ...
Надежда...
бели обемни и кръгли,
видял в кръгозора лице,
картина в дърво издълбана.
Мастило, попило надежда в листа, ...
* * *
В нощ обикновено тиха.
Звън. Камбанен звън.
В небето ясно първите звезди се появиха!
Жива е
днес прокърви измежду скуката.
Възрадвах се.
Разцъфнах румено.
И хвърлих плетката и куките. ...
Ежедневно прераждане
Възкръсвам от съня.
Озаряват ме прозрения.
Разбуждам утрото.
Подгонвам деня. ...