Стихове и поезия от съвременни български автори
Когато падна
Или да продължавам да се боря?
Не мога ли насън да си поплача?
Че живота си живея по неволя...
Не мога ли очите си да скрия, ...
Невинна в своята вина
Обичам те, дете, ти си жена без сърце...
Знаеше, че ще е грешка, той всичко изчисли,
но сърцето пропусна в сметките си!
Тя облада мислите му, проникна в душата му, ...
Забрави ли
как преди време превзе
и последното останало живо кътче
от моето малко сърце?
Забрави ли как с усмивката си слънчева ме омая ...
Закуска
Рови с ръжена из масата.
Загорели били палачинките –
какво толкова.
Горчали му. ...
Въпроси без отговори
... та нима бе то подвластно на невинната ти плът?
Защо когато се обърна, виждам твоя лик там нейде да блести?
Защо когато те погледнех, с усмивка махаше ми ти...
Защо сега слънцето не грее, както грееше преди? ...
Поетът
Сама роди пламъка в своята утроба.
С плаха светлина стените тя погали
и на тъмнината счупи медната окова.
Престраши се и засвети още по-силно. ...
Толкова
толкова много мечти,
и едно тъжно лице,
по което се стичат сълзи.
Тъгата е като затвор, ...
Завинаги - написано със сълзи
колко са бледи страните ти нежни.
Едва дочувам в гърдите ти дихание
и главата си в безсилие навеждаш.
Как да те гледам такава? Невъзможна. ...
Мрак
спира твърд и тежък, като камък,
едва поет във гърлото умира-
преседнал, като сух и стържещ залък
Слънчев лъч пътеката не стига... ...
***В тези моменти... ***
в очите ти чете се безмълвен вик,
като картина ме оценяваш и разглеждаш,
и тъй отминаваш мълчаливо за миг.
Минавам покрай теб и те поглеждам, ...