Знай, мечтаех да видя падаща звезда
и когато падна тя, знаех, че за мен е дошла,
пратена от любовта да съживи моята душа...
Помни, приятелко моя,
ще те чакам да се върнеш, ...
Е, добре. Не дойде. А аз толкова чаках.
Толкоз болно ми стана, че дори се разплаках.
След това те видях, притаена във мрака.
Ти дори бе забравил, че там някой те чака.
Колко ли ме презираш, щом дори не заслужех ...
Вятърът... Вятърът се развълнува.
О, той щеше да танцува.
Предстоеше дълго, страшно представление...
Поклони се и на сцената излезе със вълнение.
Листата го поеха с бурни аплодисменти, ...
(като) за Вси светии маскираме се
с еднакви празни(чни) дрехи и очи
обувките ни тъпчат по еднакви пътища
стъпките не се различават по звук
пред вратите на еднаквите къщи ...
Рисувах те.
С чувства те рисувах по невидимо небе...
Чар и ласка смесих, усмивката ти да направя...
С устни очертавах нежно твоя силует...
Погледът ти... Нарисувах го замислен до забрава... ...
Играеш си с чувствата на хиляди жени,
които си лягат с теб през нощта.
Не страдаш от това, че тях ги боли,
когато си тръгваш на сутринта...
Не виждаш как за тебе тайно тъжат, ...
Изгубих те преди да те намеря,
не ме допусна в живота ти да вляза,
дори разстояния и времена да ни делят,
душите ни среднощно си шептят!
Не се отказвам, винаги ще търся брод, ...
Навярно вместо теб - листата ще докосвам,
а есенният дъжд ще ромоли...
И птиците ли ще ме омагьосват,
когато липсващият все си ти?
Навярно теб снегът ще заобича, ...
Уморен от болезнени спомени,
перчемът ми се разхожа на воля.
А аз усещам стрелите - въпросите,
що отново душата ми тровят.
Плачът все още пълни очите ми, ...
Тишината ме хапе... и стене,
и от ревност убива смеха ми.
Тишината обичах до вчера,
ала днес тя е страх от раздели...
Тя бе топла и истински нежна, ...
Зазидах вратите си. С прошки.
Убих и думите. Отровените.
Изсуших си сълзите. От снощи.
Заключих раклата. Със спомените.
Дневниците изгорих. Със стихове. ...
Здравей! Как си? И къде, за Бога, беше?
Колко много чаках, колко време мина,
белият гълъб на прозореца ми стоеше,
а аз бях вътре и само те чаках.
Здравей! Как си? И къде, за Бога, беше, лято? ...
Родих те във мечтите си - наесен,
когато зимата почука на вратата.
И беше сам - ненужен, някак лесен,
дълбоко наранен - от красотата.
Обикнах те наужким - съжалявам. ...
БЛАГОДАРЯ
Благодаря за детството ми тъй прекрасно,
за спомените чудни от горещите лета,
за зимните ваканции в кухничката топла,
изпълнена с аромат на вкусни гозби и сладка. ...
Ще попитам дъжда къде си сега.
С вятъра ще говоря какво правиш.
Вълните ще попитам как си,
а лъчите ще ми отговорят със коя…
Дъждът ще ме залее и ще каже, че си тук. ...
Тъжен улиците гаснещи пристъпвам.
- Погледни мрака - каза ми сърцето.
Ще видиш, че той не съществува,
просто има отсъствие на светлина.
Огледай го. ...
Тази нощ сънувах чуден сън -
с килимче вълшебно летях навън.
Виждах гори и поляни зелени -
в цветя и свежест бяха облени.
Чувах песента на птичките, ...
Когато любовта си отиде
Днес аз съм тук, а ти, мила, си далеч -
самотни, тъжни, пусти пак са мойте дни...
"Обичаш ли ме?" или ме забрави веч -
в мислите ми нощем идваш ти... ...
Направих доста глупави неща
и те не бяха плод на любовта ми.
Навярно егоизъм бе това,
но любовта умее да прощава.
Далечните пространства са измамни. ...
Весело есенна, в чудна премяна
песен начева гората засмяна.
Сръчни дръвчета бродират килими
с пъстри листенца – за нощите зимни.
С плодчета, гъбки и ядки различни ...
Чувствам се толкова... нежелана...
Приятели, омръзна ли ви от мен?
Стана ли вече време за смяна?
Приятелството ни беше сякаш за ден.
Ала... ще мога ли други като вас да намеря? ...