Стихове и поезия от съвременни български автори
Аз и врабчетата
Слизам по стълбите на гръб с умората,
нося я с дни непрестанно със мен.
Здраво ме хваща в плен за простора
с щипка. И здраво. И хваща ме. В плен! ...
Гонка
а аз преследвам времето сега.
Къде ще имам спирка, все се питам...
Ала отговорът пак закъснява, не на шега.
Във виелица от мисли и чувства ...
Познавах много неща
Не бях познал само
вкуса на измяната.
Измени ми най-близкият,
най-милият. ...
Отречена
и пак с билет за никъде,
търся смисъл да остана,
себе си... между живите.
Осъдена без провинения, ...
Просто... живот си
всеки миг е неспокоен, несвободен,
както лош сън никога не преминаваш,
тези мигове в съня ми си събрала.
До болка в крещящо петно светлееш, ...
Ти ли?!
тихо, на пръсти,
в съня ми се вмъкна?
Онова мъничко дяволче,
което ми шепнеше ...
Театърът на Мамона
Глобално затопляне
(на атмосферата).
Глобално изстиване
(между хората). ...
Слънцето
кажи: красива ли е тя?
- Красива е... като водата.
И свети с твойта светлина!
- Кажи ми, пламък, за Луната ...
Реална нереалност
Окапват есенно листата
И става вятърът все по-студен
Загърна се с одеяло шарено земята
Поспря за миг забързаният ден ...
Любов
къде се губи вече тая думичка "любов"?
Никой вече не признава любовта,
макар че тя е надарена с извънмерна красота.
Защо сме зли един към друг, ...
Странни гласове ми говорят
нашепват ми за песента на гората.
Странни гласове ми говорят -
казват ми да се взра в лицето на луната.
Странни гласове ми говорят, ...
А обеща да ме обичаш...
не шумва ни ветрец, ни глас на птиче.
А месецът боде ме с остър връх
и на съня ми нишките разсича.
А бяха дни и пълната луна, ...