Стихове и поезия от съвременни български автори
Спомени в шепи
мечтите пръскам като капки.
Времето не ме променя,
една и съща си оставам.
Мога само във мечтите ...
Без тебе
въздишки плахи отскубват се тихо,
поглед безжизнен нейде се лута,
сърцето тупти, тупти зачестено...
При спомен за тебе ...
......
В дълбината светлината се разпръсква.
Тя мене подминава, тичайки напред -
тича да се слее със теб...
Тичам аз към нея...? ...
За теб
написах не един
и два реда...
Защото с теб
изпълнени са ...
Портрет
пропито с ухайните мечти, а
сякаш лягам във ковчег и
за сетен път загасвам в самотата,
за да се събудя пак - възкресен ...
На Теди
да бъда истински щастлива.
Живота ми изпълваш с смисъл всеки ден,
когато си до мен.
Будейки се сутрин рано, виждам в твоите очи ...
Някъде там с теб
в твойта мекота да усетя красота.
Твоето тяло да усетя с мен,
леко луд и от днес зашеметен.
Моята мъка в теб се роди, ...
Старата липа
Старата липа
разсъблече своите клони,
със своята голота
птиците от там прогони. ...
Таен обожател
Всеки ден получавам букет,
а на картичката няма име,
казвам си, че всичко е наред,
но любопитството така гори ме. ...
Лятото
и тръпнещо.
Изгубва се,
препуска с огнен дъх.
Сърцето му - изгарящо ...
Докосване
и сякаш всичко казват ни очите,
ръка в милувка протегни,
защо ли, устни, пак мълчите,
излишни думи между нас ...
Ръката ти...
Ръката ти по моята. И пише.
С шепота на устните застинали.
В страната ме пренесе на Алиса.
Любовен танц. Очакване си. Синорно. ...
Обичай ме
през времето и хората,
през всеки нов сезон...
Напук на здрача!
Обичай ме, ...
♪♪♪ “Eine kleine Nachtmusik” / не по Моцарт♪♪♪
музиката
разцепи тишината,
идваща от онова
пиано... ...
* * *
Тази нежност изпълва цялата ми стая.
Само да ме видиш си дошъл, нали?
Да бъдеш сигурен, че още те желая.
Усмихваш се, протягаш пак към мен ръце, ...
* * *
В смелостта на своят път.
В разочарованието на свойте мечти.
Винаги съм бил аз!
В сънищата на твоят възход. ...
Душевна есен
От теб като си тръгна, падна дъжд,
но не поникна туй любовно зрънце,
посято от един обичащ мъж...
Плевелите луднаха от влага ...
Вироглаво
Облак от зори тъжно занаднича.
Листи ненакапали се молят,
вятъра да могат да прогонят.
И вълнообразна тишината ...
За ризите, и ближните
Свалих я само от гърба си.
Останах гола, до наивност,
а ризата - подарих я,
на ближния. ...
Предложение за групова поезия
(тримка май сме малко)
В неделя вечер, в шест и пет,
една кола се спря отпред,
докара тя две поетеси - ...