Стихове и поезия от съвременни български автори
Вампирът
„Безсмъртието вече натежава."
Пребродил целия всемир,
от самотата взе да му призлява.
Не сам, но толкова самотен, ...
Ти каза...
и искаш често да излизаме заедно.
Ти каза, че аз съм духовито момиче
и с мен винаги ти е весело.
Ти каза, че аз съм умно момиче ...
Където е синята лагуна...
при дъха ти,
целувам крайчето
на скритата усмивка...
Дланта ми ...
Моята съдба
Вървя по пътя, който сам си начертах,
несигурен съм и дори изпитвам страх.
Във себе си не мога даже да повярвам,
не знам как мога тъй да продължавам. ...
Не виждаш ли
Безразличието ти ме убива!
Не виждаш ли?
Всичко в мен отчаяно се свива.
Не виждаш ли, ...
Коледен ученически рап
със своята шейна.
В училището стигна
и почна веселба.
Подаръци различни, ...
Някъде някой...
с усмивка изгрява денят...
Някъде някой сънува
и не иска да свършва сънят...
Денят е горчива реалност, ...
Надпревара
някъде напред,
вярваш си, че за живота
имаш първи ред.
С бясна скорост подминаваш ...
Как ли?!?
ария нежна песен запява,
струни докосват душата ми нежна,
вятърът стене, клони увежда,
мисли политат навън в полумрака, ...
Кройка "Живот"
Тропосах скъсаните думи.
Със канап.
Оръфани са кръпките.
Парцалени. ...
За малко да умра...
За малко да се сетя, че не знам.
За малко да порастна от неволя.
За малко да потъна в черен срам.
За малко аз простих на свойта воля, ...
Голямата жълта луна
Търколила се като медена пита.
А под нея и под звездите
в декемврийската вечер се скитах.
Аз я виждам над мен всеки път, ...
Фениксът на име Нощ
търсейки свещения бокал.
Пребродих хиляди светове,
за да открия обетованата земя.
Изглеждаш като дете, изгубено в гората, ...
Реката
Метално бляскаща
се влачи бавно
сивата река на самотата.
Ръце стърчат над нея. ...
Зелените котки в очите й
шеметно дразнят копнежите.
Трябва й ярко червило,
досущ да прилича на себе си.
Трябват й бели завеси. ...
Въпроси
как и с кого?
Без тях си просто гол и бос.
Не спираш да питаш: "Защо?!"
Мълча ти насреща, ...
* * *
Палиш си цигара, поглеждаш я след малко,
а цигарата догаря.
Като твоя собствен, тъй жалък, изтерзан живот.
Наливаш си в чашата отново, ...
Нощен писък
а като призрак театрално се показа,
закачайки клоните със скъсани лъчи.
Звездите потънаха в гузна мъгла
и небето остана без очи. ...
Беше късна есен...
Беше късна есен, но не падаха листа.
Беше мъртво време и имаше разбити сърца.
Трябваше да очаквам този пречупен ден,
стояща безмълвно като прострелян елен. ...