Стихове и поезия от съвременни български автори
Детето вече го няма
аз тръгнах без да се обръщам назад.
Какво искаше да разбирам?
Това, че ме остави с лек замах?
Нападна ме безчувствено, жестоко. ...
Залезът на ума
в черна забрава - в гробище
на мечти и блянове нощни...
... презрян! Меланхоличен!
Изгубен в Морето на Края ...
Глътка пенлива страст
едва ли скоро дъждът ще спре!
Студено е, мокър си… но сядай!
Чай желаеш ли... или питие?
До камината се отпусни! ...
Грешка
Защо излъгах те така
и забих ти ножа в гърба?
Ти ме остави да умра.
Исках малко топлина ...
Ангелско
Д.Дамянов
Греховна бях! И ненаситна! Жадна!
Уви! По пътя на живота
човекът винаги греши. ...
Изход
Ти казваш - тъй ми е добре -
не дириш нови светове,
а чакаш бъдещето ново,
но то не идва наготово. ...
Пъстрата дъга
Някъде далеч се вижда пъстрата дъга.
По тревичките се стича, още топлата вода,
от дъжда, облял земята, стигнал нейната душа.
А цвеята, малки, пъстри, знаят всичко за това. ...
Избери...
с всяко твое действие бавно ме убиваш,
аз накарах те да страдаш,
но ти с жестокостта си прекаляваш!
Защо толкова те обичам? ...
Игра на думи
на страха,
сгушила се
в безброй есенни листа,
тя тъгува ...
Ще дойда внезапно...
Аз над теб ще се спусна като цветна дъга.
Ти за мен разтвори се, попий ме докрай,
в лудост тръпна, но спри ме, да не мина отвъд.
И във плът да превърна безплътността на мига. ...
...
Понякога се чувствам
като смачкана хартийка
от страници на вестник, недочетени,
наситена със спомени - мастилени петна. ...
Най-желаната жена
И да хъркаш,
и да мъркаш,
все си ти една -
най-желаната жена! ...
Недей...
Не разрушавай всичките стени,
които толкоз време съм строила,
за да забравя всички наши дни!
Не искай да се видим, моля те, недей! ...
Желание
мамят ми очите далечни хоризонти,
нощният блясък на луната лъчиста,
огряла пътека брилянтно сребриста.
С ладия лека да се понеса по нея, ...
Върни се!
Изчезнала е топлината заедно със теб.
Избягала си някъде, далеч от всичко...
Взела си със себе си живота ми дори!
А празно е сърцето ми без тебе, чуваш ли?! ...
Изповед
Да си разкрием истината на четири очи,
че чувствата, усещам, вече доста са ранени.
Нека си я кажем, макар че ще боли.
Знам, че невъзможно е да почнем отначало. ...
Нагоре и само нагоре
казваха ми мама, тате... -
Не забравяй само откъде
тръгнал си като дете!"
Не всяка фурнаджийска лопата ...
Рисува Зима
Гората побеляла от въздишки,
снежинки затанцуваха стакато,
бели среброчели нишки,
рисува Зима в приказни палати... ...
Сън
и влизаш с нежни стъпки ти.
Идваш тихо до леглото
и целуваш моите очи
с устни, парещи от страст. ...
Животът е...
Животът е доста странно понятие,
може би въпрос на възпитание.
Но за всеки е различен
и си е строго личен. ...
Себе си попитах
щом в окови мечтая за рози,
а разумът не отрича,
че грехът ме тормози?
Силна ли съм, щом мълча, ...