Стихове и поезия от съвременни български автори
без надежда(посветено)
От болка не виждат моите очи,
научи ме тъй силно да обичам,
но защо не каза, че боли!
И ето, там ще се завърна, ...
Морето болка не изпитва
за влюбени и ранени души.
За чувства слаби и за чувства крайни,
като хляб с него и ти се нахрани.
Море красиво за много жадни, ...
Улицата на любовта
Какво си ти за нас?
Шумна многолюдна улица,
по която срещаме любовта.
Вървим с чувства в джобовете ...
дълбини
се спрях на хоризонта ти
или съм само
скъсана тъга
като билет за цирк ...
Разградска поезия
се носят из нощта безкрайна,
в лъчи от звездното сияние
сноват през тъмнина омайна.
Единствените странни минувачи ...
Щастие
във нашия бетонен век?
Живота си живеем полуживи,
забравили за думата човек.
Затворени в панелени кутии, ...
Песента на рода
цяло в лютичета.
Тепат грохнали, прашни нозе -
мойте старци си чакат момичето.
Топла къща, по женски добра, ...
Недей риваа
С крокодилски сълзи
стига си ревала.
Нима не си разбрала,
че младост се не връща! ...
Копнежно...
от твоето море,
която нежно се разлива,
там, на твоя бряг...
Опитах се да бъда птица ...
Интермецо от Всемира
пред тебе непрестанно да тека."
Ангар
Аз ручей съм и съм река,
и вода мълчана ...
Нарисувай ми, художнико!
усмивка,
която тъгата да не може да изтрие.
Нарисувай ми, художнико,
сълза, ...
Мислите си чувам
Обличам мисли
в стари думи-
дрипи.
Като просяци ...
Къде си, китна есен
есента смени.
Зад облаците тъмни
слънцето се скри.
Навън е мрачно, ...
незавършено
От дълъг душ
От картини изпоцапани със туш
От спомени ненужни... празни
От лицемери разни ...
Белоснежен пух
Безброй несбъднати мечти
върху воал от сребърна илюзия
капят тъжни и сами,
феерия от белоснежна там дифузия... ...
отново
няма промяна никаква.
Дишам и ми е скучно
опитвам всичко за да променя това.
Наранявам себе си за да видя дали изпитвам болка още, ...
С кервана на мечтите
плувам във вълшебен свят,
где небето ясно синьо
спуска плащ над чуден бряг.
Там вълните галят нежно ...
* * *
с душата на „искрено и лично” изгонена мечта.
Достатъчно ти подарявах и ден, и синева,
достатъчно сънувах изпокапали есенни листа.
Спрях се в мига на пречупващата се дъга, ...
Без да ме боли?!
а теб те няма да ги спреш
и устните "обичам те" изричат,
и умират в сладкия копнеж...
И няма те, аз зная, ...