Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Ти ли си

Ти ли беше, дето ме събуди
тази заран рано със дъха си?
Ти ли нежно с песен ме учуди
и ми вдъхна обич със гласа си?
Ти ли в мене вечно се оглеждаш ...

ЕлизабетАрабаджиева

Поезия » Любовна, Оди и поеми

989

Поетът на Варна

ПОЕТЪТ НА ВАРНА
... навярно някой ден – като умра,
за мен ще ръсят врели-некипели –
че съм живял без пукната пара
и че в града за присмех са ме взели. ...

Валери_Станков

Поезия

427 4 3

Всеки човек

всеки човек - жив
и здрав - и от обич и
любов - жива сплав
всеки човек - жив
и здрав - и от обич и ...

rhymefan

Поезия

713

Путешествие в рай и обратно 🌐

"Слово есть образ дела" (Солон из Афин)
Вручают мне билет (туда-обратно), весло…
Вороньим клювом вздёрнулась байдарка
и – понесло!
На горб реки, вскочив, как на мустанга, ...

Сенилга

Поезия » Философска

3K 3 11

Дар чудесен

От Бога ти си дар чудесен,
в мъка ангел кацна при мен!
В сладък блян съм аз унесен,
слънцето изгрява, сияе ден!
Ти дойде и болката изчезна, ...

hcs

Поезия » Любовна

596

Cамо ти

Крепи на крехкото си рамо,
надеждата света унил,
изглежда силна тя и само,
проплаква нощем. А април
прилича повече на есен, ...

Patrizzia

Поезия » Философска, Гражданска

757 7 12

Живея с надежда

Ще изтрия лицето си от сълзите
просто ми е писнало да се преструвам.
С надежда живея като чиста река
научих се да не се страхувам от болка.
Вървя напред без страх и съмнение ...

ditadita

Поезия » Философска, Свободен стих, Друга

1.7K 2 6

Какавида

Попитай ме още ли искам!
Попитай ме с поглед и зов!
Попитай ме с моето име
и в топлата нощ пак за тебе ще бъда готов!
Не мога да шепна – прегръдка е шепотът. ...

SimeonAngelov

Поезия

891

Пролетна бохема

Пролетта ще избухне сякаш изведнъж –
като снаряд забравен от войните.
Ще ни подсети с първия си слънчев дъжд.
И с пъстро-шарените дрехи на жените.
Ще мине в двора на пияния съсед. ...

ИванПетров

Поезия » Пейзажна

738

Поетите на този свят

ПОЕТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ
... те не живеят във палат, не трупат в банката парички,
те не рисуват този свят с най-розовите си боички,
не съм ги чувал ни веднъж на черното да кажат – бяло,
заплачат ли, се срутва дъжд, за щяло пеят – и нещяло, ...

Валери_Станков

Поезия

382 3 1

На прага на мълчаливите утрини

НА ПРАГА НА МЪЛЧАЛИВИТЕ УТРИНИ
Как къщата ще стане дом,
щом в нея огънят не топли?
Стоим си кротки – мълчешком,
и всеки мислите си чопли. ...

yotovava

Поезия » Философска

544 7 11

Растеж

Бабуване откак израждане се нарича,
обществените изроди се наплодиха.
Цъкването откакто кликване се нарича,
политическите клики се нароиха.
В село се селектира ...

самин

Поезия » Хумористична

502

Докога?

Колко още да те чакам?
Вече стар съм индивид
и със кастанети тракам,
макар и младолик на вид.
Твоят кон си го развяваше... ...

байГецан

Поезия » Любовна

571

Потребителят

Сърцето обрасло е с шипове,
тръни душата опасват,
изпълнен е мозъкът с чипове,
сеят те мрак и омраза.
Това е човекът съвременен, ...

onix

Поезия » Гражданска

788

Притча за Любовта

Огромен дъб надраснал вековете
(опиянен във свойта висота)
в подножието си съгледа цвете,
и заплени го тази красота...
Забравил бе какво е пъстротата ...

mislitel

Поезия » Любовна

825 1 6

Дъгата е... защото ви обичам

Събрах брилянтен сноп от цветове,
такава красота се ражда рядко.
Привлякох слънце, огън и море,
че даже на душата стана сладко.
За жълтото откъснах слънчев сноп, ...

dansyto

Поезия

675 4 6

Ключът от бараката

На плещѝте си носим доста декади,
но сме с очи за живот ненаситни.
От утре да бъдем за кратко номади,
с дух и живец космополитни.
Да седнем е време на маса за двама, ...

silverfox52

Поезия

652

Влюбени махове

Какво вещае този край,
за който нямаше начало?
По устните го разгадай–
колибри с вихър долетяло.
Внезапен рязък бързолет, ...

svetlitschka

Поезия » Любовна

1.1K 4 10

За наказанието

Неправомерно щом нападнат бидеш,
Обратно Духа (настроението) да си вземеш налага се.
Наказание чрез.
Добротата твоя на нечистия в очите - слабост е!
Мечтае и иска престъпникът (подсъзнателно) едно само - наказание! ...

Лесничея

Поезия » Свободен стих

633 17

Фрагменти от щастие в пъзел

Прелива телефонът от картини.
Компютърът – и той, но след това.
За да си спомни някой след години,
че имало живот преди смъртта.
А някога, по празниците само, ...

Довереница

Поезия » Философска

942 6 10

Герои

Герои
Вашите смели герои са тези от книжата,
а нашите умираха с гордо вдигната глава.
Когато посегнаха на родна майка и рода,
те грабваха пушка и отиваха в планина. ...

valcanyon

Поезия » Философска, Гражданска

580 1

Кардиограма

Един човек, от ситен век,
навлязъл бурно във тайга…
Над снежен пек и смешен лек,
над широтата на деня…
Седял така и пиел шейк, ...

Арс

Поезия

1.2K 2

Кръстопът

Не се сърди и никога не заблуждавай
хората които вярват в теб...
не ги лъжи ,споделяй с тях.
Човек ли си такъв си остани.
На дявола греха си не споделяй. ...

aap

Поезия

435 2 2

Тук

Ние само минаваме
през момента живот.
За повечето грозно бунище,
за други цветен калейдоскоп.
Препускаме невнимателни... ...

Лютиче

Поезия

424

Пролетно

Отиде си проточената зима
със ледените, сиви часове,
с умората и с пустите алеи,
с липсващите птичи гласове.
Приижда пролетта отново зрима ...

Елиза13

Поезия

546 2 1

Монета

Обичай ме тайно,
усмихвай се скришно,
за миг забрави
за всичко предишно.
На всяко начало ...

Сенд

Поезия » Любовна

987 2 2

Eдин ден на припек

ЕДИН ДЕН НА ПРИПЕК
... тъй както бавната пчела
прашеца тичинков ошетва,
и – из дъбрави, по била,
медецът е готов по жетва, ...

Валери_Станков

Поезия

388 1 1

Вълшебен сън

Виждам в съня си полянка,
окичена с пъстри цветя.
Над нея увиснала сянка
на птицата с бели крила.
Това е тя, лястовица бяла, ...

M1234567891

Поезия

1K 5 20

Не се сърдете на дъжда

„Не се сърди на дъжда. Той просто не знае да вали нагоре“
Вл. Набоков
На дъжда не се сърдете, хора –
проекция на нечия мечта,
той не умее да вали нагоре. ...

ninasar

Поезия » Пейзажна, Философска, Друга

685 6 11

Без отпечатък

Колко пъти, прегърбен от страх
гледах ниско, а не във очите.
Много чужди животи живях
и житейската драма доплитах.
Колко вечери, взрян във свещта ...

popolo

Поезия » Друга

810 2 4

Еволюция

Еволюция
Мъж сякаш във витрина взира се,
на възраст средна, с бастун, без очи.
Уж тъмно е за него всичко наоколо,
а вижда той и през затворени врати. ...

snikolova_v

Поезия

458

На моя бъдещ принц

Цветя заради мен недей убива!
Да не повяхва красота заради измамен жест!
Няма да ме впечатлиш дори с розата любима,
и не, не е игра това, не е забавен тест.
Принцеса съм, нима пък не е ясно? ...

КимДжаксън

Поезия » Любовна, Хумористична

835 2 4

Искаш

Искаш да говоря все лъжи. Да ти кажа, че в душата ми е пролет.
Да твърдя, че кръстът не тежи, да преглътна моите неволи.
Искаш да забравя низостта. Да зачеркна получените рани.
Да прегърна сляпа глупостта. Да не видя истини събрани.
Искаш престореност, сълзи. Вярно, със тях е някак си по-леко. ...

Айра

Поезия » Друга

741 1 2

Последен танц

Пожар. Залитане.
И в миг политане.
Две здраво стиснати ръце.
Снагата струна е,
от ритъм луда е. ...

Мънисто

Поезия » Любовна

550 2 4

Мечти

Мечтите ми са като птица,
разперила крила за полет.
Но всяка чака, кацнала на жица
да види истинската пролет.
Защото пролетта е сила, ...

ЛюсиАтанасова

Поезия » Любовна

759

Разпятие

Предателството ли Те прикова
Или Верността?
Нима човек способен е
да убие Бог?
Нима за Бог възможно Е ...

ДаНик

Поезия

580

Една безсънна нощ

Една безсънна нощ,
едни плачещи очи,
една душа ранена,
едно тяло безжизнено,
мисълта оплетена е във лъжи, ...

ХрисКаа

Поезия » Любовна

507

Бъзикономика

Вместо експроприация
на експроприаторите
стана експроприатори
на експроприацията.
Широки идеалисти - ...

самин

Поезия » Хумористична

513

Компреси за безумие

Защо не влезеш?
Прав стоиш...
На масата
седни до мене.
Аз зная, всичко ...

Violet_86

Поезия

817 10 13

Аз обичам България

Обич свята си за мен, Родино мила,
хубост древна в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни, ...

Rimoza

Поезия » Гражданска

838 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

Ти ли си

Поетът на Варна

Всеки човек

Путешествие в рай и обратно 🌐

Дар чудесен

Cамо ти

Живея с надежда

Какавида

Пролетна бохема

Поетите на този свят

На прага на мълчаливите утрини

Растеж

Докога?

Потребителят

Притча за Любовта

Дъгата е... защото ви обичам

Ключът от бараката

Влюбени махове

За наказанието

Фрагменти от щастие в пъзел

Герои

Кардиограма

Кръстопът

Тук

Пролетно

Монета

Eдин ден на припек

Вълшебен сън

Не се сърдете на дъжда

Без отпечатък

Еволюция

На моя бъдещ принц

Искаш

Последен танц

Мечти

Разпятие

Една безсънна нощ

Бъзикономика

Компреси за безумие

Аз обичам България

Опашка