Стихове и поезия от съвременни български автори
Признание
Сънят на Света...
"Сънят на Разума ражда чудовища" - Ф.Гойа
Бездиханно Времето замря,
стопи се като восък Светлината,
безцелно запиля се вечерта ...
Нали?
да обичам още, след всичките лета и зими,
и в дните си, необозримо,
дали ще мога да обичам - тебе?!
Нали не съм се лъгала ...
Обрулено листо се рони...
понесло неизбежни бури...
Аз знам - ще се превърне в спомен
градът ми - ведър и лазурен.
Но птица съм благословена - ...
Защото съм жена
пространството замлъква в тишина,
сърцето ми отмерва всеки удар
и аз загърната съм в черна пелена.
Белязана... във думите неказани, ...
Последната вечер на морето
За последен път вървя по плажната алея.
Движа се леко... с финес.
Лампите ме галят със светлината си.
Вятърът докосва нежно голите части от тялото ми. ...
На теб... с болка
Тъжно и пусто е в моята душа,
сърцето плаче непрестанно,
защо ме нарани така,
защо убиваш ме тъй бавно? ...
Звезда на небето
светлина прониза ме през сърцето!
Ангел спусна се на земята,
донесе искрицата, що запали огъня в душата.
Пламъкът гореше, а вятърът свистеше, ...
Непростена
Все на мен ли ми е писано така:
непростимо да греша
и наслада аз да търся от греха.
Само аз ли съм проклета ...