Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
не познават огъня на чистия морал,
не знаят силата на истинската воля
и болката от туй, че всичко си им дал.
Те, кучките, не търсят своята утеха ...
тъга и самота
във вечността,
нека бъде само светлина
след мен на тази земя,
нека няма злоба и лъжа, ...
* * *
ми се иска да изкрещя
за това
какво е времето вътре в мен,
но някак твоят ден ...
Звяра
Я пипни тук, какъв е дебел
моят врат. Щото аз сам си правя пийяра.
Единак. Като скален орел.
Всяка вечер излизам на лов. За вечеря. ...
Очакване
Заспивам с изгрева,
раждам се с нощта.
Сънувам вятъра,
прегръща ме дъжда. ...
На моето мило либе!
След кавгите ни безумни,
по-сладка ти ми ставаш.
След дните ми безделни,
любовта ми удушаваш ...
И тази есен
когато никой не очакваше.
Дори и къдравите й коси
не бяха никакво препятствие
за жадни устни, за ръце - ...
Никакви въпроси...
Животът ми е петолиние
и няколко въпроса...
котешко ми съска -
аз пък тръгвам боса!... ...
Досадниците
Пореден евангелист с библия в ръка
на вратата ми чука и химни ми пее
и не знае благата овца,
че касапин тук живее. ...
... Поезия...
и край душата ми люлее
във моя втори дом.
При първата ми обич!
Не исках да боли
затуй по-здраво стиснах брадвата.
И за да остане
отстрани върху кората,
най-първо издълбах душата си... ...
Безсмъртие
и метна тленността като угарка.
Нима ще изплатим с дъха си – кръвен данък –
прикритата злобливост, че сме малки.
Че имаме земя под твърдите подметки. ...
Йерархия ли?!
отдолу врещят
и вместо работите да се подреждат
интригите се редят...
Всеки наднича ...
Начало или край
Спомняш ли си дните горещи, в които гледаше мойте очи...
Забрави ли спомените тежки, прости ли грешките ми...
Аз никога не забравих колко за мен значиш ти,
никога не оставих спомена да отлети, ...