Открадни ми тази нощ последна, открадни
и в своя танц по малко ме увличай.
Пенливо вино съм, от устните ми пий,
жена, която, всички тайни разсъблича.
Открадни ми! И с длани нежни ме гали. ...
Разчупих всички рамки и прегради,
отхвърлих и съмнения, и страх,
криле ми подариха птици млади
и към звездите вечни полетях.
Усмихната повика ме луната, ...
НА К. Р.
Ти си извор, но е забранено от теб да отпивам.
Ти си огън, но от пламъка трябва да бягам.
Ти си вино, но не бива да се опивам.
Ти си постеля, в която не бива да лягам. ...
Не ме вини, затуй че ме обича!
Защо съм грешница, във твоите очи?
Не ме мрази, че в мен се врича,
не оправдавай с мене твоите сълзи!
Да вярно е, рани те щом ти каза, ...
Изваля се. Нежно като топъл дъжд.
Все още капят капки от капчука.
Избуя. Пълзеше в мен нашир и длъж,
а аз из буйните треви се лутах.
Закопня. Провря се в тъмнината. ...
Тръгна си без да се сбогуваме...
Още помня онзи снежен ден,
душата ми беснееше в тъгуване
и онемяла докосвах ковчега студен.
Отиде си... а беше толоз рано, ...
Кажи нещо, с което ще ме омаеш,
дори за себе си нехаеш,
а пък да не говорим за мен.
Вървя отново в този мрачен ден
и радвам се на малкото време останала светлина, ...
С поглед влюбен недей да ме гледаш,
в тези очи, зная, се крие коварство.
Специална покана да тръгваш ли чакаш,
или безгранично е твойто нахалство?
Целувка за сбогом недей да си просиш, ...
Сърцето ми на парченца разкъса,
душата ми със земята сравни.
Ръцете треперят, търсейки ножа,
а лицето ми е обляно в сълзи.
Намерих ножа... и го оставих на място, ...
Езера планински... от очите ми шептят...
Лъскав, тъмен кехлибар... са ми косите...
На устните ми... рози приказни цъфтят...
Нежни бели лилии... са ми гърдите...
Когато те целувам... бликвам като пролетта... ...
П О М Ъ Д Р Я В А Н Е
Опитах да претуря планината,
но малко бях и подценил ината...
При първи напън нищо не се случи,
но жив човек - дорде е жив се учи! ...
Бях до теб в съня си!
Галих те с поглед от неподозирано фина нежност!
Бях до теб в съня си!
По красив си в действителност,
не мога да ти се нагледам! ...
Щом не си се давил в сълзите ми солени,
копнял ли си да имаш сърцето ми и вени,
в които пулсът радост е, че още ни има -
щастие неземно, любов несравнима?
Не си ли поглаждал бръчките издайни, ...