Стихове и поезия от съвременни български автори
Завързани чувства
Завързах чувствата.
На възел.
Да мълчат!
От себе си се скрих! ...
Трепане
сив до зъбите, с нокти свъсени –
звяр, на дявола пред бърлогата,
трепя стихове непрекъснато;”
Иван Динков ...
Съвършени мой
все още ли нямаш равен?...
Ирония... стана като тези,
на които се присмиваше.
Твоите думи, изпълнени с гордост, ...
Аз ще бъда няма...
Палач... тълпа...
Аплауди и призиви...
Удар... Боли!
Камшик... и - следа! ...
Срещу мен
аз пропадах в себе си и се чувствах ням,
и целият живот свърши, и сега съм на съд безсрочен,
и дори със греховете си в ада, пак съм сам.
Когато времето ме разгроми и съвестта пристигна, ...
Едно прекрасно обещание
проблясват слънчеви лъчи.
И утрото по тях прокарва
пръсти трескави и тихи.
Звучат акорди с птичи песни. ...
Молитва
Пред иконата молитви пак мълвим,
но молбите ни чуваш ли?
Прошка от тебе просим,
ще простиш ли? ...
Тъжен финал
устните бавно нашепват: Къде си? Къде в този момент...?
Разбираш ли, имам нужда от теб...!
Ела, помогни ми! Спаси ме от самата мен... върни ме към живот...
Не зная коя съм... ...
Жена или Дете
да мисля с разум, а не със сърце,
да не плача, когато някой не ме обича...
Но е трудно! Аз съм още дете...
Спешно трябва аз да съм голяма, ...
Не съм на сто години...
навърших четиринайсет.
Когато бях под стряхата,
на завет.
Едва сега разбирам - ...