Стихове и поезия от съвременни български автори
А бяхме някога семейство...
Гледам патериците подпряни
до легло самотно, като нар,
чаршафите със месеци непрани,
а в него свит баща ми стар... ...
Аз
и чувал ли си, че съчувства й с тъжната си песен вятърът?
Усещал ли си върху кожата си сълзите от нейните очи
и как облакът с добротата си й подава за подкрепа своята ръка?
Ти знаеш ли? ...
Светлоструйна и нежна
в сън изплакали свидните свои мечти.
Зажаднели очите пак светят във здрача
в полилеи от сребристи и ярки звезди.
Не пресъхнаха тихите извори сини ...
Не ти се случих...
Не ти се случих.
Разпилях се.
В очите ти -
мозайка от сълзи. ...
Зимна нощ
Сребристобяла завеса се спусна към заспалата земя.
Танцуващи снежинки и хиляди тайни
изтъкаха снежното одеяло.
Самотната река се превърна в заскрежено огледало. ...
Признание
когато
те видя през дъжда
чаровно чакащ...
Когато ...
Сам бардът... и звездите студени
сняг до колене.
Вятър
в клоните стене.
Устни, ...
tazi_koqto
и леко учуден ме питаш:
"Малко глупаво - tazi_koqto;
това ли можа да измислиш?"
Ех, любими! Какво да ти кажа? ...
Нещо За България
поробени от мръсната потеря.
Душите ни пронизаха в студа
и този кръвен данък ще го помня като вчера.
Завинаги вдълбени в страха, ...
Недооткрити континенти
имената на тръстиките
поникнали върху очите ти
невярваща във смислите
на недооткрити континенти ...
Никотинов сън
Отрова в тялото, цигарен дим в душата -
това е всичко, проявило се във мен.
Смърт и ненавист, в себе си и към децата -
проява на безсилието, ден след ден. ...
Върви, Любов!...
При мен дойде...
от толкова лета...
сама живяла, няма...
без глас, без празнични цветя... ...
Сто пъти
Изпълнен съм със трепет
от твоето пристигане -
сто пъти
през прозореца поглеждам, ...
Следконкурсно
Загубих битката, а не война.
Прозорците като църковни свещи
със светлина пробождаха плътта.
Вървях като с вериги на краката, ...
да можех
обратно цифричката 23
и пак да съм на 0 -
и всичко да потръгне
в правилна посока... ...