Еволюция
Мъж сякаш във витрина взира се,
на възраст средна, с бастун, без очи.
Уж тъмно е за него всичко наоколо,
а вижда той и през затворени врати. ...
Цветя заради мен недей убива!
Да не повяхва красота заради измамен жест!
Няма да ме впечатлиш дори с розата любима,
и не, не е игра това, не е забавен тест.
Принцеса съм, нима пък не е ясно? ...
Искаш да говоря все лъжи. Да ти кажа, че в душата ми е пролет.
Да твърдя, че кръстът не тежи, да преглътна моите неволи.
Искаш да забравя низостта. Да зачеркна получените рани.
Да прегърна сляпа глупостта. Да не видя истини събрани.
Искаш престореност, сълзи. Вярно, със тях е някак си по-леко. ...
Обич свята си за мен, Родино мила,
хубост древна в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни, ...
Душата чиста днес не е мерило!
На подиума пак е златният телец!
Историята с кръв се пише, не с мастило,
и Истината често се разкрива... от лъжец...
Издигат се все по-високи кули, ...
Илюзия
Мъдрост, която съдържа"предмети" предполагаеми уравнение е - с едно неизвестно (поне).
Хората, твърдящи я, стават за земята нереални!
На земята те - просто не живеят!
В илюзията живеят-предпочитат. ...
За кой ли път, загубвах себе си в мъглата
онази същата... която носи ми тъга.
Която ме превръща в демон...
демона на любов една.
Гледам, всички аплодират, на крак ...
Живот без драма, буря, ураган
е недокоснат камък от вълните.
Дори в коприна и сатен постлан,
не може да се слее със звездите.
Живееш го, но някак без мерак, ...
Все някога ще се забравят
и като пушек ще отлетят към небето -
първия родилен вик, първата крачка на детето.
Дядо Мраз, класната стая, стария чин,
първата целувка и цигарен дим. ...
"Богатство" –за предизвикателството "Пазете чудесата на гората"
Познавам красива древна жена,
тя здрава и силна изглежда,
Обича зелено да носи все тя,
а есента пременя се с пъстра одежда.
На възраст навярно е прехвърлила век, ...
Когато синевата ме обгърне,
не искам да надникна там, зад нея.
Достатъчно е славеят да пее,
а настоящето с мига да ме загърне.
Защото винаги далечното ме плаши. ...
Щом нощта нахлуе в малката ми стая,
а звезди изплуват сякаш от безкрая,
мислите ми тръгват по пътеки стари,
спомени посрещат, а в гръдта ми пари.
Твоят смях докосва нежно сетивата, ...
Nature is beautiful
and so are you.
I wish we could watch the sunset together,
then spill our clothes on the floor and make love in my car.
I've been driving around lately ...
Очите обвити във нощния туш,
а устните – тях ги рисува кръвта.
страните, огрени от пламенен руж,
под кожата бяла прозира река.
Река от копнежи, убийствен поток ...
НЕПРОЧЕТЕНИЯТ ЧОВЕК
... понякога – наритано дете, се питам срещу сянката на мама –
защо ли книги никой не чете? – и хора във книжарниците няма,
със стихчетата мои във Facebook дори не мога да си купя хляба,
но си живея – все така напук! – по-беден от пристанищен бараба, ...
Що да танцувам тоя живот?
Днеска е той като на скот.
Не е само блуз, ами и диско,
толкоз далечен, толкова близко.
Рано, късно, ,,нататък" ще тръгна ...
Научих се да давам от сърце,
научих се да взимам не от всеки,
че прошката прощение раздава,
но гузна съвест не прощава.
И колкото да дебнеш на брега, ...
Ще дойда и ще излекувам твойте сънища,
които често се превръщат във кошмари,
във които няма нищо, само пепелища,
останали от нея... като камъни.
Ще сложа свойте длани, в твойте длани, ...