Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Меркантилии

Когато бях клошарче,
боклуците пасях.
Не бях неблагодарен,
макар не богаташ.
Нито сирак ...

самин

Поезия » Гражданска

427

Животът, който няма аналози

ЖИВОТЪТ, КОЙТО НЯМА АНАЛОЗИ
... защо ли ветролея бяла риза по прашните си друмища в света? –
животът ми към своя край възлиза – започнах некролози да чета,
да се заглеждам в бабките на припек, във скутеца си скръстили ръце,
в дошлите щъркелици от Египет – замътили Вселенското яйце, ...

Валери_Станков

Поезия

497 2 2

Поетът пак си тръгва отвратен...

Поетът пак си тръгва отвратен,
от кръчмата опушена и стара.
Та кой е той? Побъркан стар кретен.
Седи и пише цяла нощ на бара.
Да беше с всички весело гулял, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

651 11 15

Нямам път наобратно

Душата ми се завърна се при мен
да проси за греха си, милостиня.
Избягала от мъчния ти плен,
от страх да не умре, като робиня.
А тялото ми вече те забра́вя. ...

diesto

Поезия » Любовна

550 2 1

Не идвай

Не идвай никога,
защото няма смисъл.
Тук няма нищо от това
което търсиш
и аз съм просто сянка ...

stavanger

Поезия » Друга

829 1

Любов

Любов, прекрасно чувство...
отчаяно безгрижна самота.
Повярваш ли потъваш в самотата
на една тъга.
Закриляш, пазиш... но какво? ...

aap

Поезия

545 2 3

Point of no return

Достигнахме изглежда точката
Онази, от която няма връщане...
Достигнахме я!
Казахме неща, които
нямат и забравяне! ...

ValentinaMitova

Поезия

600 1 3

Настроение

Какво от туй, че вече преминавам
на попрището жизнено средата.
Душата ми е вулканична лава,
изригва влюбена и осъзната.
Намирам поводи да се зарадвам, ...

ninasar

Поезия » Философска, Друга

681 5 6

***

към словото се
тъй привърза - че да го
надду̀ма - бърза
..................................................
друга подредба на думите: ...

rhymefan

Поезия

479

Прекраснице, обичам те до вик!

... защото ти ми идеш всяка нощ в дрипясалите сънища по изгрев,
сънувай ме във своя звезден кош – един, дошъл от хорърите, изверг,
пияница и вакх, сархош, пергиш, серсем, след който думите бледнеят,
и по-добре е кротко да мълчиш! – щом угася след малко полилея,
красивата ти роклица от лен, прости ми ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

866 4 4

Няма време

Нямам време често чуваме...
Във нашия век модерен...
Без да осъзнаем че пътуваме...
Към едно завинаги безвремие..
Искам да ти кажа "нямам време" .. ...

krasimirest

Поезия » Философска

827

Опит за римувана неуравновесѐност в рамка на „танка“

Завистта ли пак
някой подка̀ни я за
пререка̀ния
или я налегнаха
стихоотчая̀ния?!...

rhymefan

Поезия

454

Най-зеленият път

на Бела
На утрото в най-сините етажи,
най-радостното чувство се загнездва,
въпросът идва сам да се разкаже,
избирам, отговорът ми харесва. ...

zelenaradost

Поезия

577 2 8

18+ Демократичното лайно

Демократичното лайно
от другите е по-добро.
Например от това, със автор,
някакъв си луд диктатор.
А ароматно са еднакви, ...

mislitel

Поезия » Гражданска, Пародии

689 6

По „Уморените коне ги убиват, нали?“

не е ли дойна
кравата - даряват ѝ
заупокойна

rhymefan

Поезия

475

Земята

Земята ще те търси – само тя,
когато губиш себе си в премеждия.
Остават шепа есенни листа...
Земята ще ти донесе надеждата.
Земята ще те помни – само тя, ...

Jackie151

Поезия » Друга

1.3K 14 30

Болката стои в сърцето мое

Болката стои в сърцето мое,
за розата бяла то си страдае,
мила, аз съм тъжен, неспокоен,
душата ти за мен не ще да знае!
Мрачна сянка хвърли облак, ...

hcs

Поезия » Любовна

807

Ти си...

Ти си прекрасна мила,
очите ти са прости истини,
ръцете ти са нежни и грациозни,
изваяна си от изкусен майстор!
И твоето утро е различно, ...

Арс

Поезия

799

По бузата

Заради самият мен намразих себе си
и за кой ли път проклинах вярата си.
Загубвах се, намирах - а после плаках
в самота сред хора който не познавах.
Бълнувах, в святост се кълнях ... ...

aap

Поезия

524 1 2

Отвъд простора

Отвъд простора скалите като здрави основи се вкопчват в своята земя,
а морето черно разбира техните слова.
Там райско кътче без цена самотно бледнее,
а чужбина в охолството обагрена пред него беднее.
Свободата като дълг ни зове за чест и правда, ...

Светли02

Поезия » Пейзажна, Философска, Оди и поеми, Авторска песен

1K

***

Лист след лист,
листо след листо...
Сред листата на книгата –
листата на роза.
Няма бодли, ...

AntoanetaKaraivanova

Поезия » Друга

760

Може би

Може би, съм жестока
Може би съм студена
Може би...
не умея, дори да обичам,
а с любов съм дарена ...

ValentinaMitova

Поезия

1.2K 1 2

Нека!

Не ми е трудно да обичам теб.
Невъзможно ми е да не те.
Какво като светът е лед.
Нали са огън твоите ръце.
Нали в очите ми искрят искри, ...

ДаНик

Поезия

843

В съня

ощастливи те
младостта ти — като се
яви в съня ти
.....................................
ощастливява ...

rhymefan

Поезия

507

Метаморфоза

Повика ме по име и Те чух.
Докосна ме и цялата потръпнах.
А после звънна пролетен капчук.
По клоните избиха млади пъпки…
С очите на душата Те видях! ...

anabel7

Поезия

1.1K 6 10

Забрава

Сега не ни разделя друго освен вечността.
Точно тя, приела клетвите ни за вярност,
обгръща тихо раменете на любовта,
но чувствам лоното ѝ самотно и хладно.
И я люлее, а аз люлея се с нея, ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

929

На чисто!

Получих от живота сто урока.
Пълни чаши с горчилка изпих.
Отказах се от сто порока,
и дълговете стари изплатих!
Сега живея на чисто! ...

ДаниелаВиткова

Поезия

568 6 10

Вяра

Не убивай тишината с излишен шум,
и не чукай на врата залостена отдавна.
Не потискай чувствата с логика и ум,
плачи когато мислиш си, че трябва.
Не мълчи, а викай, смей се и ругай, ...

Теа_Сукарева

Поезия » Философска, Друга

1.1K

Светове

В мислите си крия светове,
разбивам порти, бутам непреклонни зидове от камък.
С очите си разкривам чувства,
откривам и погребаното надълбоко,
намирам сълза, запечатана в картина. ...

Теа_Сукарева

Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих, Друга

931 2

Един от многото Поети

ЕДИН ОТ МНОГОТО ПОЕТИ
... понякога в писателската ниша душата си отключвам за света
и кротко сядам стихове да пиша – и с много обич да ви ги чета,
по-леки и от птиците във полет, не знам дали до вас достигат те? –
единствено за слънчице се молех във тях със чиста обич на дете, ...

Валери_Станков

Поезия

447 2 2

Пич

Ей,що саги преживях!
Даже и в казарма бях...
Живота-хубав, но и лош-
изкарах в бедност и разкош.
Имах срещи с чукундури. ...

байГецан

Поезия » Хумористична

572

Не-бесен кален-дар

От цветния копнеж по есен
до зимния копнеж по сняг
е само крачка – по небесен
и в облаци изгубен бряг.
Нахлува музиката първо, ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Пейзажна

657 2

Няма как...

Няма как да е слънчево
щом в сърцето си рана.
Няма как да е приказно
щом до мен не остана.
Няма как да е искрено ...

Violet_86

Поезия

922 8 21

***

На крак да спиш, ще закъснееш.
По истини да ходиш, ще сгрешиш.
И да събираш, пак ще разпилееш
стотинките си за бакшиш.
И ето – толкова разбираш, ...

AntoanetaKaraivanova

Поезия » Друга

813 1

Шарена съм

Шарена съм като пеперуда.
Любовта е моя дестинация.
Може би изглеждам малко луда –
на живота правя дегустация.
Пия дъжд. Танцувам под капчуците, ...

ninasar

Поезия » Друга

641 2 6

Дълг

Дължа на себе си едно!
Да съхраня мечтите си…
Дори да са безумни!
Да ги измечтая, да полетя,
В топлата ти, искаща прегръдка. ...

dianjelly

Поезия » Любовна

754 1 2

За мама

Когато питат ме какво е дом
За твоите ръце се сещам
Където винаги намирам аз подслон
След всяка хубава и лоша среща
Когато питат ме за добротата ...

ivanovaa

Поезия » Друга

637 1 1

Март

Депресията във времето я няма
Отива гордо си дъжда
Слънцето идва днес на смяна
За да попие нечия тъга
Думите тука са излишни ...

pressy

Поезия » Друга

418

За добро

Очите – воденица на душата,
отразяват чистата душа,
душа на паднал Ангел,
загубил вечността.
Сърцето – писък на живота, ...

aap

Поезия

1K 3 6

Сбогом, мило ми селце!

СБОГОМ, МИЛО МИ СЕЛЦЕ!
... вятър облаците гони по снишеното небе,
дядо мъкне сухи клони, пали вехтото кюмбе,
баба пак премита пруста с дрипавата си метла,
от баира мокра фуста влачи сурата мъгла, ...

Валери_Станков

Поезия

415 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

Меркантилии

Животът, който няма аналози

Поетът пак си тръгва отвратен...

Нямам път наобратно

Не идвай

Любов

Point of no return

Настроение

***

Прекраснице, обичам те до вик!

Няма време

Опит за римувана неуравновесѐност в рамка на „танка“

Най-зеленият път

18+ Демократичното лайно

По „Уморените коне ги убиват, нали?“

Земята

Болката стои в сърцето мое

Ти си...

По бузата

Отвъд простора

***

Може би

Нека!

В съня

Метаморфоза

Забрава

На чисто!

Вяра

Светове

Един от многото Поети

Пич

Не-бесен кален-дар

Няма как...

***

Шарена съм

Дълг

За мама

Март

За добро

Сбогом, мило ми селце!

Опашка