Стихове и поезия от съвременни български автори
Бих искала...
Може малко да бъдат на брой,
но с моите нежни пръстчета
да дам живот под сринат бетон.
Бих искала бяла магия ...
Толкова нежно
Толкова нежно не съм те сънувала!
Толкова нежно не съм те целувала!
Сякаш Вселената ми проговори,
път към сърцето ти тя ми отвори. ...
Самозаблуда
вдигаме пак врява, че света ще променим.
Връщаме се вкъщи - мръсни с махмурлук,
бунта ще почака, чувствам се като труп.
Проблема не е в някой, а в самите нас. ...
Пари супата лютичка, духай
Държа се, подозираш, нетипично.
Обърна се монетата — тура.
С ези тъй предвидимо бях логична.
Не плача скришом. Подкъсих коси. ...
Апева мартеничка
ъ ъ
т т
в мъгла с ела
д а л е ч е . крайречна, ...
За нея, Жената!
съм по-нисък от тревата:
сутринта се излежавам
докато тя закуски прави,
баня-маня, приготвя децата, ...
За прошка късно, а за смърт е рано
какъв е този (май заслужен) хал?
И в руини превръщаш Ти света си,
на неразумни нявга Си го дал.
Изкупват ли се, Господи? Едва ли, ...
Жената с главно "Ж"
... когато се облегна на перваза да си посмислям миналия ден,
си спомням колко тихичко ми каза: – Валерий, моля те, мисли за мен! –
и мислех те – из парка, във тролея, на топка свит в среднощното такси,
и виждах как над мен се ветролеят прекрасните ти снопчета коси, ...
Омагьосани сънища
Сиви облачни пастири юркат призрачни стада.
Бог ли слънцето натири татък ледните бърда?
Вятър в близката кория гони тръни на валма.
Иде ми да си го скрия до напролет у дома. ...
Разговор с бетонната планина
Ти не си планината, която – да гледам – ме радва.
А дървото житейско, посечено сякаш от брадва,
е загубило своята сила, цъфтежност и мощ.
Умъртвени надежди и сринати плахи мечти, ...
Дяволска илюзия... или реалност
или пък дяволът лукав е по-човешки?...
Бе много общо имат те по стил и нрав,
и кой какъв е, често стават грешки...
Рога, копита и опашка - и без тях ...
Българщина
Кована във огнище!
И калена в благородна жар!
Във люта зима с бурята притихнала,
изкована от обичане... ...
„Трай коньо за трева зелена!“
дори да възстановят
в първоначалния им, оригиналния,
вид и ред
на София „жълтите павета“ – ...
За теб какво съм?
в света ти необятен като космос,
или съм стръкче есенна трева,
потъпкано от твойта безразличност?
Дали не съм угаснала звезда ...
Вчера, днес и утре
в сърцето заключен със златно ключе.
Кукла парцалена, татко и мама…
Паяче от времето мрежа плете.
Първа целувка. Пролет напъпила. ...
Когато вятърът заспива
и стане тихо, тихо,
една мечта към теб отива
и шепне мило, мило.
На пръсти се приближава, ...
В короната на Вечното дърво
... когато покатеря се на клона в короната на Вечното дърво,
за мен ще пее попът от амвона и ще мърмори нещо, но какво? –
доде опечалените роднини един от друг запалват къса свещ,
със старичките мои мокасини към Господа ще се отправя пеш, ...
За нормалните
този свят ми надяна – присви ме,
из нормалното нейде се скри
лудостта. Без лице и без име.
И в килия стерилна стаен, ...
Ден с любима внучка
Сбъднах си една мечта:
ден с любимо внуче!
Но не знам до вечерта
що ще ми се случи. ...
Стъпки по зимния плаж
... зимата се върна с трясък, разтовари тарги студ,
по замръзналия пясък тръгна варненският луд,
и морето върху плажа просна дрипав пещимал,
и си смъкна макиажа залезът – от студ умрял, ...
Когато не мога да спя
в небето танцуват звездите.
Когато не мога да спя,
в сърцето се раждат мечтите.
Когато е светла нощта, ...
Апева „Студио Х“ 22
П р е м я т а н, р ъ г а н,
дран, клан – доклан,
в е к р а н а
л е ж а х ...
Животът е миг
Като морска вълна изведнъж
той приижда, а после се връща,
тъй детето става и мъж.
Тъй мъжът после става и дядо ...
Грозданка
кехлибар златен и мерло червено.
В тъмна изба и в бъчва дървена
отлежаваш, ти си от Бога дарена!
И стопляш ти на хората всякога душата ...
Стъпки в снега
... през мъгливите полета
и през мокрите гори
с вой на 300 гладни псета
вятър вие от зори, ...
* * *
времето е спряло
сред руините.
Не бърза вече
никой ...
Разтърсването
от сън събуждайки заспалите души.
С тътен мощен истина жестока им поднесе,
че за малко тук са, животът крехък е, уви.
Човеците се сепнаха, за кратък миг разбрали ...
Зимен пасторал
... над селото се стелва дим,
и къщички в снега се гушат,
досущ един безплътен мим –
танцува дрипавият пушек. ...