Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Заплаха

Планетата ни е в опасност,
рода човешки натежа.
От пренаселване е тясно,
пълзи скроената лъжа.
По-нова новина захлопа ...
608 2 3

Бих искала...

Как искам да имам вълшебства!
Може малко да бъдат на брой,
но с моите нежни пръстчета
да дам живот под сринат бетон.
Бих искала бяла магия ...
540 2 2

Толкова нежно

Толкова нежно
Толкова нежно не съм те сънувала!
Толкова нежно не съм те целувала!
Сякаш Вселената ми проговори,
път към сърцето ти тя ми отвори. ...
574

Самозаблуда

Ядосани и недоволни пием и крещим,
вдигаме пак врява, че света ще променим.
Връщаме се вкъщи - мръсни с махмурлук,
бунта ще почака, чувствам се като труп.
Проблема не е в някой, а в самите нас. ...
1.4K

Пари супата лютичка, духай

Защо те пускам... пáри те вина.
Държа се, подозираш, нетипично.
Обърна се монетата — тура.
С ези тъй предвидимо бях логична.
Не плача скришом. Подкъсих коси. ...
687 2 4

С теб всичко е красиво

С теб всичко е красиво,
очите ми се заслепиха,
душата ми прогледна.
И животът е чудесен.
С теб всичко е красиво, ...
1.3K

Съгласих се

Съгласих се да позирам...
Казаха ми имаш вид...
и ето натъкмих се,създадох си
замислен вид,даже вежди скърших.
Но часът на стрещата отмина... ...
489 1 6

За прошка късно, а за смърт е рано

Пандемии, потопи, земетръси,
какъв е този (май заслужен) хал?
И в руини превръщаш Ти света си,
на неразумни нявга Си го дал.
Изкупват ли се, Господи? Едва ли, ...
842 3 7

Жената с главно "Ж"

ЖЕНАТА С ГЛАВНО "Ж"
... когато се облегна на перваза да си посмислям миналия ден,
си спомням колко тихичко ми каза: – Валерий, моля те, мисли за мен! –
и мислех те – из парка, във тролея, на топка свит в среднощното такси,
и виждах как над мен се ветролеят прекрасните ти снопчета коси, ...
471 1 2

Омагьосани сънища

ОМАГЬОСАНИ СЪНИЩА
Сиви облачни пастири юркат призрачни стада.
Бог ли слънцето натири татък ледните бърда?
Вятър в близката кория гони тръни на валма.
Иде ми да си го скрия до напролет у дома. ...
599 1 2

Гмуркачът

Живея с паяк -
паякът във мен,
тъчащ вселената...
слънцата...
материята тъмна - моят ден. ...
1.1K 9 4

Разговор с бетонната планина

Подивяла от ярост си в страшната пагубна нощ...
Ти не си планината, която – да гледам – ме радва.
А дървото житейско, посечено сякаш от брадва,
е загубило своята сила, цъфтежност и мощ.
Умъртвени надежди и сринати плахи мечти, ...
1.5K 3 12

Учителят (Гуру)

Учителят (Гуру)
Не всеки би понесъл бремето да е Учител.
Не всеки може да заслужи да е ученик.
Но докогато има на света Учители и ученици,
в застой духът човешки няма да заспи. ...
1.3K

Дяволска илюзия... или реалност

Човекът, като дявол е лукав,
или пък дяволът лукав е по-човешки?...
Бе много общо имат те по стил и нрав,
и кой какъв е, често стават грешки...
Рога, копита и опашка - и без тях ...
1.1K 1 4

Българщина

Желязна съм!
Кована във огнище!
И калена в благородна жар!
Във люта зима с бурята притихнала,
изкована от обичане... ...
800 1

„Трай коньо за трева зелена!“

Бездарни са управниците ни
дори да възстановят
в първоначалния им, оригиналния,
вид и ред
на София „жълтите павета“ – ...
426

За първи път

В нощния покой...на слаба лунна светлина...
усещам се прегърната от нежна ръка.
В студената нощ, бавно, изгарят сетивата.
Неспокоен дух - огледало на жената.
За първи път, виждам, в две очи, поглед изпълнен с ...
1.6K

За теб какво съм?

Дали не съм аз вятър и мъгла
в света ти необятен като космос,
или съм стръкче есенна трева,
потъпкано от твойта безразличност?
Дали не съм угаснала звезда ...
1.2K 1

Вчера, днес и утре

Вчера е спомен от приказка бяла
в сърцето заключен със златно ключе.
Кукла парцалена, татко и мама…
Паяче от времето мрежа плете.
Първа целувка. Пролет напъпила. ...
501 2 8

Когато вятърът заспива

Когато вятърът заспива
и стане тихо, тихо,
една мечта към теб отива
и шепне мило, мило.
На пръсти се приближава, ...
1.2K

В короната на Вечното дърво

В КОРОНАТА НА ВЕЧНОТО ДЪРВО
... когато покатеря се на клона в короната на Вечното дърво,
за мен ще пее попът от амвона и ще мърмори нещо, но какво? –
доде опечалените роднини един от друг запалват къса свещ,
със старичките мои мокасини към Господа ще се отправя пеш, ...
348 1 1

За нормалните

Усмирителни ризи две-три,
този свят ми надяна – присви ме,
из нормалното нейде се скри
лудостта. Без лице и без име.
И в килия стерилна стаен, ...
785 7 5

Миг от приказка

Живях във миг от приказка,
вълшебство някакво. Магия.
Там бях принцеса истинска,
но лицето не успях да скрия.
Бях на чуден бал със маски, ...
727 5 15

Ден с любима внучка

Бабо, аз винаги имам идея. Аз съм едно идейно дете!
Сбъднах си една мечта:
ден с любимо внуче!
Но не знам до вечерта
що ще ми се случи. ...
918 1 3

Стъпки по зимния плаж

СТЪПКИ ПО ЗИМНИЯ ПЛАЖ
... зимата се върна с трясък, разтовари тарги студ,
по замръзналия пясък тръгна варненският луд,
и морето върху плажа просна дрипав пещимал,
и си смъкна макиажа залезът – от студ умрял, ...
387 1 6

Когато не мога да спя

Когато не мога да спя,
в небето танцуват звездите.
Когато не мога да спя,
в сърцето се раждат мечтите.
Когато е светла нощта, ...
1.1K

Животът е миг

Животът е миг! Хей, побързай!
Като морска вълна изведнъж
той приижда, а после се връща,
тъй детето става и мъж.
Тъй мъжът после става и дядо ...
793

Щом затворя очи

Щом затворя очи... виждам усмивката твоя.
Съдба, орисница, мъченица, майка на
неродени деца... Откровение, съблазън
Реакция, на ухапан от демон.
Рушаща се сила на обичан от страст... ...
647 1 3

Грозданка

От сочно грозде, грозданке, си родена –
кехлибар златен и мерло червено.
В тъмна изба и в бъчва дървена
отлежаваш, ти си от Бога дарена!
И стопляш ти на хората всякога душата ...
861 1 3

Вън и Вътре

Вън: снежно, приглушено, стаено
до без дъх затишие.
Птиче през ореха дори не прехвръква.
И ... все тая видимост –
до мръкване. ...
442

Стъпки в снега

СТЪПКИ В СНЕГА
... през мъгливите полета
и през мокрите гори
с вой на 300 гладни псета
вятър вие от зори, ...
466 1 1

Проблеми

Всеки ден зло, проблеми -
обиди, бой, завист, лъжи...
при малки и при големи,
докога това ще продължи!?
Звяра да направим човек - ...
639

Разтърсването

В мрак обгърната Земята се разтресе
от сън събуждайки заспалите души.
С тътен мощен истина жестока им поднесе,
че за малко тук са, животът крехък е, уви.
Човеците се сепнаха, за кратък миг разбрали ...
1.5K 2 3

Зимен пасторал

ЗИМЕН ПАСТОРАЛ
... над селото се стелва дим,
и къщички в снега се гушат,
досущ един безплътен мим –
танцува дрипавият пушек. ...
419 1 2

Зад усмивката на Роби

Той не беше като други.
Бе добър и с поглед благ.
С триста болки за съпруги,
чакащи пред счупен праг.
Вечеря топла да приготви, ...
1.5K 6 7