Поезия - любовна лирика, бели стихове, хайку, стихотворения за деца

Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки - 3

ПЪРВИ УРОК ПО ЛОВУВАНЕ
Майката подуши - вкъщи са децата.
Джаки се промуши плахо през вратата
и подви опашка зад една саксия.
- Няма нищо страшно! Тука ще се скрия! - ...

pastirkanaswetulki

Поезия » За деца

2022-11-29T13:30:13+02:00 885 2 17

Сезони

Обрули есента на дърветата клоните.
Така е в природата, все се сменят сезоните.
Оголя гората, реката оголя, душата - и тя.
Зимата със студ и скреж завилня.
Замръзна зората, замръзна реката. ...

Ромашка

Поезия » Философска

2022-11-29T13:16:17+02:00 1.1K 4 10

Дори за мен да те боли, в челото стреляй!

На пръсти уж върви, върви и е изискан, и е фин,
читателят, но май уви! Е слон – в стъкларски магазин.
Да, става често и така, но истината затова е
подадена към теб ръка, или я стискаш, или траеш.
Не всеки, който те гълчи, те мисли братко за кретен. ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2022-11-29T12:59:13+02:00 638 2 8

Път през огледалото

Ще мина някой ден през огледалото – и няма да се върна вече тук –
единство между мисълта и тялото в хрущящ през амалгамата юмрук.
Римувал неграмотно във куплета си пренесения през живота страх,
че в черен върволик от черни петъци аз бяла песен тъй не ви изпях.
Край мливото на вятърните мелници събра ...

Валери_Станков

Поезия

2022-11-29T11:51:13+02:00 408 4 8

Изпитана рецепта

ИЗПИТАНА РЕЦЕПТА
Някой листопада е разрошил –
с пръсти е преминал по билата,
и дъждецът с гумени галоши
газил е сред есенна позлата. ...

yotovava

Поезия » Философска

2022-11-29T11:05:55+02:00 557 1 8

Перото ми е гладно

Музата ми се разсърди,
на кравайче съм се свил,
няма в мене думи мъдри,
уф, завършен съм дебил.
Рибка римички подмята, ...

toti555

Поезия » Друга

2022-11-29T09:31:09+02:00 914 6 11

Индиферентен

Последно време нищичко не искам,
освен да гледам как дъждът вали.
Да си поемам въздух и да дишам.
И това е всичко нужно за да бъда жив.
Не, че не обичам бурите, не ме е страх от приключения. ...

SvetoslavVasilev

Поезия » Философска

2022-11-29T09:27:54+02:00 582 1

Живот

Бях вече поотминал аз
на попрището жизнено средата
и вече бях изпитал страст,
разлъка, ярост и разплата.
Жени и вино, и купони ...

байГецан

Поезия » Философска

2022-11-29T09:26:27+02:00 464 1

Поредният череп на Йорик

Чай на закуска. Салам на обяд. Кифла следобед. Три бирички вечер.
Среден живот. Нито Рай. Нито Ад. Време за обич. Течѐ! – и изтѐче.
Работа. Слава. Пари. И жени. Стихчета. Пиене. Дребни дечица.
Колко слънца подир колко луни гоня погачата в чужда пшеница?
Аз да не съм някой житен бегач? Вик съм надал ...

Валери_Станков

Поезия

2022-11-29T08:28:40+02:00 356 3 4

***

въображаем
е светът на любовта -
взел грях за наем

rhymefan

Поезия

2022-11-29T06:53:24+02:00 499

В очакване годината на водния заек

Да бъде Воден Заек много е добре,
тогава жаден няма никой да умре!
Той Заьо много бързо бяга знаем също,
дано не е след вражо нападение могъщо!
Наш дългоушко лаком е това го знаем ...

bojenski

Поезия » Гражданска

2022-11-29T06:51:50+02:00 1.5K 7

Кулминация

Косите й са лимони в нюанс златист
Осветяват нощта ми като слънчевите лъчи
Сърцето ми разцъфва като цвете в блясъците готово да се разгърне
Очите й са бистри езера извиращи с топлина
Като реки се вливат в моята долина ...

Светли02

Поезия » Любовна, Оди и поеми

2022-11-29T06:49:38+02:00 849 1

Освободи сетивата

***
самота –
пътеките от стъпките ми
пусти
Залезът, ...

gabrielle

Поезия » Философска, Свободен стих, Източни форми

2022-11-29T06:48:26+02:00 1K 1

Отново ще си слънчево момиче

Отново ще си слънчево момиче,
което бе, което всъщност си.
Ще триумфираш ти като кокиче,
над зима пролет ще се извиси.
Което бе, което всъщност си ...

agferdousi65

Поезия » Любовна, Друга

2022-11-29T06:47:19+02:00 1.3K 2

Безусловно

И така реших безусловно накрая:
чувствата си да оставя безутешни.
Каквото е било, едва ли ще узная,
след годините на епохални грешки.
Това,че живях в нашата епоха, ...

Ranrozar

Поезия » Любовна

2022-11-29T06:45:51+02:00 599 4 13

Посветено

на З.
Заспивай. Ще те пазя от нощта,
от тъмното и глухите му пазви.
По философски тихо ще мълча,
та унеса ти да не наприказвам. ...

svetlitschka

Поезия

2022-11-29T06:45:05+02:00 528 1 10

Къде си, моя слънчева магийо

Недей ме разпилявай, като вятър,
това ще е последният ми шанс.
Аз зная колко жадни са полята
и зная, че ноември е във транс.
Земята е напукана и чака ...

dansyto

Поезия

2022-11-28T23:18:01+02:00 720 3 4

Изпитание за сто живота

С всяко свечеряване умирам,
с всеки изгрев раждам се отново.
Колко бих желал аз да избирам
свойта карма, свойта участ нова!
Няма оправдания да търся, ...

dansyto

Поезия

2022-11-28T21:06:07+02:00 632 2 7

Арестувани стихотворения

... в меката софийска вечер, както скитах по "Леге",
сякаш с поглед ме съблече – и ме спря едно ченге,
нищичко не бях му сторил! – стихчета редих наум –
варненско дърво без корен, спряло в подлеза на ЦУМ,
пита: – Имаш ли пищови? – аз отвърнах късо: – Не! – ...

Валери_Станков

Поезия

2022-11-28T18:35:27+02:00 1K 6 8

Градът ще се събуди засиял

И тази нощ градът ще спи, и глух
ще е, щом тихо вятърът засвири
и нежно ангелите снежен пух
ще сипят върху старите чимшири.
Ще накривѝ коминчето калпак, ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна

2022-11-28T17:43:43+02:00 971 8 12

Изплаках най-щастливия си смях

Заседна в шията ми буца страх
с болезнено преглътната обида.
Изплаках най-щастливия си смях
и вече съм готова да си ида.
Денят ми посивява. ...

Dendu89

Поезия

2022-11-28T17:32:33+02:00 1.2K 9 31

Жената, която е ничия

Тя върви –
и мъжете се шашкат.
Тя върви – в мен Вселени кънтят.
Не парфюм, а лисича опашка
вие вятър по нейната гръд. ...

Валери_Станков

Поезия

2022-11-28T16:46:41+02:00 1K 2 2

Написано върху графит

НАПИСАНО ВЪРХУ ГРАФИТ
Омръзнало ми е да бъда силна!
Горчи ми всяка пирова победа.
Да хвана пътя толкова да искам,
че даже и посоката не гледам. ...

yotovava

Поезия » Философска

2022-11-28T14:51:01+02:00 504 4 14

Тази нощ

Поздрав за всички жени
успяли да намерят
верния път към дома.
Тази нощ като стих е без думи.
Тази нощ е сиротна жена. ...

Violet_86

Поезия » Авторска песен

2022-11-28T12:49:21+02:00 1K 4 15

42 195 метра

... не ми остана дявол знае колко,
а – уж, момче бях адски окумуш,
ще завъртя последна обиколка
и сетне ще си взема хладен душ,
връз мене стадионът ще избухне, ...

Валери_Станков

Поезия

2022-11-28T11:59:48+02:00 939 1 2

О, дете!

Омаяно от ангелска красота,
сърцето ми нявга се усмихна,
възхитено от твоята чистота,
твоето сърце тогава то обикна!
Ела, искам твоето добро ...

hcs

Поезия » Любовна

2022-11-28T11:57:53+02:00 960

Опустошената душа

Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената от някого душа...
От съдбата си запратена към клада ...

ВТ

Поезия » Друга

2022-11-28T11:56:23+02:00 778 1

Звуци

Съвършена в ритъма на дъждовните капки
чистотата се сипе от всемирни недра.
На прозореца… пълзящи препратки
сливат пътечки с разнопосочни пера
В дъждовните звуци извира кристална, ...

Лютиче

Поезия

2022-11-28T11:53:47+02:00 566 2 2

Къде съм

Къде съм аз? Душата ми – вселена,
пътува между бъдеще и минало.
От хиляди звезди е осветена,
дори когато в ступор е застинала.
Къде съм аз сред многото въпроси ...

ninasar

Поезия » Друга

2022-11-28T11:52:38+02:00 1K 6 15

Изкачване

Изхвърляй винаги по нещо
да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.
По стълба вита
се изкачваш към небето. ...

vega666

Поезия

2022-11-28T01:09:21+02:00 1.1K 12 5

Защо мълчат Поетите

Защо мълчат поетите? Защо?
Невям са си прехапали езика?
Свирукат си на крушово листо,
когато трябва яко да се вика.
Неотлетели птиченца на юг, ...

Валери_Станков

Поезия

2022-11-27T21:54:45+02:00 954 2 4

Мощта на светлината

Когато хоризонтът е надвесен
тъй ниско, ми напомня гилотина.
От билото висят като обесени
смразяващи предвестници на зима.
Мъгла се стеле, облаци се гонят, ...

Самодива

Поезия

2022-11-27T20:46:09+02:00 1.1K 6 10

Гарата на живота

Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...

Скитницa

Поезия » Друга

2022-11-27T20:44:50+02:00 1.6K 3 13

Стих от лъчи

Днес мъглата – сив куплет
пак се нареди отпред.
Но не струва този стих,
чувство в него не открих,
нито слушах, нито чух, ...

zelenaradost

Поезия

2022-11-27T20:44:14+02:00 468 8

Приятелство - следа

/ Татяна Г. Денева и Таня Мезева/
Т.Д. Имам нужда от теб,
както цветето капка вода,
както птица простора
жадува и миг свобода. ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

2022-11-27T19:36:32+02:00 509 1 5

Когато всяка Истина горчи

... понякога съм тъжен като клоун
и – почна ли да пиша стихосбирка,
направо съм Силвестър Слай Сталоун,
нокаутиран в центъра на цирка.
Арената е моят празен лист. ...

Валери_Станков

Поезия

2022-11-27T16:18:03+02:00 769 1 4

В неделя

Разкажи ми пак с трепет във сърцето
за минали усмихнати недели,
когато мислите ми беше ти,
а аз стоях на топло и приветливо!
Признай приятелю тихия си глас ...

eleonora6

Поезия » Любовна

2022-11-27T16:16:01+02:00 686

Старата гара

Чакам те там, на старата гара.
Ще дойдеш, защо ли се чудя?
Не ме оставяй, тънещ в забрава,
виждам те идваш или е заблуда?
Влакът нечакан за мене пристига. ...

morphine_09

Поезия » Любовна, Друга

2022-11-27T16:13:54+02:00 1.1K 1 4

Сподавен вик

Денят ми пясък с алабастров цвят,
по плажа на морето е разсипан.
И покълва там, самотен моя свят,
небето пак от слънце е обсипано.
Късче от душата си оставила, ...

M1234567891

Поезия » Любовна

2022-11-27T16:03:53+02:00 824 5 21

Безглаголна философия

Реалност коварна, реалност- терзание!
Истина лъжовна, истина- признание!
Философия боса и понякога луда,
смях без усмивка, живот във заблуда.
Чаша студена в топла ръка. ...

Lidiya_Grigorova

Поезия

2022-11-27T16:02:45+02:00 748 4 3