Поезия

253,1 резултата

Този гроб не е мой

този гроб не е мой
тази смърт не е моя
аз още дишам – усещам го по долчинката на устните си
аз още живея – усещам го по болката в слепоочията
този гроб не е мой, а аз приклякам до него ...
918

***

наближава
Рождество
сиреч
любвезарево
... ...
382

Дали живот

Когато се стремиш към светлината
и искаш да останеш вечно млад,
и толкова те тегли топлината,
че чужд си на останалия свят.
Да бъдеш млад, ала не вечен, ...
630

Великите Поети на света

... великите Поети на света
навярно са живели като мене? –
откривам се, когато ги чета, във техните убийствени Вселени,
прозрения, стенания, мечти! – останали за мен непостижими,
едва ли Времето ще ми прости за хаоса в несръчните ми рими, ...
1.1K 1

Смисъл- по Георги Изворски

Нашият татко – Творецът небесен
създателят на всичко най-добро
От нас ще иска само едно нещо –
съзнателни да бъдем в своя път.
Където седнем и където станем ...
537 3

Спектакълът започва

Спектакълът започва,
все в различен час,
но винаги съм точна.
Знам - реплики от вас.
Декорите се сменят, ...
1.2K 8 14

Вярвай и обичай

Мъглата крие нещо, но не казва,
душата тайно горко се наказва
и вместо да помоли кротко Бога,
ридае, охка: – Аз това не мога.
За Бога няма, няма невъзможно, ...
407 2

Градината на моето детство

В градината на детството ми пак
деца играят, смеят се и тичат
и пак щастлив е старият ни праг,
цветя цъфтят и портите ни кичат.
Пак къщата блести от чистота ...
846 2 4

Не искам

Не искам
да те пусна още, лято.
Не искам да се люшнеш
на есента по сребърната мрежа,
която паякът плете ...
784

Новото нормално

Навън утихна. Заваля.
Декември иде с белите снежинки.
Озадачен, че шапката ми умаля,
си купих нова, със картинки.
Еленчетата с дядо Мраз, ...
851 1 3

Аз съм

Аз съм готин и пич, и съм секси,
но се чудя защо все не става
да избия житейски комплекси,
да получа световната слава?
Всичко правя, и то по заръка, ...
505

Обичам те до болка

Обичам те до болка, сърце ми крещи!
Обичам те до болка, моята любов си ти.
Какво ми стори не разбрах, защо по тебе гасна без утеха?
Нима светът е толкова суров, дори не вярвам вече във успеха.
Нима е грях, че тайно те обичам или съм просто заслепен от твойта красота? ...
1.2K

***

Синята точка на моето тяло
по улици бели се движи.
Сателитите връщат сигнали
до устройството в левия джоб.
С всяка следваща стъпка ...
563

Широко

Какво ли да напиша...?
Стихове не знам...!
Затворих думите в железни клетки
и нямат излизане от там.
Тук, на повърхността е тихо, просто, ...
583

Ноември ме стопява ... до прашинка

Не ме обгръщай в своя студ, ноември,
почакай – още малко се поспри.
Листата в жълто греят, те са перли,
които искат още топли дни.
От властната прегръдка в цвят мъгливо, ...
491 3 3

Стиха ми – с девет котешки души

Тъй драскам си от памтивека,
със стихове изписах и небето.
Съдбата ми ни тежка е, ни лека,
и кръста нося с лекота, додето
описвам с думи прости, непревзето, ...
1.3K 6 11

Небесна пунктуация

НЕБЕСНА ПУНКТУАЦИЯ
Най мразя многоточието в края.
С мълчание какво ли ще спестиш?
Кажи каквото трябва – да го зная.
Безмълвието често по̀ горчи. ...
816 4 4

Моноспектакъл

... понякога сам себе си чета –
къде, кога, пък и какво съм писал.
На хиляди мълчания баща
и майчица! – на клетата си мисъл.
Опровергавах себе си – на стих. ...
394 3 3

Къде си ти

Къде си ти?
Чезнат навън светлините,
душата боли.
Къде си ти?
Бавно угасват мечтите, ...
459 3

Дойдох да ви обичам

... мен суетата – всъде да съм пръв, отдавна вече спря да ме вълнува,
живея си живот – и то какъв! – един Джоконд, напуснал своя Лувър,
щастлив най-сетне с малките неща, които правят ни живота вечен –
живея, дишам, пиша – и чета! – любимите си книги всяка вечер,
с надежда срещам идните слънца и изпр ...
397 5 4

21.11. - Ден на християнското семейство

Семейството е свято! -
Тъй свише препоръчват,
че инак се чедата
от БОГ себеотлъчват...
Семействата светѝ са! - ...
1.1K 1

Между проза и стих

Бяха семейство.
Вървяха заедно – мъжът, жената, и детето между тях.
Той – млад и леко плешив.
Тя – все още млада и красива.
Той – по младежки облечен. ...
924 2 6

От моята душа не става нищо

От моята душа не става нищо –
родена е в объркана октава,
откъснат дъх от няколко въздишки.
От моята душа, душа не става.
Не може мястото си да намери, ...
766 10 13

***

https://www.youtube.com/watch?v=8E5RvXolafE
Дъждът прогони светлината
и песента му във капчука
намери някаква пролука,
и в тъмното се настани ...
431 4 6

Олимпийски игри за Поети

Наместо да извъртам пируети
на плажа пред красивите жени,
в игрите олимпийски за поети
и аз се пуснах с кеф на старини,
засилих се във сектора за скока, ...
351 3 4

Като за световно

Точно - като за световно
във пустинята Катар,
седем месеца - редовно
аз поднасях дар след дар,
и се трудех във леглото ...
1.1K 3 10

Къртач на ледовете

... а шумата остана на дървото, ще бъде дълга зимата – и зла,
ятата отлетяха към Лесото, пометени с небесната метла,
и есента прогнилата си дрипа ската на топло в бабиния скрин,
и вятърът по цяла нощ ми хлипа през кюнците – и в кривия комин,
дори реката в нивите на тати престана в моя сън да рохоли, ...
441 1

***

(в) две тела - една
душа - едно сърце и
любвесветлина
690

Стене...

Влаковете закъсняват
и са все по-разредени.
А и пътниците стават
повече и... натъжени...
Рейсовете - маломерни ...
483 2

Далече са отдавна небесата

Далече са отдавна небесата...
За боговете, зная, те нехаят
и ни оставят просто на съдбата.
Молитви от тъга не чува Раят -
далече са отдавна небесата. ...
1.2K 2 2

Мека Мария

От прогресиращото си слабосилие
нашата Демокрация,
като стопен восък омекна.
Не я спаси даже данъкът плосък,-
щото на всеки, който ...
437

Болното мече

Мечето болно легна,
пи сироп и се протегна,
облече си елече
и си рече:
вън есенен дъжд вали, ...
1.3K

Ноемврийски копнеж за Рождество Христово

Дъждовно е, но вече не вали,
студено е, но слънце се показа,
сезонът на дълбоките мъгли
върви към тих възторг недоизказан.
Ноември – късен полет укротен ...
515 2 7

Изтляване

Потъваха очите ми в огромното пространство,
не виждах нищо там, надеждите не странстваха.
И тънка пара бавно към всичко се разстилаше,
разклащаше небето, то сякаш че умираше.
Една след друга птиците политаха нагоре, ...
762 16 9

Заличаване на местоименията

Разплискан като майски дъжд –
внезапно тръгнал пристани да дири
в полетата с бъбрива ръж
и в дворчето с ръждиви ориентири,
тъй мракът вън се разпиля – ...
1.5K 6 11

Бунт

Оклюма се главата - Просто няма смисъл,
не иска да приеме логичната ми мисъл.
- На нас ни писна вече – казаха ръцете –
в джобовете му силно сме стиснати и двете.
Притихнало сърцето, тъжно се присви. ...
436 5 11

... и отново да те изживея

Не ме приласкавай в средата на зимата!
Сто вълка от глад изначално в мен вият,
ще опита сърненце в гръдта да се свие -
послушно, измръзнало, жадно, ранимо,
нокти остри до топлата кръв ще се впият, ...
899 6 10

Hароде мой, с повой повиван чер

Налочихте ли се с човешка кръв?
Е питането мое – реторично.
В скрижалите последният е пръв,
сред вас е седнал Сатаната. Лично.
Нахранихте ли се с бедняшка плът? ...
680 7 13

Акростих

Т ръпката от моето докосване,
О бгръща с нежност нечия душа.
В ъзкръсвам сънищата на разсъмване,
А денят събуждам с любовта.
С тихия съм, когато се усмихвам – ...
824 3 5