Стихове и поезия от съвременни български автори
Това е разказ за страна…
где в храм пустили сатану.
На гибель сьIна гонит мать.
А поп велит вам убивать…
Андрей Макаревич (Машина Времени) ...
Жадна надежда
в тефтера лъжлив на небето.
На жадна надежда ни рокля ще липсва,
ни пътя по чужда рецепта.
Отдавна научих, че хромелът-време ...
Към Бог
едва крепи се върху иглен връх,
аз светлина си пожелах от Тебе,
изгубя ли се в земния си път.
А ако в чашата горчилката прелее, ...
Невъзможна Любов
... да бях ти вил в горите занемели – вълк! – с вълчите потери призори,
да бях летял след облаците бели, днес щях да знам къде от мен се скри,
все някой ден аз щях да те постигна и да те благославям с "Отче наш!" –
най-светлата Жена – Жена енигма! – Жена надежда! – и Жена – мираж!, ...
Послание
кой на какъв ще се преструва!
Е, при всяко положение
просто искам уважение.
Не, че съм цвете за мирисане! ...
От любовта така боли
докосвах всяка твоя стъпка.
Извайвах те и те откривах
и вечерта бе само моя.
Над мен изгряваха звездите ...
Дали е възможно
независимо къде, защо и как.
Не се лети в небето без небе
и гений не живее във глупак...
А който смята, че това не е така ...
Рожден ден
във ранно предутринно време,
правнук на Кубрата. Открих светлината,
засявайки словото семе!
Сред ангели, деви, духовни водачи, ...
Самочувствието
Ниското самочувствие-подтиснатост, се дължи на какво?
Бил е добър-мек човекът там, където лош е трябвало да бъде.
Дава там където - да взема трябва!
Предава се лесно - с се предава защо? ...
Омагьосаната
и спала съм до три дни и три нощи.
Навън бушувала е страшна хала,
а майка ми била е тръпна още.
Жигосала ме халата проклета, ...
Защо мълчат Поетите
... сред хиляди поети в Интернета се питам цял ден: – Боже, кой съм аз? –
дали се сместих в братската им чета със старичкия, грохнал мой Пегас,
дали четат несръчните ми рими? – не станах ли посмешище със тях,
из тоя братски хор от херувими щастлив ли писах, плаках – и се смях? ...
Спасително ухание
Зюмбюлче цъфна ми в душата,
априлски вятър нежно ме погали…
Две слънчеви лица, с детинската отплата,
дъхът на щастие, с ръчички ми подали. ...
Детайл
Полето се нагажда за пролетна сеитба,
небе лъчисто благославя всяка нива.
Облаците бели тук-таме застиват във добра поличба,
че малко дъжд добре е - семе благодатно да расте! ...
Прочит на Библейските скрижали
... благословени часове
на съзерцание и мързел,
когато вън денят снове,
а аз заникъде не бързам, ...
Обичана... това е моето име
Обичана да бъда
Копнея страстно
Да ме докарват до полуда.
Но страх... таи се в мен ...
Охлюв /басня/
Усмихва се небето!
Подухва вятър уморен,
разлиства храстът до дерето.
Тревата палава, игрива, ...
Сваляч
а сред жените имам чар.
Вярно , ако давам пачка,
ще имам всякоя глупачка.
Все пак, аз си ги подбирам. ...
Клиничната пътека на Поета
... навярно по клиничната пътека
и аз ще си отида някой ден –
там, дето спят Петрарка и Сенека,
Артур Рембо, Верлен и Пол Гоген, ...
Свобода ни зове
в което млади поколения ще пишат за края на робското бреме.
Отвъд простора реките шумтят,
а изумрудени поля като сърца в горите туптят.
Отива си колониалната пасмина, пред волята на народа за прошка ще лазят. И само прах ще останат в миналото ...
Танцувай, скитнице!
върху въглени от жива страст.
Прегръщай огъня, проклинай
свят обръгнат от мъгли и грях.
Че брои петаци всяка власт ...
... неизбежностите, които стоят и чакат.......
"Разумът е безсилен в изразяването на Любовта..." - Руми
Спести ми непознатите жени...
Живяните. Оскъдно. И в излишък.
Дъждът пирува с мислите ми. И гаси. ...
Моля се
Огънят гасне, времето трие следите ни.
Лист подир лист откъсват се от календара.
Мечти и илюзии чезнат. Луда някаква надпревара.
Но очакваме прошка. Прошка, като последна награда. ...
Фъндъци от Софийската мъгла
... бяла, блага, ненадейна, от Владайските била
на фъндъци ми се вейна! – върху София мъгла,
както винаги – от изток, слънцето пое си дъх,
сетне вапца във златисто витошкия Черни връх, ...
Всичко е за тебе
луната, слънцето, звездите…
За тебе, всичко е за тебе –
дъхът на лятото и дните.
За теб са цветовете нежни, ...
Черна кучка със сини очи
... черна кучка със сини очи –
не скимти, нито лае, не хапе,
пред вратата ми цял ден клечи,
сякаш аз съм махленски касапин, ...
Къщата на "Стефан Богориди"
... къщата, която онзи ден
някакъв си бизнесмен я купи,
беше с век по-стара и от мен,
с две стайчѐта – мънички хралупи, ...
Рубаи за езика
Българийо мила, родът ти свещен
на твоя народ е с най-древния ген.
Сега в летаргичен, дълбок сън приспан
на чужди езици припява рефрен! ...