Стихове и поезия от съвременни български автори
Любеници бели, леле
как е разлюляла, леле, като цяла хала...
Колко са огромни, леле, две млекоцентрали,
колко са огромни, леле, колко са и бяли...
Скачат и подскачат, леле, те при всяка стъпка, ...
Чочко
Онези, със сърцето,
Които винаги ще ти помогнат,
Ще ти отстъпят и насочат.
С усмивка ведра ще те заговорят, ...
Кака
за подарък, ей така,
щърко в дар да донесе
сладко, мъничко момче.
Иде пролет! Знам това, ...
Кажи ми кой съм в святото им Слово
... до днес десетки Гении изчетох – и ни за миг сред тях не се редих,
релето ми зацепва на "заето"! – пред всеки техен свръхвърховен стих,
мълчах с Маугли в джунглите на Киплинг, пих вино с незнакомката на Блок,
постеля пред Офелия надиплих със Уилям Шекспир – моят ...
Такава съм си
животът щастлива ме кара да бъда,
по детски грижовно животни прегръщам,
такава съм си – дива и щура.
Аз преча ви, зная, с моята радост, ...
Кръговрат
а за народа нищичко не правят
.
Само на избори за нас се сещат
и глава покорно те навеждат, ...
Апева „Студио Х“ 20
Д ъ ж д ъ т о т н е с е
рохката пръст.
Р е к а т а
н а х л у ...
Залостени делници
залостваме сърцата си за рими.
Сънуваме поляни с кукуряк,
предпролетно ни връхлетяват зими.
Калта – покрита с бяла канава, ...
Навън сиротен, леден вятър скита...
от тиха безнадежност е обзет
пак февруари. С нотички от лед
по жиците изписва зла сюита.
И учи зимата отзад напред ...
Ще живея и утре
... някой есенен ден, щом ми дойде редът да се мре,
не изпадайте нивга във горест, в нега́ – или в не́га? –
погребете ме с дънките – и със моето вехто сетре,
и – за Бога! – ви моля, не пускайте парно в ковчега. ...
Подарък
аз ще стана кака.
Щъркелът пред нашата врата
подарък ще остави чакан!
Братче ще ми донесе, ...
Тя, която ме стори на птица
Тя отдавна живее без мъж.
Всяка вечер сама се прибира.
И на месец, на два по веднъж
у дома си ме кани на бира. ...
Tиха болка
Нощта препуска. Кон е звездочел,
по пътя Mлечен вихрено поел,
сънят по клепките ми плахо дращи,
изписва йероглифи – позлатени, ...
Автопортрет с гарван
... поетите понякога ликуват, преди да сложат точка на стиха.
Ужасно е, когато ти се струва, че толкова си близо до върха! –
че крачка-две – и вече ще си горе, на покрива на скапания свят.
През римичките пътят е отворен, но се върви през Дантевия Ад. ...
В старата мелница
Някога там далече, далече от родината,
двама българи деляха постеля една.
Другари бяха в радост и неволята,
големи българи тъжаха за родината! ...
До майка
Не ти ме роди, осъзнавам…
не ти нощем бдеше над мен…
не ти ми пя детските песни…
не ти ме държеше в ръце… ...
Преди десети и след това
не бяхме господа, бяхме другари,
не се празнуваше и втори февруари,
имаше информация само на ухо
за хора различни в нашето общество! ...
Човек ковач
Часовете - стрелка по корпуса - бързи
Секундите бавни.
Човекът - ограничение бюрократично
забит в черно огледало. ...
Хайку ( Нещата от живота) 2
Най-милите
думи за всяка жена:
"Честито бебе!..."
*** ...
Сянката на светлината
голямата тайна, която вълнува.
Онази красиво фатална жена,
която всеки мъж твърди, че сънува.
Навярно съм драма, вълнение, свян ...
Братче
Голяма си вече,
кака ще станеш на братче,
ето, купихме му креватче.
Ти ще го люлееш, ...