Аз ходя по пясъка, по който някога вървели са удавниците
Твърде малко е времето на този свят,
за да се притеснявам как ще постъпя аз.
Да се спирам и да обръщам врат
назад към всеки образ познат.
Аз ходя по пясъка, по който някога вървели са удавниците. ...
Към пет часа сирена на линейка
на гларусите крясъка надвика.
Хазяинът на Роси вън на пейка
я чакаше. Изплашен бе старикът,
но се зарадва, че са вече тука ...
И този ден в зачатък още уморен,
не си избра небето за посока,
но все едно дори сред тръните сега,
се крия, суша е, рисувам си дъга
и само сянката ми някъде зад мен ...
В плен на красотата, в плен на любовта,
всяка нощ към мене идваш ти в съня,
стъпките отекват в стихналия град,
всяка нощ си хубав, по-красив и млад.
Пак във тишината твоят глас звучи, ...
Днес много ми се искаш. Да си в мене!
И аз във тебе много! Нужда е.
Не се научих как да спирам времето
поне за малко да не си ми чужда...
В представите на някакво безумие, ...
Има много по-умни, но страхливи. С такива се постъпва другояче. Такива трябва да бъдат около нас, да се съветваме с тях, пък ние да извършваме. Васил Левски
Народът те канонизира за светец.
Нарече те без колебание "апостол".
Но не икона, нито паметник с венец
ти искаше, а само – да не тлеем в робство! ...
Лято и зима
Обича Дубарова Петя лятото, и го обичат всички.
„Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е - колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа, ...
Седи той там цял ден напълно сам на този стол в тъмнина непрогледна и на пръв поглед лицето безизразно, хиляди тайни на ден то изразява и със смелост в сърцето мечтае върохове непокорими да покорява.
И макар че изглежда той от никого нужда да няма, сърцето му някак тежи му като стомана. И с някакъв ...
В черепа ми се въртят всякакви мисли
за живота ми нелек, но собствен,
за светлина, за надеждата, за добро
и всеки житейски път, научен урок.
Душата ми е красива със ярка светлина, ...
ПОЕТЪТ Е ВОЙНИК НА БОГА
... вървях из вълчи светове, в които болката е ужас,
дори до кръв да ме кълвe, на Истината свято служа,
дали – не питам, ще боли? – изричам я, без да ми пука –
спя нощем в тръни и бодли, а не в легло смрадлива скука, ...
ЗДРАВЕЙ, ДОБРО ЧОВЕЧЕ!
... ако погалиш камъка с ръка, ще види Бог, че си добро човече,
ще те попита: – Накъде така, изглежда, път нарамил си далечен? –
ще седнем в прегорелите треви, и ще си мисля в жилавия троскот,
тъй както бързо Времето върви, май, и минута нямаме за Господ? ...
В този разказ ще се запознаете с една далечна страна,
в която думите имат своята цена.
В началото на своя живот
всеки получава по един милион.
Думите, с които човек назова дадено понятие, ...
ЗАД МИГЛИТЕ ГРИМИРАНИ СЪС СИВИ ДНИ
Изникваш ти, отломка от потайност,
зад миглите гримирани със сиви дни,
последен рейд на нямата случайност
в тунела тънък на лъча небесносин. ...
Горещници са. Лудите на власт,
което бе горчилка – злоба стана,
немилостиво слънцето над нас
е сякаш заковано над Балкана.
Животът и бездруго е нелек ...
Под облак градоносен и цигарен дим,
от Херкулес по-силен и до ужас слаб,
логически – реален, но необясним,
живял съм без море, без тебе и без хляб.
Обрулен, като стара мачта без платна, ...
Вълните от огън заливат брега
и бавно надига се в мене копнежът,
пленява ме сладостна лятна нега,
косите отмятам със жест най-небрежен.
Пътувам към чудни далечни места, ...
Аз не бих издържал, като Тебе - Иисусе!
Моят връх са Седемте езера.
Живея във равното, много близо до Русе,
Силистра се казва града.
Тук венците от тръни са нормално явление ...
Сред гората зелена има полянка красива
с билки уханни и капки роса по тревата.
Под звездите в тайнствени нощи една Самодива
боса танцува, с бяла роба, почти до земята.
Косите и́ свила, езера са очите и́ сини. ...
По отговора ти, разбрах въпроса,
макар че ми изглеждаше по-сносен,
бе твърде дълъг, тежък, несмилаем,
въпросът ти кажи какво желае.
Желае нещо, от което бяга, ...
И тъй, като съм вече титулуван
(сред Лидерите веке съм, демек)
туй Жоре ще е само веке спомен -
Я веке съм напълно ноф чувек!
И Гош, и Жорка влизат у архива, ...