ЗИМЕН ВАЛС
... снежинки в моите гори танцуват ледна компарсита,
и през елхите – раз-два-три, валсира вятър без насита,
заключил слънчевите дни с вериги, пранги, с катинари,
студът скрипти от тишини под тежки борови върхари, ...
Провисналите панти ще запеят,
ще трепне сепнат дворът — "Идва тя!
Бръшлян душѝ ме, нямам аз за нея
от майчините, пъстрите цветя."
А в къщата, отдавна ослепяла, ...
В море от думи съкровени плувам,
усмихнати вълни ме поздравяват
и шепот нов, щастлив и недочуван
събира тихата си морска лава.
А после ще я пръсне върху лѝста, ...
В този дом от години така е прието:
от среднощна тъга ли почукаш прегърбен –
не заяжда на дворната порта резето
нито пантите скърцат с ръждясали зъби.
Чаша вино за чуждата скръб ще намеря ...
ЧОВЕКЪТ С МЕТЛАТА
... защото е дълбока пропастта, в която се опитвам да живея,
световните боклуци да смета! – това ми е мечта и фиксидея,
да бъдем по-щастливи и добри, да питам минувача братко, как си? –
най-сетне да се видя с кош пари, че писна ми от данъци и такси, ...
Със трепетни ръце разгръщам
повяхнала и пожълтяла книга.
Жадна от вълнение преглъщам,
очаквам светещата перла в мида.
Из страниците ровя да открия, ...
Откраднах си слънце от изгрева ален,
да имам когато е тъмно навън,
когато съм буден и малко нажáлен,
когато не идва проклетия сън.
Откраднах си вятър от морския бриз, ...
Тази нощ е вълшебна избродирана
с безброй звезди и чудни мисли
политат към без края - дали ще
сбъднат светли тайни мечти...
Вълшебствата са в нас самите ...
Със слънцето гората се сбогува,
снега обагря в розово златисто
и облаци като делфини плуват,
на пух превръщат схлупените мисли.
А в ирисите лъч се отразява, ...
Какво е да правиш любов
и да мислиш че туй любовта е.
Да вярваш че щом консумираш
е истинска тя. Дали, питаш, не знаеш.
Земята върти се, ден след ден ...
Простих ти всичко досега,
признах ти правото да бъдеш слаб.
А ножа, който ми заби в гърба,
извадих и нарязах с него хляб.
Да можеш да си тръгнеш сит, ...
Остава малко да те видя до дървото.
Морето пак ще бъде твоят фон.
Снегът ще се показва сред тревите.
В сърцето си изрових този тон.
Изтананикан с четка на студенти, ...
СЕПТЕМВРИ ДЕБНЕ В ШИПКОВИЯ ХРАСТ
А ябълките още са зелени –
надничат през листата срамежливо.
Надявах се, че имам още време –
да дишам любовта – и да съм жива. ...
БАЩА НА БОЛКИ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
... какъв баща съм аз, какъв баща? – щом подло изоставих ви в несрета,
да чоплите след мен във пепелта, три братчета! – замръзнали врабчета,
отдавна в мен предаде Богу дух! – нанейде литна бащиното чувство – ...
КОГАТО ТЕ РАЗКАЗВАМ НА СВЕТА
Все нявга ще разкажа на света как ти във мен безпаметно се влюби.
Душицата ти как над мен слетя! – светулчица връз срутени коруби.
Как ме отвея с роклята си клош в Галактики! – до днес неназовани.
Как оттогава пърхам всяка нощ! – като врабче във топлите ти длани. ...
Обич доживотна, след живота – също!
Спомен като ласка – в мрака ми светулка.
Мама от небето пак ли ме прегръща
в родното ми село – моя първа люлка.
Грапавите длани и петите боси – ...
Хайде разпнете ме! Знам, че съм грешник.
Хайде хвърлете по мене с пръстта.
Колко сте жалки, направо сте смешни,
грешник съм - да, но не лазя в калта.
Хайде де, вижте ме колко съм грешен. ...
Но тайно отглеждам мънички слънца,
заместващи всичките думи във мене...
caribiana
В душата си тихо ги зидам зад зид,
под погледи скрити, под скрити надежди, ...
За всичките извършени дела,
намираме умело оправдание.
За нас не ще е нужно наказание,
защото сме "безупречни чеда".
И все сме в светлина, и в красота, ...
Сънуваме двама, от вечност почти.
Шептяща край нас, тишината се рони.
Потрепва сънят изпод твойте очи,
рояк пеперуди из него се гонят.
Лети дирижабъл сред сънна мъгла, ...
В сто каруци пътува нанякъде болна, без сила,
тази зима. По пътя ѝ вятърът тихо квичи.
Пролетта коленцата под дрипите шарени свила,
под косите си цигански крие лъчисти очи.
Полумъртвите кранти каруците влачат, едва ли, ...
Снегът е обещание за вярност,
лъжата си расте в света бездарно.
Снегът е бяла истина, красива,
във всичките снежинки я откривам.
Любов и истина отгоре снежни ...
ЙЕРОГЛИФ НА НАДЕЖДАТА
Като балонче, кацнало на тръни,
вместо да литна с птиците на юг,
на мене все по-често ми се съни,
че някой ден и аз ще кажа: – Пук! ...