Стихове и поезия от съвременни български автори
Смисълът на този свят е вечен
... и за мене краят ще настъпи, щом изчезна в Райските поля.
Всеки ден ми стават все по-скъпи хората, с които хляб деля.
Благославям техните надежди! – и живея в тях със рой мечти.
В своя вехт писателски бележник си говоря с Времето на "Ти". ...
Цветница
по поляни, в къщи и в гората.
Колко радост те ни носят
и на слънцето пламтят.
Бели, розови, червени, ...
Love story
В моята любовна история,
ти си главна героиня.
Развивам горчива теория,
дали си ти моята любима. ...
Относно видеото за момчето със СОП!
а то също чест и достойнство има!
Видеото пред всички разпространяват,
явно малко ум от Бога те взимат!
Толкова много ме е срам, о, Боже, ...
Fragile 🇬🇧
my eyes are dry
no tears left to cry
to ask me why-
the reason's blind. ...
Тя бе със седем диоптъра стъкла
почти като от Райските градини
препичах се на слънце, като смок,
до четири изискани бамбини.
Девойките… се пържеха пред мен ...
Молитва за Българската Връбница
... дали ме чуваш, като Ти чета молитвите си всяка вечер в храма,
ако Те има, Боже на света? – на Твоето осле ще нося слама,
пет хляба вместо Теб ще опека, във подмола ще хвана две пъстърви,
и с Твоята добра човещинка ще ги раздам на живи и на мъртви! – ...
Кръст, револвер и кама
без цел, посока, и от ден за ден.
По лице в калта, улучена от упор,
лежи страната ни пред тлен.
Плени я пасмина на абордаж, ...
Само за мене нощта
Когато навън пак е тъмно,
пътувам без път, без билет,
сънувам и пролет, и лято,
танцувам пак само със теб. ...
Ще бъда себе си
с човека до мен,
с небето, с морето,
с пясъка и вятъра в косите.
Ще падам, ще ставам, ...
Дърво без клони
отрязани, стърчи без тях.
Приведено то все се моли
за клонче живичко с листа.
До скоро е било зелено, ...
Неуместен
какво е да си неуместно справедлив,
дали по-зле е да си неуместен,
вместо несправедливо ти да си уместен?
Да си неуместен трудно сякаш е, ...
На майка ми
и сливат се при срещата очите ни.
Усмихваме се, но издават те
тревогите и грижите на дните ни.
Наýчи ни животът да гадаем ...
Пролетно-щастливо
пролетния птичи свят.
В синьото копнежът сгушен,
чака ги да излетят.
Слушам ги – небесни трели, ...
Дълго стихотворение с важно умозаключение
И неразделни в клас и във игрите.
А в делник, или пък в почивен ден,
за лудориите почивка нямат, хубавците!
Не вярвате ли? Слушайте сега ...
Брат ми, Музикантът
... казвахме му Музиканта,
който свири из града,
бликаше си му талантът –
чиста изворна вода, ...
Величествена и красива
е старата гора,
вековна, мълчалива
омайва с красота.
Тя пази старите си тайни, ...
Душата ми в теб се оглежда
със думи и порив вълшебен,
магично и само едно
със смисъл старинен и древен.
Изпратих ти ритъм красив, ...
Божествена обич
рани лекуваш и бършеш сълзи.
Сърце и ръце безвъзмездно подаваш,
не чакаш отплата, създаваш мечти.
Когато подкрепяш, вяра даряваш, ...
Там във старата гора
става чудна веселба.
Пеят сладкопойни птички,
скачат зайчета, сърнички.
А пък на полянката с цветя, ...
Пликче пържени картофки
... сигурно изглеждах кофти – дънки, шушлек и елек,
с пликче пържени картофки спря край мен един човек,
бе донесъл екстра бира – „Staropramen”, тъмна! – кен,
сякаш Господ ми сервира, прав! – до пейката под мен, ...
Изгубен недоспал шаман
без да знам дали и как работят.
Просто някакси сърби ме
Да счупвам на хората покоя.
Ще бродя несъзнати пътища ...
Момчешки спомен
... когато носех дънки „Super Rifle”
и карах в парка летните кънки,
морето бе до кларка ми със грайфер
и – до колене всичките реки, ...
Пролетно сътворение
Дъждът е гостенин… За кратко.
Ще плисне, после ще се укроти,
изплакал се до сетната си капка.
Ръмят върху небесния си гриф ...