Стихове и поезия от съвременни български автори

254.2K резултата

Портрет на душа

Стоя в пустинята на моята душа
и събирам кристални прашинки
от мисли, в ръце от мъгла.
Спомени ярки проблясват край мене,
изчезвайки в миг, щом погледна към тях, ...
1.2K 3

Зимна Радост

Да цъфтиш през зимата?!
Сгушена в снежна преспа,
завита в меко одеало от моите ръце,
с млечно бяла кожа и зелени очи
можеш да накараш леденото сърце в миг да затупти... ...
2.3K 6

Молитва

Молитва
Приказните видения на моята фантазия
искам да станат дръзка реалност.
Не признавам никаква инвазия,
нито определения за фаталност. ...
925 18

На парчета

Доста късно е да се
признавам за победен,
щом отдавна съм паднал
(Отстъпих преди да направя
крачка напред). ...
959 2

Една съдба

Една съдба
И всичко хубаво, красиво,
и всичко лошо, зло и сиво
си има своя тъжен край.
Минава времето, и хората през него, ...
2.2K 6

* * *

Във полунощ, по улица една, без име,
под подметките ми се разпръсква тишина
и хладен дъжд вали и ласкаво вали ме,
отронил от луната искрици добрина.
С ръце в джобовете вървя и с всяка стъпка ...
1.3K 5

Навик по окръжност

Трудно е да го обичаш, знам.
Трудно, но дали е невъзможно.
Минеш бариерата отсам
и те тласне мисълта тревожна -
дали... ако... ами.. ...
731 5

Една Любов

Една Любов!
Една любов остана в миналото.
Една любов ти погуби, една любов, която беше толкова прекрасна.
Помниш ли, колко беше влюбен в мен?
Помниш ли, колко много ме обичаше? ...
1.4K 2

Виждам смъртта

Виждам смъртта
Пясък в хрилете на риба.
Плисък на мъртва вълна.
Призрачна стара колиба.
Восъчна бледа луна.
1.2K 11

Никой

Никой не може да те замести!
Никой не искам да те замества!
Искам само теб!
Искам изминалите дни да са наши.
Светът, който създадохме... ...
733 2

Сбогом

Някога обичах аз един човек,
на него дадох си живота,
душата на дявола продадох,
дори и в ада горях...
Слепите очи отворих ...
1K 2

Ода за АВР-а (или "Да намериш приятел")

Посветено на един много добър мой приятел,
който не знае колко добър приятел ми е и това,
всъщност, му помага да е именно такъв...
Водя разговор по телепатия
(индуцира ми се някаква симпатия...). ...
1.5K 8

Едно малко дете...

Едно малко дете…
Толкова ли е трудно да докоснеш
с ръце синьото небе.
Да ти светнат очичките мили,
към небосклона красив. ...
1.8K 6

На Бесилото (миниатюра)

Всички бесила са някак весели,
когато имат нов наемател.
Всякакви хора са бесели,
престъпници под общ знаменател.
905 10

Сърца с обич повивани

Пробягват спомени по уморени маски.
Тъжовно във душите ни бодат
безброй лъжи, поизбелели ласки...
в бездумност болките кънтят...
Не вярваме, боим се, всяка дума ...
927 14

С памук

За теб ми напомня небето -
разстила се безоблачно синьо,
със тебе се връщам където
се отпивахме двама със вино...
За теб ми шепнат цветята, ...
1.3K 1

КОЛЕДНО

> Във въздуха очакване витае,
>
> зарежда ме с надежди и със вяра.
>
> За Коледа, аз мисля, всеки знае ...
820 3

Енигма в спомени

С тихи стъпки (есенна охота),
като странник в поредния сумрак,
на вратата забранена спомените
хлопат пак.
Често те не са желани, ...
1.4K 8

Да крадеш от себе си...

*Един кървящо откровен стих!*
Да крадеш от себе си живот,
от близките си вяра да крадеш.
Не говоря за пари или имот,
говоря за човешки ценности. ...
973 1

Ода за живота

Еднакви преживявания с думи различни,
едни и същи случки, но привидно не еднакви,
въртят колелото на живота на всеки от нас.
Сиви и банални, апатия ни обхваща често...
И ние продължаваме нататък, към бъдещето светло... ...
1.6K 18

Вечната II

С ръцете си-шипове
прегърна душата ми
и в неделя вечер я отнесе.
Очите ни се издълбаха
да се гледаме. ...
1.2K 4

***

Виелица... брулени спомени,
откъснати мигове спят,
умират сълзи неотронени,
а устните тихо шептят...
Снегът ще пречисти отломките ...
751 9

Композирано стихотворение

По релсите на твоето мълчание,
ръждясали от лична самота,
се композира моето терзание,
задвижено от трепета на любовта.
Странен шум разцепи тишината, ...
989 16

Защо?

Защо?
Защо така се получава?
Защо в живота все някой ни предава?
И после страдаме сами,
сами останали в безмислените дни... ...
1.2K 4

Не плачи, усмихни се

Не плачи, не се предавай,
не плачи, усмихни се.
Знам, сърцето те боли,
пак някой го рани.
Но не, не плачи, усмихни се. ...
1.4K 7

Раздяла

Нека бъде така както искаш!
Изхвърли ме зад борда!
Аз не мога да плувам
и ще падна на дъното.
Не прегъвай сламката, ...
846 4

За небето и мен

Аз и небето си имаме история!
Познавам го вече от толкова много години...
Виждала съм го да се смее, да плаче, да се сърди и да ликува.
Винаги ми е било добър приятел... небето.
Подава ми рамото си, за да поплача на него, ...
853 2

Войник на съдбата

Често водех живота на скитник
и губех посоките към подстъпите
на изкачените върхове.
Пребродих хиляди места.
И все същата тайнственост... ...
1.5K 13

Непристигнала

От заключеност, празна съм,
без прозорци открити, без врати.
Не знаеше ли, че любов съм?
Сега "не ме обичай"... вятърът шепти.
А обичам и още много мечтая ...
965 20

Едно дете рисува птици

Едно дете рисува птици
по изпотеното прозоречно стъкло.
На минувачите помахва със ръчица.
Заключеният в стаята живот
сивее сред пъстротата на играчките. ...
1.7K 27

Ангел

( В памет на Ц. Малинов)
Когато погледне те и се усмихне,
кара слънцето да свети.
А щом го видиш рано сутрин ти,
то целия ти ден ще е щастлив. ...
1.1K 1

невъзможно е да сме пак едно

Аз знам, че още ме обичаш,
аз знам, че мислиш си за мен
и знам, че пред мен ще го отричаш
тъй, както го отричам и аз пред теб!
Аз казах ти: "Махни се!", и ти отиде си. ...
889 7

Две таблетки тишина...

Отварям очи... светът е един голям пущинак...
... два кактуса отдавна изцедени,
като спукани балони се гушат в небитието...
Чашата на масата е празна, някой в нея
давил е терзания и срам вчера... ...
1.1K 9

"Тъжно"

Лицето ми тъжи, обляно от сълзи,
а уж топло е в моето сърце.
Къде е блясъкът в моите очи?
Защо не мога пак да съм дете?
Ръцете ми горещи, а сега студени, ...
722 2

Кажи ми

Ръждива тишина рисува вятъра.
От думите ми нищо не разбра.
От толкова любов избухна кратера
на заскрежената ми женска празнота.
Крещях срещу възхода на дърветата. ...
2.2K 25

Привечер

Слънчо засрамен към хоризонта се усамоти.
Погледът ми отегчен полета на птичка проследи.
С копнеж загледах природната оперативка.
Земя и Небе се сливат - миг на блажена почивка.
Гледка, скъсваща оковите на деня рутинен ...
1.1K 1

Далече

Далече...
Далече, далече, далече
е там, където си ти...
В друга се въплъти
сълзата, която потече - ...
1.2K 2

Сърце

Даде му свобода
и то полетя
с твоите крила,
така показа му част...
малка част от света, ...
1.1K 9

Привикнах с тъмната стая

Не, не дърпай пердето! Ще влезне светлинка.
Цветето изсъхнало е почти. От това няма нужда.
Забравило е вече що е живот и малко топлинка.
Отново ще пожълтее след помощта чужда.
Непонятно му е какво е било преди. ...
972 19