Стихове и поезия от съвременни български автори
Към себе си
по пътища виновни... без посока.
Към себе си се връщам... закъсняла.
(Прегазих самотата - едноока).
И взирам се в мъглата, ослепявайки. ...
Лудост е
Как обичаш, искам аз да зная,
как докосваш, искам да разкрия
и с целувки твойте устни да изпия.
Лудост е това, ...
За миналото
Да върнеш назад живота ти не пожелавай.
С добро и лошо той те направи каквато си.
Със надежда в утрото се озарявай.
Със спокойствие след залезлите слънчеви лъчи. ...
Пред дрешника
От години живея без любов
Сърцето ми забрави какво е да обичаш.
Писмо остави ми с послеслов:
"Дано на мен ти никога не заприличаш!"
Друг дойде на твое място, ...
На моя дядо...
обичаше безкрайно, покорявайки света!
Ще помним вечно усмивката твоя,
ще помним вечно твоето лице,
дано си намерил ти там покоя, ...
УЛИЦАТА С ЖЪЛТИТЕ ФЕНЕРИ
невръстни просячета чакат.
Студено е и гладно.
За малко топлина и обич
към минувачите забързани ...
Изповедта на едно разбито приятелство...
жестокостта безкрайна е присъща.
Но тук това те най окуражават,
това е силата им тъй могъща!"
Ти шепнеше ми тихо тези думи, ...
Приятелство...
ставам невидима душа!
Вървя по път и виждам
хиляди хора, без сърца…
Взирам се в празни им погледи ...
Пристан
Море, бушуващо до болка,
един живот прокълнат,
сякаш самотен кораб
сред познатите - непознат. ...
Европолитици
сочи пътя към Европа,
пръв до кокала
да се докопа!
Фейско
Аз искам просто да летя, защо ме спирате?
Тясна е за мен Земята. Сбогом, тръгвам към Луната!
С разперени криле политам - от всичко искам да опитам.
Бягам от земята-ад. Тъжна съм на този свят. ...
ПРЕХОДНИ ГОДИНИ
без спомени. Изсъхващи в сърцата.
С надеждата за някакви промени,
за бъдеще щастливо на децата.
Години на бездействие и хаос, ...