Търсиш ли още някой да oбичаш?
Търсиш ли душа, в която да се вричаш?
Търсиш ли или се измори?
Търсиш ли любов или от нея тичаш?
Търсиш ли нежност или и тя не те привлича ...
Ни искам секс сльед три ракии
и бой по каскатъ до съмвани,
ни искам в Баба Гица дъ съ крии,
дитьето, щом настъпи мръквани.
Ни искам и полиция в нощИти ...
Завърнах се, защо ли?
Във тъмно място коня си запрях,
промъкнах се във сенките на слънчев ден,
на облака над моя дом.
Извиках – „Хей, завърнах се, елате, помогнете да разпрегна!” ...
Гърбът ми е привързан със конци
към сухото на всяка песъчинка.
Полегнал вятър нежно ме коси,
за миг умирам, после пак пониквам.
Изтичам между мене и света ...
Неустоимо се промъкна там,
където пазех спомените... топли.
В прегръдка пепелящ катран
блокира агонийните ми вопли...
С усмивка луциферска ме срази, ...
Във стихове живота си събирам
и казваш, че познаваш ме... Едва ли.
За теб дори и ред не е написан.
Оттук нататък... Може... С интервали.
Кажи сега? Поиска да говорим. ...
Във падаща звезда съзрях искра-
една съдба,отминала в миражи.
Танцувам с тебе „танца на смъртта,"
с едно въже,провесено над пропастта.
Презираше лукавата усмивка на греха. ...
Най-великият момент във наш'та връзка
е този,в който гледаш ме в очите,
звезди и птици-спирам да ги виждам в този миг,
защото част от тях ставаме самите!
Истинска любов във мене се роди онази вечер, ...
От звездите ще си взема блясък,
от луната ще си събера финес,
и красива...като Пепеляшка
в полунощ ще се явя пред теб.
Ще танцувам в рокля от сатен, ...
Не Го познавам лично... И не ми е бил на гости.
Пред Него тръпна в страх, респект !
Дори опитвам се да изкупувам с пости
греха си първороден, че родена съм човек...
Той с тебе често пие вино... ...
Аз съм на двайсет. На двайсет си ти.
В общи линии това е чудесно!
Аз имам мечти, а също и ти –
двамата ще ги сбъднем по-лесно.
Аз имам сърце. Ти имаш сърце ...
Една зора в косите ми угасна,
една луна в очите ми изгря,
нощта се спусна тъмна и прекрасна
и еротично с мен в едно се сля.
Земята ми постла прекрасно ложе, ...
Донесъл със себе си от селцето край Дунав
червен акордеон и торба топли дрехи,
той сяда зад блока на една захвърлена гума
и засвирва нещо свое, много старо и крехко.
Затворил очи, той рови в сърцето си с нокът ...
Ръб на пропаст, полет сломен.
Ти си половин човек без мен.
Крила, прекършени от любовта.
Политам с тях към бездна-самота.
Тъга навява спомен за вълшебство. ...
Молих се да те запазя тайно,
но си отиде, защото го поисках!
Не можех да ви дам по равно
това, що в сърцето си потисках.
Влудявах се! Исках те безумно! ...