И днес поръбените чувства се разнищиха.
Безличните секунди възроптаха се. И спряха.
На прага на живота. На вратата на несбъдъка.
За да се сбъднат. Както не е писано. Но...
Както трябва. ...
Сама ли те измислих?
Защо ли, все за тебе мисля?
Дали, защото беше като светлина,
като сияние, в нощите трагични,
когато страдах и не можех да заспя? ...
Къде изчезна момичето, което
грееше като утринното слънце?
Какво стана със сърцето,
което трептеше крехко като зрънце?
Къде си, къде си ти, чаровнице? ...
Не може все ти да си тази, която
безшумно отстъпва пред хорски мълви,
която се бори сама със тъгата,
която не рони горещи сълзи.
Не може все ти да си тази, която ...
Има нещо толкова печално в лицемерието на хората...
Не е модно да си искрен, не е оригинална идея.
Тежи ми на умората.
Няма тръпка в простите признания,
думите накриво се пилеят, ...
Вали. Студено е. Вятър камшичен
превръща дъждовните капки във сняг.
И зъзнат под стрехите хора и птици,
неемигрирали на юг или на запад...
Как беше онзи виц? Хладилника отварям - ...
Все още викам името ти в нощта.
Все още виждам лицето ти в моите сънища.
Всеки нов ден се превръща в предишния.
Вътре в мен е студено и тъмно, като в пещера.
Доближи се до мен и ме стопли, ...
Счупих всички бутилки от щастието
на парчета преситена жажда...
Разкривени стъкла драскат вятъра -
самотата ми с лудост прорязват.
Не успявам да скрия причините ...
Настръхват мислите ми в суеверие
и разкъсват се последните ни думи,
в самотното неосветено навечерие
скъсяват се минути помежду ни.
Израждаме се слепи - в разногласия, ...
Всеки път, щом погледна на гарвана в очите,
виждам на другите хора съдбите,
съдби потъпкани, съдби във възход
и вкусвам на свободата ту сладкия, ту горчивия плод!
На крилете на гарвана, високо над облаци, ...
Когато утрото погали планината
със изгрев, в цветовете на зората
и създаде за тебе красотата
с началото си бъдещия ден,
изпий едно кафе със тишината ...