Стихове и поезия от съвременни български автори
Забравям те
Кристалът й горчив
пречупи болката
в мъгливо отражение...
Отмивам две очи. ...
Мъка
чувствам ,че искрицата живот,
жизненоста в мен си отиде.
Само мъка.
Сълзи се стичаха по бузите ми, ...
Самотна душа
Часовникът дванайсет пъти би.
Пак настава мрак в моята душа,
защо отново остави я сама?
От погледа ми се отдалечи ...
тишината на умиращото всичко
Тихо е.
Мозъкът ми не е свикнал.
Той се нуждае от дозата си.
Мечтае поне за една линия - война. ...
Още
пак не сме да продължим,
и няма вече чувства на
измама с тебе да делим.
И колко малко бяхме: времето ...
Мълчание
всяка вечер страда със сълзи на очи,
плаче до прозореца жена
и дори природата пред мъката мълчи.
Сърцето безмилостно страда, ...
Без една цинична дума
който не харесваш това.
Да, за теб говоря,
който ненавиждаш цинизмите,
който обичаш онази нежна поезия, ...
онази жена
тролейбусен прозорец.
Гледаш ме,
и аз те гледам.
Ти може би си онази жена, ...
Утрешния Ден!
Какво да очаквам от утрешния ден -
болка, тъга или този загадачен страх от неизвестността?
Изкам, когато мигна и отворя очи да видя светлина!
Не с ръце, а със сърце да разсея мрака и страха; ...
Звездица в небето
Ден по ден ти блестиш ,
Без теб аз ще умра ,
Моето сърце гори .
Гори и за теб Изгаря , ...
Мартеница"Док Мартенс"
черепът ми не е свикнал.
Съзнанието ми е почти всичко,
което имам.
Как,мамка му, да се събудя?! ...