Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Мрак

О, този свят не ни принадлежи –
обречени сме в него да сме тленни!
И който днес живота не цени,
как в бъдещето утре ще прогледне?!
Животът ни така се изкриви, ...

mariankrystev

Поезия » Философска

640 1 4

Да бях те обичала

Като стадо развързани сиви коне
те преследват в безсъница мислите.
Де да бях те обичала, можех поне
да повярвам, че тъй ми е писано.
Колко минаха - тихи и призрачни дни - ...

daizy-crazy

Поезия » Друга

591 9 14

Слънце

Аз съм сам, за теб мечтая много,
сърцето ми е твое, ти си жената,
да дойдеш пак моля се на Бога,
че си красива, че си светлината.
Ела сред пролетното утро, ...

hcs

Поезия » Любовна

1.5K

Снишаване

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото...
Иван Вазов
Ний не искаме във НАТО,
ний сме кротък, горд народ. ...

marco777

Поезия » Хумористична

1.3K 4 21

Сезони

Акация се разлисти,
лястовичка прелетя
Кокиче цъфна,
дойде пролетта
Жарко слънце грее ...

Ванеса_Мирославова_В.М

Поезия » Пейзажна

832

Последната сцена

Извадих въглените – спомени мили,
от огнището студено на живота,
а те внезапно са се подредили,
като голи снимки от цветен филм.
Виждам главната героиня зад завесата, ...

M1234567891

Поезия

779 4 9

Непокръстена

Не ме рисувай, аз съм тази, грешната,
прозира дяволът в ресници гъсти.
Нечакана и в миг потаен срещата,
с любов и смърт не ще да ме покръсти.
Не ме рисувай, че са пред разпадане ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

653 1 4

Надпис върху надгробна плоча

Не свършва моят път под този камък,
в земята само костите лежат.
Душата ми, далеч оттук, е пламък,
където в полет феникси кръжат.
И пеят песни ангели небесни - ...

agferdousi65

Поезия » Строги форми, Друга

2.6K 4 5

Огънят на зографа. Щрих любов (2)

В темелите на храм не ме зазиждай,
защото камъкът ще плаче с мен.
По-истинска от вярата съм. Свиквай.
Болезнена съм. Като вик рожден,
ехтящ под купола на тази черква ...

jenyivanova

Поезия » Любовна

1.3K 8 13

Бодливо

Със риза бодлива и криви крачета
таралежът затропа, в дома ми зашета.
Във ъглите, в дупките все той се вре,
тъй всичко обходи, набоде добре.
Аз взех да го търся,да хвана тоз еж. ...

лидка

Поезия

695

Старата китара

Отдавна замлъкна старата китара
последен вопъл скрила в кухата си гръд,
последно ехо пазеща от песен стара,
за времена на щастие и светъл път.
Но мрачни дни снишиха хоризонта, ...

Tangerine

Поезия

904 7

Прости им, Боже, алчни и безумни!

Пак мислите са повесма – висящи,
разнищени до вътъка вини.
Бездомна съвест по душата дращи,
какво ли би могла да промени?
Издигат тънка стълба – до небето, ...

Patrizzia

Поезия » Философска, Гражданска

672 7 10

Размених се с дъжда

Разпознах се в дъжда,
разменихме места,
свободата му волна жадувах.
По комини с ръжда,
керемиди, плющя ...

svetlitschka

Поезия

484 4

Само чиста еротика

Този стих е за страст с орнаменти на готика.
И за устни, които изписват Корана.
Не очаквай любов. Само чиста еротика.
Преразказана проза. Неприлична покана.
За онази, която се плъзва по мене ...

ZamDirector

Поезия » Еротична

1.1K 5 3

Някога

Мнозина се скитаха,
мнозина опитаха
да намерят пътя към мойто сърце.
От пламенни страсти
до сухото “здрасти” ...

ИветБоянова

Поезия

703 2 1

Монолог на бурята

Над море и гори, над реки, планини,
безпощадно, внезапно връхлитам
и не питам дали жалиш тихите дни
или нещо те стяга чепикът.
Нося вятър и прах, всявам ужас и страх, ...

Самодива

Поезия

1K 4 8

Бели лястовици

Бели лястовици
Последно студено от вчера
в бяло облича земята ни,
и всяко минало случване
изстива, стопява тъгата ни! ...

eleonora6

Поезия » Гражданска

555

Развиделява

развиделява -
сиреч - пролетта сърца
разпролетява

rhymefan

Поезия

371

Завладей ни, Пролет

Защо се бавиш, пролет и къде
са чудно украсените дръвчета?
Мечтая този луднал студ да спре,
когато се докосне в твойто ехо.
За да ни завладееш пак в зелено ...

dansyto

Поезия

592 1 6

Небесната

Събуди го ефирна ласка.
Лек полъх, странна тишина.
Невидима до него сянка.
Духът на призрачна жена.
В съня му бяла самодива. ...

Жабокът

Поезия

531 1 6

Де чукаш, то там се и пука

Уж бе юни, а жегата тежка,
липов цвят и пчелички безброй,
аз – колибри, в копринена дрешка...
Отведнъж се изсипа порой!
Но съм дама и: — Мама му стара! - ...

Patrizzia

Поезия » Хумористична

1.5K 9

Разлистване

Запазваш за добрите времена
усмивката си радостно различна,
широка носиш свойта немота,
простиш ли си, зелен ще те разлисти.
Изгрява над мъглите ведрина, ...

svetlitschka

Поезия

536 1 8

Тя

Тя понякога сяда на пейката в парка.
Носи къшейче хляб.
Ято птици събира.
И раздава душата си малко по малко -
на трохички, ...

ДИС

Поезия

888 9 16

Навляза ли в мъгла

Навляза ли в мъгла изпитвам вяра,
че нещо скъпоценно ще намеря.
И като просяк, пипнешком с ръце разтварям
пореден кръг - за зрящите химера.
Така живея в страх от яснотата, ...

vega666

Поезия

577 12 11

Единствено за мен

Не знам дали летях и колко пъти,
но заобичах твоето небе.
Заспивам нощем, слушайки гласа ти
и будя се
единствено за теб. ...

Dendu89

Поезия

698 5 12

Мечтателко, носи си своя кръст!

И всеки дълг докрай неизплатен
въже на шия с тежката си лихва,
лихварят време всяка нощ до мен,
на мократа възглавница притихва.
Блатясаха ресниците. Не бях, ...

Patrizzia

Поезия » Философска, Гражданска

499 3

За черпака, байряка и магарето

И перото казват е черпак.
Недай си, Боже -
в ръце на глупак.
Вдига байряк чул- недочул.
И магаре е - има си стил! ...

Ivita_Mirianova

Поезия

1.3K 3 6

Не е страшно да не си важен

Да си образован
Не е училище
Не е история
Писане
И аритметика. ...

Bubububata

Поезия » Друга

564

Преходност

Всички ще губим, ще изчезнем,
в душата все боязън, все страх,
време е вече на земята да слезем -
ще се превърнем всички в прах.
Искам да избягам, неизбежното да спра, ...

hcs

Поезия » Философска

643

Петковден

Петков ден
Днес е хубав ден българино, твоят имен ден,
на Света Петка, на свята жена той е наречен.
На една праведна християнка е посветен,
един ден в годината за хората необикновен. ...

valcanyon

Поезия » Философска, Гражданска

703

Даже няма в кой да се влюбиш...

Напълно бе излишен този дъжд.
Един такъв, измъчен. Нелогичен.
Такава жега, че и в цъфналата ръж
изобщо пък не става за обичане.
Аз мислиш, че не зная ли? Грешиш. ...

diesto

Поезия » Любовна

572 1 2

Аз те чакам, Любов!

Залезът потъна в утробата на вечността
и нежен бриз, като вълна понесе,
ритъма вълнуващ на сърцето
и ето, сливат се и страст и огнена мощ,
под взора благосклонен на небето. ...

M1234567891

Поезия

1.2K 4 6

Байрак срещу черпак

"Черпакът винаги ще стои
по-високо от байрака!"
Дочут уличен разговор
Включвам се непрограмирано
в разговор чужд и страничен, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска, Гражданска

801 4 10

Няма единствена истина

Няма единствена истина,
а истини. Много. Различни.
Но не всяка дума е искрена
и всички лъжи са първични.
Всеки разказва история ...

Aske

Поезия » Философска, Гражданска

883 1 4

Безименна гара

Безименна гара е моят живот,
като отдавна изгубен,скъпоценен кивот.
А там,на далечният краен перон
стои и ме чака последен вагон.
Години поправях,градих и редих, ...

лидка

Поезия

783 1 7

За поезията

Някога един поет написа
стихове със своята душа.
Казваше: „Пиши каквото искаш,
но кажи го просто на света!“
И започнах често да ги срещам ...

АниИванова-стихове

Поезия » Друга

576 1 2

Спрете планетата!

Спрете планетата! Слизам, че близо,
толкова близо е нашия край,
в ад сме превърнали земния рай,
гълъб света е – в сърцето пронизан.
Спрете планетата! Нощем далече, ...

Patrizzia

Поезия » Философска, Гражданска

619 2

Секунда

Секунда, чувство за безкрайност.
Частица време в краткия живот.
Разпаднал се митът за трайност.
Повтаряне, безсмислен оборот.
Секунда, удар на сърцето. ...

Жабокът

Поезия

556 2 10

Акро-НЛО...

Акро-НЛО или опит за римувана история в шест думи:
Нека
Любовта и
Обичта - на висота

rhymefan

Поезия

357

Усет

Усещам други смутни времена,
които циклично се повтарят-
вятърът развява знамена,
преминали през битки стари...
Преминали в лишения и кръв ...

Ranrozar

Поезия » Друга

695 6 15

Стихове и поезия от съвременни български автори

Мрак

Да бях те обичала

Слънце

Снишаване

Сезони

Последната сцена

Непокръстена

Надпис върху надгробна плоча

Огънят на зографа. Щрих любов (2)

Бодливо

Старата китара

Прости им, Боже, алчни и безумни!

Размених се с дъжда

Само чиста еротика

Някога

Монолог на бурята

Бели лястовици

Развиделява

Завладей ни, Пролет

Небесната

Де чукаш, то там се и пука

Разлистване

Тя

Навляза ли в мъгла

Единствено за мен

Мечтателко, носи си своя кръст!

За черпака, байряка и магарето

Не е страшно да не си важен

Преходност

Петковден

Даже няма в кой да се влюбиш...

Аз те чакам, Любов!

Байрак срещу черпак

Няма единствена истина

Безименна гара

За поезията

Спрете планетата!

Секунда

Акро-НЛО...

Усет

Опашка