42 263 резултата
Сега ми е толкова трудно да вярвам.
Вероятно защото
играх на доверие с хора, които
не бяха наясно с цената му
и по една или друга причина ...
  691 
Вече май ми се повръща,
писал бих, да бях поет.
Егото им – като къща,
а обидите – безчет.
Подигравката – прикрита, ...
  456  14 
Да те обичат не когато се справяш,
да те обичат, дори когато си слаб.
Да си онзи, когото забравят,
да си тихия полъх проклет.
Да те обичат дори и когато не искаш, ...
  964 
В мене е "последно десет"
и никога не съм "капо",
печеля винаги игрите,
не прескачам трудното ниво.
Начинаещият казват, има все късмет - ...
  551 
Само как си минават годините,
сякаш беше вчера когато...
Кръвта си споделяме с роднините,
а с приятелите – душата.
Колко вино (и джин) изпихме със вас, ...
  302 
Все ситни плодчета, такива раждани,
в студения ни северняшки климат,
смокинята ни в дворчето на граждани,
плодеше, но душа които имат.
Береше мама слънчевите капчици ...
  475  15 
„Слънцето да не захожда в разгневяването ви“ Ефесяни 4:26
Когато горчилка ти гърлото стяга
И сълзите в очите напират.
Когато движенията стават и бързи и резки
И времето назад да върнеш искаш. ...
  451 
На тръгване – спирам…
И пак се оглеждам.
Спомени търся
и диря надежда.
Тук всяко ъгълче - ...
  654 
На лятото с ефирния балон се връщам към отминалото детство,
препускам на гърба на буен кон и гривата му с пръстите разресвам.
Извличам сок от изгрева червен, здрависвам слънчогледите по пътя,
какво по-хубаво от слънчев ден, с емоции до козирката пълен.
Напряко през полята се задава файтонче, натовар ...
  715  21 
Когато казват: "Рай",
първо, преди много време,
си представях само място.
Един безкраен девствен плаж, на чийто пясък
се виждат само моите стъпки. ...
  880 
Коя съм аз? Там някоя. Коя ли?
Ах, колко невъзпитано и пошло!
Подвикват възмутено: —"По сандали
и чорлава къде се стягаш? Рошло!"
Къде се стягам? Хубав е въроса, ...
  377 
Ние нежният пол сме и имаме право
да потърсим утеха за свойте сълзи.
Да приседнем тихо до нечие рамо,
с нежност мъжка да ни то утеши.
Сълзите, повярвай, не са от капризи. ...
  1114  10 
Познавам те, откакто бе за мене само мисъл- форма,
дошла да ме погали през съня ми във нощта...
Познавам те, откакто бе за първи път частичка малка
От мойто тяло, дъх и моята душа...
И любовта към теб във себе си усещам, от онзи миг, в съня ми щом дойде... ...
  469 
Девет години... те няма сред нас,
девет години... те носим в сърцата
и нищо че липсва за Рая компас,
знам че си, рожбо, там в Светлината!
Девет години се молим без глас ...
  435 
Извайвана от приливите морски,
душата на поета чака тук.
С протегнати ръце от клони горски,
загрижена с любов за някой друг.
Мечтите ми ухаеха на лято ...
  1048  12  33 
Тъгата се отми като вина,
изписана погрешно на челото.
Какъв прекрасен вкус на свобода!
Каква любов към всичко във живота!
Живяла ли съм всъщност преди теб? ...
  579 
Ти веща си във много тайни,
о, вещице, от моите мечти...
Очите ти са тъй омайни -
погледнеш ме, и в мен започва да гори...
Ти извор си от дълбините на вулкана ...
  437 
Между ума и сърцето някъде там,
заедно с човека се ражда душата.
За някои тя е и пристан, и храм,
съдник, мъдрец и приятел!
Душата расте във всеки различна. ...
  377  10 
Не ставам за велик поет,
във мене щастието блика.
Изливам някой-друг куплет,
заплетен и в нестройна рима,
като живота ми, определено... ...
  1610 
Понеже коня бял отдавна го натирих,
в едно и с принца. Господи, какъв "сухар"!
Cега съм дама, а и рицар по турнири,
с един осел, макар и инатлив и стар.
Към твойта вила пътя знае го на пръсти, ...
  587  11 
Какво като обувките ми стари са и хлопат,
а всеки крак снове с различна цел, посока, път?
Нима ще дойде някой на ума ми да потропа,
та вещо да ме учи как нормалните вървят?
И после с най-сухарски вид случайно ще добави, ...
  677  15 
Плътта разходи своя дух
из лабиринта на живота.
Духът бе луд и сляп, и глух.
По детски влюби се в съдбата.
Игра си с близостта. ...
  639 
...Да шепнеш в ухото ми красиви думи...,
да докосваш, нежно, но и силно извивките телесни...
да ме държиш все здраво през всичките житейски друми...
и да любиш тихо, но дълбоко, душата,
що наднича през очите ми чудесни... ...
  494 
Звездите по покрива ритат планети,
Луната отсъжда пореден пенал.
И после се питат поетите клети:
— "С два леви чепика, а как съм играл?"
А Марс фаулира ме с пасове къси, ...
  485 
Скъпа мамо, като майка с теб говоря
и зная какво е да си майка и дъщеря.
Мечтая често да чувам "обичам те мамо"
и детето здраво да се хваща за майчино рамо.
Недей плачи, скъпа мамо, мъката ти аз разбирам ...
  933  17 
На брега на морето
вълните
и кръвта ми
си говорят на един и същ език.
Казват си неща, ...
  602 
В стъклата – клони.
Сънуват сън корони.
Дървета плуват
в щурмуващ щорм от щори.
Скърбят скорци. Защо ли?...
  426 
Когато си сам и до пришки тежат
сто чужди неволи в торбата ти,
трошици ръсѝ по незнайния път —
ще свият света до вратата ми.
Когато заседне в гърдите ти лед ...
  561  10 
Условия, зад тях се крия,
но всъщност търся любовта.
Готов, за нея да се бия,
с кого ли не,
от тук до края на света. ...
  626 
“Оставял ли си лампата да свети…?“
П. Петрунова
Оставяла съм лампата да свети късно вечер,
без да очаквам ненадейни гости.
Дълбоко нейде в мен път си проправя глетчер, ...
  615 
Няма го славеят в мен,
отлитна с времето в небитието,
нижат се ден след ден
с есенната сивота на небето.
Отдавна онемял е телефона, ...
  367 
ПРИЗРАКЪТ:
Заспи ли този град бетонен в мрак
от гроба се събуждам жадно аз
и призрачно ефирен литвам пак
към тебе, бързо, в полунощен час. ...
  885  16 
Слънчоглед в ръката си държеше
и я чакаше.
Всяка вечер...
Тя като слънцето се смееше,
обичаше това цвете. ...
  532  18 
Не съм сама
свирепа кръвожадност
в прозрачна яснота
не крия нрав
и зъби жило ...
  341 
Горчивата реалност ме помита.
Разочарование след разочарование
просто душата ми връхлита.
Щастието някак си изгубва смисъл,
щом несигурност, болка, шок ...
  522 
Свирка си нехайно песен птича,
загорял до златно, полугол.
Не една жена ще го обича,
заради целувки с вкус на сол.
Той ги гали с маковата нежност ...
  1187  12  10 
Поредната „една черта“ - блед образ,
те умаря от живота и света,
след надеждите - да срещнеш отказ
и все да бъдеш половин жена.
Явно, че пак няма да го бъде, ...
  1194 
Накрая може би ще осъзнаеш,
че ще ти липсват само тези,
които никога си нямал страх,
че можеш да загубиш.
Тях чувствал си напълно. ...
  426 
Превръща се
в инстинкт
завръщането
в тишината.
- Пожертвай нещо, ...
  650 
Тя ме смени, ти едва ли разбра. Ето я, взира се в мене.
Нито е лошата, нито добра. Нито подгъва колене.
Сготвила, сгънала делника пран, с празни очи те поглежда.
Нито те пъди от нейната бран, нито те чака с надежда.
Бърза да скрие умората в шкаф. Сръчно замита трохите. ...
  1450  11  20 
Предложения
: ??:??