Не искам да пускам ръката ти!
В миг забравям за всички проблеми,
щом усетя по мен топлината ѝ,
лято стопля ме в зимното време.
Не, не искам да пускам ръката ти - ...
И всичките мъже са легнали в краката ми.
Не искам никой тишината да разплиска.
Разпада се и битието ми, на атоми.
Май остарях. Дали да стана феминистка?
Че не било в млекото – хайде в суроватката. ...
Там, през май, в онази тиха пролет,
обикнахме и птиците, и дюлите,
окапали отдавна в двора.
Там, през май, в онази топла нощ
изпратихме с колет по пощата егото и скритата у всички ни човешка злост. ...
(Понеже не зная как става, моля публикуващият редактор да направи препратка към онзиденшният стих "Жената със светулки във очите")
Жената със светулките в очите,
самотна, недолюбваше нощта.
Във фосфорно блестяха светлините
на ириса й в черна пустота. ...
Трохи от обич няма да приема,
разпилей ги, птиците храни със тях.
Не виждаш ли, стоя смирена,
ще си взема само моят смях.
Трохи от обич, те не са ми нужни, ...
Ще се..
Ще се приютя под крилото ти само за да ме нараниш след това..
Такъв си ти - болка вплетена от копнежи.
Аз съм твоята милост, която иска да те обича, без да ти обещава нищо..
Ще бърша мислено в тишината сълзите ти, ще си представям, че ми отвръщаш със същото.. ...
Старата асма
Старата асма на двора си е все същата,
в сянката и спомням си с усмивка за някога.
Един букет от вкусни гроздове до къщата
и детството под нея, спомените идват всякога. ...
За краткия живот, почти до жътвата,
примигват все фенерчетата, малките,
та в ямите житейски да не хлътвате
но кой ти гледа – буболечки жалки те,
по жътва все полепват по диканите, ...
Безкрайната любезност сладко лепне,
сълзите театрални са, уви.
Достигнала е възраст – достолепна,
и с фалш душата трудно се лови.
Дори и струна някаква да трепне, ...
Кратуни казваш? Щекотлив въпрос,
че даже на света ги бихме дали.
Най -умният оказва си се прост –
в бунище търси звездни магистрали.
Кратуните подрънкват си безкрай, ...
Запази ми, малко слънце в джоба,
иде есен с прегорели листа.
Малко слънце, без което не мога,
с късче синьо небе за мечта.
Запази ми, от крайморският бриз, ...
Не си отивай, август. Остани.
Усмивката ти още е солена.
Недей изпълва птиците с мечти
за друга топла, някаква вселена.
Заминеш ли, умира част от мен, ...
Може би аз съм глупав мечтател,
който копнее за невъзможни неща.
Все искам да посетя места
недостижими за човешката ръка.
Може би съм изгубен писател. ...
Инспекцията свърши най-подир,
напред-назад звезди и магистрали,
но как да имам във душата мир
като изглежда май сме се осрали…
Нали строихме уж в звездите път! ...
За краткост вий наричайте ме демагог
и след моите речи ще ви трябва психолог.
До дъното на моята душа съм лош
и словата ми превръщат Ада във разкош.
Куц съм аз с единия си крак, ...