Стихове и поезия от съвременни български автори
Хлапакът кестени търкаля
и по паважа трополят.
Такъв – тук лъскав, там окалян
изглежда целият ни свят.
Под скъсаните му обуща ...
Кантар
да лепнат по металната му гръд.
Екранът му във цифри оживява
от допира с човешка плът.
Животът му е числова редица ...
Метафора описваща живота
и затанцува плавно към земята.
А тя като една прекрасна ваза
блестеше вече в своята позлата.
Оголените клони без причина ...
Улиците на мечтите
по улиците на мечтите.
Отсреща някой махна ми с ръка,
но профучаха в миг колите.
Не те откривам, няма те в града, ...
Лъч от цвят на роза
В цвета на роза лъч ще си откъсна,
ще го празнувам морски чак до кея,
а после сред душата ще го пръсна
и в нея слънчево ще заживея. ...
Като допир на пръст
върху земята,
омесва цветовете
от вода.
Създава всичко, ...
И няма прокопсия, Боже
небе, звезди и камънак,
но две липи, салкъм и мама,
и дърпат спомените пак,
невидима, но стоманена, ...
Легенда за любовта на цар Самуил и Биляна
на Охридските извори.
йоздола идат винари,
винари белограгяни...''
Така започва македонска песен ...
Търси се
безумно ненаситната порода
извая кръста на греха велик -
поредната безмилостна голгота.
В очакване порочната тълпа ...
С криле на кокиче
котка в щастието се протяга,
на тъгата ще ѝ стане тясно
в слънчева любов и ще избяга.
Някъде далече зад баира ...
Хипнотично
хипнотично засяда в душата.
Прелетяла отвъд непозната
вис неземна, реди чудеса.
Трепка с клепки сияйна луна, ...
Броилка „Черешки“
расте на клонка зелена.
Две черешки от Слънчо погалени
се усмихнаха и станаха ... алени.
Три черешки с дръжки малки - ...
Кой се крие, кой жуми
бързо да се преброим.
Кой се крие, кой жуми
тук броилка ще реши.
Почваме: Едно, две, три ...
И ще благонощувам
ще благонощувам със свенливата луна
заничайки я през дантелата от бяло
на разскъсван облак с нощна страст
и вятърови пориви да ме превари... ...
Неканена
и нагарча във устните, когато целуваме,
неспокойно събужда ни в нощите
и с терзания разрошва косите ни,
изпушва цигарите, трови и мислите, ...
Една мисъл
Все по-тъжни и умислени изпращаме свой.
Ала нима, свободата да я нямаш е по-маловажно от самотата да я имаш.
Как може да си жив, като всеки път подир тях умираш?
Колко нощи, сънища със сълзи ще поливаш? ...
Онази жена
къса мъжките погледи, заплетени в солените й коси,
както се късат билети за морски атракции.
После сяда на косъм от равновесието
и от приличието им. ...
Но вън е вече ден
Погледна ли, когато
се спуска вечерта,
погледна ли, когато
заспива вън града... ...