Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Легенда за "Субашин чешма" край Белоградчик

/продължение /
Минавали годините така,
течало времето като река,
но странникът край бедната колиба
от тежки мисли нивга не заспивал. ...
861 1 6

И пак Земята се върти...

В две малки, топли женски длани,
светът е птиче голишар,
та в поглед детски да остане,
заветът майчин – свиден дар.
Защото всичко си отива, ...
537 2 6

На брат ми

Тече, все още, твойта бурна кръв в мене, брат,
все тъй силна и обхватна!
Страшен и уродлив бе тоя свят,
свят на омраза и горчилка непонятна.
И нашта жлъч се впи в него, и отвърна му, ...
1.2K

Пристан

Пристан
Поглед вперен в бурното море,
вятърът брули косите ми ,
стоя и гледам как вълните се
блъскат в острите скали. ...
600

На теб с обич

Политам стремглаво нагоре и плам-
стъпки във въздуха отразиха се нейде,
загубих се в чуждия и собствен блян,
потънах в безвездието и в твоя плен, взе ме...
Запитах безвремието кога ли ще спре, ...
1.1K 3

Глухарчето, което в мен говори

ГЛУХАРЧЕТО, КОЕТО В МЕН ГОВОРИ
Не ме разказвай наизуст,
анализите не обичам.
Когато ми цитираш Пруст,
си дързък и дори безличен. ...
621 2 8

Шипка

Довчерашната рая се вдигна,
устремена силно към свободата,
избавление от гнет постигна
на онази славна и свята дата!
Тези лъвове докрай се биха ...
680

Дете на "наведени"

Ех, ти, хлапе,
с вирнато носле,
оплакваш се ти
днес от живота си,
сякаш родителите ти ...
1.2K

Невъзможност

От себе си не мога да избягам.
Това е просто някаква шега.
Опитвам се, но винаги пропадам
в канавката на глупава игра.
От мислите, които ме обсебват, ...
1K 3

Без теб

Когато те няма не искам да чувствам.
Без теб съм и целият свят посивя.
Без тебе от жажда пресъхнаха устните.
През сълзите твоето име зова.
И тежки са дрехите, няма да топлят, ...
919 5 21

Сезоните на живота

В живота първо идва пролет.
Нежна е като дете с добро сърце.
Тогава идва първия ни полет -
летим в небесата, разперили ръце.
После настъпва едно лято горещо, ...
841

Жената със светулки във очите

Имаше една жена, която
събираше светулки във нощта,
а после ги изпращаше по вятъра
да осветяват хорските сърца.
Канеленият ирис на очите й ...
1.7K 1 11

Сън

Животът е сън…
дълбок, илюзорен
Емоционално незрял,
откъм вяра просторен
Откъм мисли… химера. ...
479

Две очи те чакат

Сред спомени от миналото
за несбъднали се мигове,
върху страници, изгарящи от думи неизречени,
завинаги застинали в изсъхнало мастило –
угасващи мечти от времето обречени. ...
954 2 2

Размисли от седмия ден

Часовникът през времето прокарва
пространствени секунди и минути.
Събужда се красавицата ларва
и става пеперуда рано сутрин.
...А ехото отломъци откъртва ...
780

Проникновения

Понякога копнея да изпитам
Съдба на някой друг; да се отвърна
от Себе си; до смърт да се наскитам.
И чак след век у Мен да се завърна.
Да бъда космонавт; да се изкáча ...
549

Едва ли

Неделята ухае на канела
и тихичко подсвирква си – под нос.
Каквото седмицата дала – взела –
в неделята е всичко на поднос.
Кафето с “Бейлис" глезено изприда, ...
694 1 4

По наполеонки

Днес във Рая се убодох аз на жило,
а убождането беше адски мило.
Ала за награди като тези аз лелея,
чудна, дълга песен да изпея.
Отнейде чува се аплодисмент, ...
965 1

Под влияние на smelo_sarce (Явор Костов)...

Под влияние
на smelo_sarce (Явор Костов)* —
„Християнски герои — Георг Мюлер“:
Бог е милостив
и во̀ди грешните по ...
459 1

Дежа вю

Дежа вю
Залезът попива светлината
и прегръща топлата земя.
Изпълзява бавно и луната.
В плен светът попада на нощта! ...
635 2 4

Няма пък

Лято е. Почти на края.
Искам още да играя.
Казват ми: Я спри се в къщи!
Мама сърди се и мръщи.
Иска и се като нея ...
487 2

Звънецът училищен пак ни зове

Отново събрахме се всички сега –
звънецът училищен пак ни зове.
Септември е – носим в ръцете цветя
и тук сме със жадните си умове.
Учители, ние ще бъдем добри, ...
1.2K 12

Някой ден

Някой ден, не ще да бъда,
някой ден няма да ме има.
Някой ден в пръстта, ще бъда,
някой ден в обречената зима.
Някой ден лозите мои, ...
920 4

Легенда за "Субашин чешма" край Белоградчик

Легендата от стари времена
разказва ни за "Субашин чешма",
как нейната, горчивата вода,
превърнала се в бисерна сълза.
Живял разбойник с името Дервиш, ...
2K 1 14

Лято, тук си и вече не си

Всяка нощ, всяка нощ, всяка нощ,
през небето – прозорец отворен,
влиза вятър – разгърден и лош
и изтръгва съня ми, от корен.
И виси, и виси, и виси, ...
591 1 7

Поглед

От зората си древна
ро́да човешки
към звездите поглежда
с молби и с болежки.
Но някак не иска ...
1.5K 4 20

Не и за лек

Понасяш безмълвно безброй присъди,
при вятърни мелници търсиш промяна,
но колкото и силно да стискаш със зъби,
уви сърцето не е от стомана.
Боледуваш по несбъднато обичане ...
547 8

Истина!

Истина ли е,че
светът ни е реален?
Истина ли е,че животът
не е безкраен? Истина ли
е,че човечеството е ужасно ...
505

Изоставени влакове

Изоставена гара.
Изоставени влакове.
Животът все бяга,
тръгнал нанякъде.
С кърпичка ми помаха ...
854 9 17

Има време разделно, има време за срещи

Има време разделно, има време за срещи,
този път няма край, ни мотел за нощувки.
Взел във сака съдран най-ненужните вещи,
а забравил в дома си сърдечните струни.
Само камък заоблен, само бяла горчивка - ...
1.3K 5 8

Август си тръгва

Отпускарски лежерен, бос и кокетен,
с бронзов загар, чародеец на плажа …
Зноен, разголващ, горещ, мимолетен,
спомен рисува върху пясък и пяна.
С размах на художник там, в градините, ...
616 1 4

За две-три вечности нататък

Откак се помня все ме свѝра,
в канавката отруден делник,
а имал планове Всемирът –
да съм поет – щастлив безделник.
Добре, разбрах, но що не прати, ...
1.3K 8 14

Неизбежна

Отново и отново
се мъчиш да залъжеш
копнежа си по мене,
да ме заместиш с друга.
След толкоз безнадеждност ...
1.1K 2 2

Небесно пречистване

А тинята в канавката е гъста
и ненаситна, хищна, и всеядна.
Щом потопи човек, дори и пръста,
овалва го калта и му се гади
от него, всичко живо, и напразно ...
1.2K 3 14

В края на лятото

Привел е питите си слънчогледа,
тъгува за тръгващото лято,
а ято птици простора си споделя,
сбогувайки се с мястото познато.
Трептят полята в мараня, ...
518

Вампир

Стоя във своя замък притаен
и от светлина се крия нощ и ден.
Повече от всичкото това
се страхувам само от вода.
В дните древни бил съм роб, ...
1K