Не се нуждаем никога от повече
Душите ни са смъртно уморени
От желания, надпревара с времето
От мигове жестоко пропилени
Нуждаем се от повече мечти ...
Къде си, тъй чакана пролет?
Моя топла, зелена и цветна!
В слънчев смях и щъркелов полет
да срещна себе си, блага, приветна!
Разсъблечена след дългата зима ...
Изтрити стъпки в жлъчно-сива вечер,
студени тръпки и нито глътка въздух вече...
И острие стърчащо в плът пробита
и хилядите спомени болезнено изтрити...
Открадната надежда, празни и хапливи думи, ...
София беше красива и млада.
София – силна – с любов ни прие.
Беше тя вечна и блага балада.
Вчера животът ми стана дете.
София смела прие ме в Обеля, ...
Защо ми даде, Боже непокорен дух,
в крилете вятър и в душата ми стремежа,
за мене хорските дилеми да не са
и да рисувам с думи Божи чудеса,
отшелник станах, без дори да забележа. ...
Очите ми ще търсят в рими тебе,
ще те рисуват под небесна светлина,
ще бъде миг красив и спряло време
и чакана, и лъчезарна любовта.
За миналото всичко ще забравя, ...
Не вярвай на това стъкло суетно.
Буквално огледалото говори
и с времето съюзник, неусетно,
във образ остарял ще те затвори.
Не се опитвай с него ти да спориш. ...
Казвам: "Здравей!"... не само на петъци,
поздравявам и зимните дни.
Дишам щастие... животът е пламъци...
в сърцето се ражда и пръска искри.
Не се побирам в нечии стандарти, ...
Звънят безспир фанфарите на траурното утре
и косо сенките от кратера на хоризонта никнат.
Самотните илюзии от порива на ветрове се срутват
и черни облаци извезват призрачна покривка...
Когато в най-високото небе на сивото осъмнем, ...
А когато ураганът срещне вулкана
и влеят се яростно пръските в лавата,
аз ли ще стана бездимна завеса
или твоят огън – купчина пепелна?
Когато природата изкрещи имената ни, ...
Inara ( Ирина Радионова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
INARA:
Ще ме чуеш ли в острия полъх на пролетна песен,
прозвучала в студеното утро на птичка от камък?
Ще ме спомниш ли в тихите стъпки на златната есен ...
Презрял опасността и всеки грях,
(последният ще бъде изневяра),
избръснат много гладко гълтам прах
насред поле... стърча кат икебана.
В поредния дуел ще браня чест ...
Чувствени са словата в ранения,
възпяти от нещастното сърце,
което в свои необятни мъчения,
смачква засятото от Бога зрънце.
В шепите потънали са сълзи ...
Не ме хвалете, нито ме хулете,
а ако ви харесвам ме четете,
а ако ли пък не, ме забравете
и на разходка сред гора идете,
„батериите“ там си заредете. ...
Не зная колко бури съм посяла,
аз мислех, че съм вятър благ по нрав.
След упрек твой повярвах, че си прав
и с молив чер щрихирах всичко бяло.
Небето в миг попи чернилка страшна, ...
Дуетен стих - Таня Денева и Таня Мезева
Т. Д. Годините минават неусетно...
Изнизаха се тооолкова лета...
И само ребусът върху лицата ни
от бръчици издава за това... ...
Тефтерите грижливо подновява
той, дяволът – за нас приятел пръв.
Подписваш с капка свежа, топла кръв
и ето ти – богатство, лъст и слава.
На кремък твърд перото си наостря, ...
Стихнал е дворът. И слисан изглежда
старият сив неизмазан дувар.
Стълбове слепи в калта се оглеждат —
празни канджи на незнаен рибар.
Помни чакълът игри на ашици, ...
Всяка твоя стъпка е плам.
Всеки жест е огнена лава.
Всеки твой поглед как покосява...
Сляпо ти вярвах , а ти не отвърна.
Любовта ти, сърцето ми в пепел превърна. ...
Така не чаках този ден...
И ти със дни се чудеше дали да тръгнеш.
Няма да си тръгнат спомените в мен.
Сега със тях до мене ще поседнеш.
Ще си говорим дълго до зори, ...