От три пъти, ми рече, ще ти мине!
И докторът предписа ми в комплекс:
за стрес, за вирус и за без ангина
да се лекувам с безсимптомен секс.
В аптеката обаче свършил сексът. ...
Препуска конникът към бъднините
от изгревите слънчеви до лунни -
да го огреят истински лъчите
на феиният взор с омаи чудни.
В очакване на арфи светлострунни ...
Препускащи с вятъра на времето,
догонващи последния му час,
пропускаме играта на свредлото
докосващо се в кокал, забит в нас!
Навива се кълбото на живота, ...
Преди да започнете прочита, препоръчвам да си пуснете тази песен за фон:
https://www.youtube.com/watch?v=fYvw_fg5a68
going further, murder is just a word
a dirt on somebody's boots
a body on a journey to reach its roots ...
Луната ти не свети. И се скри.
Из страшните ти нощи от тревога.
В очите ти угаснаха искри
и вече не откриваш хоризонти.
Сърцето ти е пълно със тъга, ...
Водата върху камъка се стича,
обгръща го в различни цветове,
ту синьо, тюркюазено зелено,
ту тъмно... близо до лила.
Събрах я нежно в чаша от кристали, ...
Един самотен, уморен човек
пред своя спален кът се сгромолясва.
Не стигат сили да се съблече.
(Ще го разголят, щом свещта угасне.)
Препускат в луд световъртеж, ...
Протягате си шепите, дискосите,
душата ми безсребърник е, пътник,
да купя – нямам, давам без да просите,
да опростите мислите безпътни.
Така ще си отида – немиросана, ...
Мъглата сиви кубчета подрежда,
снегът пътува другаде, не спира
на гара Зима, слънчевата прежда
от миналото лято си намирам.
Плета лъчите, весело подреждам ...
Прегръщай. Прегръщай. Прегръщай ме винаги,
Когато от бездната вейне студът,
От бездната взират се роли и символи,
Но ти ме гушни, на безкрая напук.
Прегръщай. Прегръщай. Прегръщай ме винаги. ...
Анапестно, амфибрахиен, дактило-хореичен стих с плоскостъпен ямб на места, при силаботоничен ритъм и спазени многоточкови мори, водещи до двустъпна монохроматична дисфункция на мозъка.
Аз станал съм велик поет.
Прописах стихове в дактил.
Броя си пръстите до пет.
Задачата е лесна, за дебил. ...
Дърветата през зимата са сенки
на българския начин на живот.
Голи клонки, празно пусти пейки...
Премръзнал от надеждите народ.
Дърветата през пролетта поемат ...
Не ми е нужна лицемерната ти обич,
нито пък изпросено "Обичам те!".
Тежат прегръдките като окови,
трепери въздухът от безразличие.
Изгарят спомените от годините, ...
Светът е влюбен в толкова омрази...
В блестящият кинжал на Завистта.
Че цялата Любов не стига да закърпим
тези рани. От вълчият капан на Алчността.
Затварят се вратите към сърцето ... ...
Аз съм си тук, в моята България живея,
усмихвам се,тъгувам и понякога пея.
Стискам здраво десница и зъби дори,
но продължавам, понякога със сълзи в очи.
Тук съм аз не избягах в друга страна, ...
PAENE INSANIA
Приплъзна се смъртта като змия.
Със гнусна паст, подобно хищник, зейна.
Засити с кръв безмерния си глад -
вратичката осъмна със жалейка. ...
Прекрасният ѝ седми син с размери
на исполин бил още отначало.
В река изкъпан, без да потрепери,
със всеки час момченцето растяло.
Достигнал върхове високи в Рила, ...
"Върху земя свободна и желана с народ свободен искам да живея и към мига изрекъл бих тогава: „О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!... И дирята на твоите земни дни безбройни векове не ще погубя." " Фауст
Небето днес е морско синьо,
а дъното е тук.
Кажете ми една причина
да сме боклук. ...
Очите ти, разправят, били змийски,
Излъчвали магия и злина. Страхливци!
Взирам се в зениците ти бистри.
Забивай в мен игла, подир игла.
И миг по миг в очите ти познавам ...
На приливи и отливи се движиш,
докосваш ме, с невидима ръка.
С дозирана до капчица безгрижност,
танцуваш по ръба на същността.
Дели те само крачка неизвестност, ...