Стихове и поезия от съвременни български автори
Лъч светлина
викам спомените, да ми помогнат,
те ме обгръщат гальовно с ръка,
самотата си, с лекота да надмогна.
Но понякога упойката не хваща, ...
Руският войник
загивал в борба за нашата свобода.
Водил заедно на Шипка със своя събрат,
в борба с турците, загивали заедно с ура.
И пак той дойде да се бие за родината, ...
Пред паметника на Мамарчев
Паметник гледа, направили там.
-Аз съм Мамарчев - шепти капитана -
Знаеш ме сигурно, г-н Генерал?
С турците бих се за ползу народа. ...
До случване
Завий ме Есен в твоята тишина
от залези и дни понатежели,
ще се сгуша в теб, ще помълча,
а ти звучи в окъснелите напеви. ...
Побъркана
от сутринта ушите ми заглъхнали,
пищят, не чувам. Облаците даже те,
на топличко в очите са се пъхнали.
Деца оплаквам. Висват по оградите ...
Размисли
колко злоба се крие във хората,
как се шири и буйно разлиства,
а те сладко се хранят с отровата.
После плюят в лицето на някого ...
Спомен за лятото
Синьо е морето, лятна красота,
с шепи ще открадна бягаща вълна.
Боса ще изтичам с нея по брега,
тебе ще напръскам с морската вода. ...
Этеманаки* 🌐
и сделаем себе имя, прежде чем рассеемся по лицу всей земли»
Книга Бытия
Собираю камни голосов -
Среди них и твои… ...
Тиха светлина
Ще я познаеш по крехкия, нежен блясък.
Ще усетиш допира ѝ- студен и далечен.
Ще искаш да я опознаеш, да ѝ се представиш отблизо.
Ще протегнеш ръка в отчаяно желание да отвърнеш на докосването ѝ. ...
Цената на самотните минути
Желанията ми са прости –
не съм мечтала за пари.
Обичам да ми идват гости
и да беседвам до зори. ...
Луди сме и си го знаем
но си свиркаме и в здрача
спомени, ако заплачат,
искат кърпичка назаем.
Остарях и побеляла ...
***
платното си разперва
и светлината, спуснала се ниско,
ни осветява.
Слънце
може огрее цяла, пустата и тъмна длъж.
Грейне ли туй кълбо импозантно,
сякаш света спира за малко.
Не зная, каква мистична жажда ражда, ...
Есенен чар
златисто медно огнена лети,
над цветните листа с възторг се носи,
от слънцето изплувала – блести.
Попива времето минути пъстри, ...
Никога не ще се примиря
покриха облаците гъсти пак.
Съмнения с тъгата дебнат... Мрак
опитва се да изстуди сърцето.
Душù изгубени натякват, ето: ...
Толкова да те обичам, свят!
Щурче в ухото на луната
изронва тихички брътвежи
и тънки бримчици премята
паякът в сребристи мрежи. ...
Докога
е наклонен сякаш до брега.
От години тук живеят хора -
остаряват и растат деца.
Други ги изпращаме навеки, ...
Сиромашко лято
обикновен човек, честен, не би сторил грях.
С честен труд, работи той от рано сутринта,
превива гръб на нивата, работи до вечерта.
Така от ранна пролет до късно есента, ...
Море
в живота земен - безусловно кратък,
могъщ, прекрасен, вечен феномен,
у всекиго оставил отпечатък.
На слетия с небето хоризонт ...
И след мене...
живота в своя ритъм ще си продължи,
не ще угасне ни слънце ни луната,
само морето ще се натъжи.
И вятъра не ще запее тъжна песен, ...
Ти и красотата
Обичам красотата
във всичките ѝ цветове,
вълшебница богата
със най-прекрасното лице! ...
По думите ще ме познаят
до мене спътник не вървя.
Сто пъти вярата умира
и се възражда след това.
Крилете слънцето топеше – ...