Стихове и поезия от съвременни български автори
Пътят към мечтата...
Бяла, ярка и мъглява,
Надеждата у мене се съмнява,
А краката мръзнат на земята.
Светлината виждам по-добре, ...
Горчива луна
Сега аз съм аз и ти си ти.
Различни пътища.
Различни посоки.
Луната горчи. ...
Витамин Д
от затънтено градче
чанта плетена си взе
и замина на море.
Там го прати лекар мустакат, ...
Бога ми, грешите!
където любовта не бе монета?
Далечни сенки, в недалечно минало
души от спомен, който тъжен шета,
и гледа неразбиращ властелините, ...
Разплакана есен
от студ, и наводнения и суши,
разбита от съмнения и драми,
като дете в ръцете ми се сгуши.
Тя знаеше до днес, че нелюбима ...
Премитане на есенни алеи
Скъперник трол изгубил е жълтици –
шепа ситни жълъдчета в шумата.
И в пъстра златоткана плащаница
блести след дъжд копринената утрин. ...
Безчувствено сърце
че с всички хора е студена като лед.
Но веднъж запитаха ли се те
защо с всички се държи така наред?!
Наричали са я с какви ли не епитети. ...
Без отговор
когато от ласки го лишаваш,
когато не целуваш нежните ръце
и косата върху рамото си не разпиляваш,
когато забързан забравяш за среща, ...
Трябва да гласуваме
пишем статуси във фейса.
С чакане обаче няма
как да се качим на рейса.
Слушаме лъжи и обещания, ...
Кой кого лъже
Вълчан пристигна от село.
Срещна Лисана - Хитрана,
тя прищипа го в капана
и вече толкова години ...
Момичето и чайките
младо момиче върви сега по брега.
Вълните галят нейните нежни крака,
върви и оставя по пясъка диря една.
А от небето чайките го поздравяват ...
Трансмутация
Но откъде познавам вече твоят лик?
За първи път виждам те,
а сякаш цяла вечност те познавам
И инкарнация след инкарнация, ...
Земният край
ще ме погълне тишината,
душата ми от мъка стене,
че жадувам светлината!
Кога ли ще дойде земният край, ...
Раждане
във сънища,
щастлива, че съм била,
животът леко ме придърпва,
проплаквам, ...
Женска участ
ни понасят блестят и са бели.
Казват женската участ била,
да обича без бряг, без предели.
Срещнеш обич, душата цъфти ...
Хлапакът кестени търкаля
и по паважа трополят.
Такъв – тук лъскав, там окалян
изглежда целият ни свят.
Под скъсаните му обуща ...