Здравей, море! Самотно ли си днес?
От студ сковано си... за теб е нетипично.
Натежала е мъглата, взела е превес,
носят се вълните, някак безразлично.
Запей, море, виж гларусите чакат, ...
Светът е красив. Нежен си. Нежна съм.
Споделената ласка е сноп светлина.
Обикновеното – необикновено е,
щом гори в мен и в теб гори Любовта!
И искам да знаеш, и искам да знам, ...
Дали сме шепа луди там застинали,
където любовта не бе монета?
Далечни сенки, в недалечно минало
души от спомен, който тъжен шета,
и гледа неразбиращ властелините, ...
Ако някога се върна назад във дните
на миналото, което ме изпепели
ще видя себе си покрит със сълзите,
когато животът ни двама раздели.
И ако избърша, в онзи миг сълзите ...
Беше моя любима а сега си позната,
защо употреби ти и забрави любовта.
Бях готов да ти сваля звездите на земята,
но ти не пожела, тогава друг път избра.
На кръстопътя пак бяхме заедно двама, ...
Сред снопчетата слънчеви лъчи
един навярно нежно ще огрее
лицето й - с невиждащи очи.
Ще го погали, тя… ще се засмее!
С гримаса ще поеме първи тен. ...
И някак по различна есента ми,
от студ, и наводнения и суши,
разбита от съмнения и драми,
като дете в ръцете ми се сгуши.
Тя знаеше до днес, че нелюбима ...
ПРЕМИТАНЕ НА ЕСЕННИ АЛЕИ
Скъперник трол изгубил е жълтици –
шепа ситни жълъдчета в шумата.
И в пъстра златоткана плащаница
блести след дъжд копринената утрин. ...
За нея казваха, че има безчувствено сърце,
че с всички хора е студена като лед.
Но веднъж запитаха ли се те
защо с всички се държи така наред?!
Наричали са я с какви ли не епитети. ...
Прибирам се в смълчания си дом
с прозорци тъмни - сенки в полумрака.
В бряста… вятърът невидим е заспал
и тихичко похърква сред клонака.
Отварям бавно входната врата. ...
Лесно е да загубиш женското сърце,
когато от ласки го лишаваш,
когато не целуваш нежните ръце
и косата върху рамото си не разпиляваш,
когато забързан забравяш за среща, ...
С красива бяла рокля и боси крака,
младо момиче върви сега по брега.
Вълните галят нейните нежни крака,
върви и оставя по пясъка диря една.
А от небето чайките го поздравяват ...
Събирам денем в шепи слънцето,
луната вечер ми е одеало.
Ръцете на любимата, косите ѝ
и всичко сякаш почва отначало!
Животът смело прекроен, изцяло, ...
Трябва да ти кажа нещо,
което си мисля.
Не мога да чакам да те видя отново,
ако всяка една секунда можеше да продължи по-дълго.
Какво би направила? ...
Съдбоносна първа среща, първи миг велик
Но откъде познавам вече твоят лик?
За първи път виждам те,
а сякаш цяла вечност те познавам
И инкарнация след инкарнация, ...
Достатъчен е само слънчев лъч, за да разсее многото сенки
Слънчевият изгрев
Достатъчен е само слънчев лъч,
за да разсее сенките на мрака!
Денят да се пробуди с детска глъч, ...
Не искам да си спомням старото ми аз,
което не можеше да се весели.
Не искам да си спомням онзи час,
в който пламъкът в мен не гори.
Не искам да си спомням времето, ...
Носим кръст, а в съня ни крила,
ни понасят блестят и са бели.
Казват женската участ била,
да обича без бряг, без предели.
Срещнеш обич, душата цъфти ...